wellbeing7
54 results
Беше рано сутринта на уречния ден, в който воините от близките села и градът Толхаус, трябваше да се съберат на поляните край Ивънфийлд. Грен стоеше сам в стаята си под погледа на любопитната птичка, която го навестяваше почти всяка сутрин, за да го събуди с чуруликане. Войнът се подготвяше психичес ...
302
2
8
Докато се връщаше през тъмната гора към Ивънуел, Грен беше тревожен и замислен. След срещата му с другия избран от Божеството воин за надпреварата и тяхната среднощна битка, мъжа беше осъзнал много за това, пред какъв коварен враг е изправен и на какво е способен той за да спечели. Грен вече знаеше ...
381
1
6
Докато обличаше новите си, подарени му от селяните доспехи Грен чу за втори път пронизителния звук от рог, който бе сигнала за тревога отвън. След като бързо бе облякъл бронята си воина грабна меча даден му от Брънт и го закачи на колана си. Грен отвори вратата на стаята си , като първо дръпна резет ...
382
30
Бяха изминали два дни откакто Грен се беше събудил след нощта, в която бе изпил отварата и отново бе срещнал Божеството. Тялото му бавно се възстановяваше от съдържанието на стъкленицата дадена му от Маггана, която почти го бе убила. Двата дни бяха преминали неусетно в компанията на грижовната Тамид ...
530
9
Грен лежеше немощен на удобното, топло легло и с Тамида се гледаха в тишината прекъсвана само от чуроликането на малката птичка на прозореца, докато баща й се качваше по стълбите. Приятелката му, която явно бе и една от лечителките в селото му беше казала набързо да избягва да говори защото отварата ...
294
4
Грен беше седнал на скамейката в тясната си килията. Таласъмът в ъгъла потръпваше и прохъркваше от време на време, все още в безсъзнание след срещата на главата му с каменната стена. На масата в ъгъла отвън Брънт, капитана на селската стража, мълчаливо четеше някаква стара книга в подвързия с винено ...
276
3
508
6
Докато чакаше да дойде командира на селската стража, Грен седеше на скамейката в килията си и обмисляше внимателно лъжливия разказ за миналото си, който щеше да даде за пред Толбърн и другите ако се наложеше. Беше му трудно да сглоби добъра лъжа заради оскъдната информация, която имаше за света в ко ...
364
9
Толбърн и Грен се движеха бързо с наетата каручка по тесния път надолу по хълма. Грен бе прибрал малката стъкленица с отварата, която врачката му бе дала в джоба на сивия си панталона. Бяха изминали няколко минути на мълчание, през които управникът на Ивънуел хвърляше от време на време нетърпеливи п ...
513
8
Беше изминал повече от месец от разговора на война Макгорн с Божеството, което му се беше явило, под формата на ярко сияние. Макгорн разбра, как е умряло старото му тяло в показан му от Божеството спомен. В спомена видя бунта на един от поробените от него народи, в стария свят, който бе обитавал. Ви ...
388
8
Грен седеше до Толбърн в каруцата, която подрусваше от време на време от неравностите по пътя по който се движиха. Якса впрегнат в нея подтичваше неуморно напред и без особено усилие теглеше каруцата на двамата мъже. Бяха минали през селото, под многобройните погледи на неговите странни обитатели, б ...
277
2
Групата се приближаваше бавно към портата на селото, която бе от тежко дърво и стомана. Най-отпред вървеше Толбърн, който беше прегърнал стройната си дъщеря си през рамото и махаше на стражите по кулите.
-Добра вечер! Все пак малката госпожица е жива и здрава! Уплашихте ни Тамида! – каза весело паза ...
-Добра вечер! Все пак малката госпожица е жива и здрава! Уплашихте ни Тамида! – каза весело паза ...
275
4
Грен отвори очи и първото нещо, което видя беше ужасеното лице на жената над себе си, която все още го разтърсваше яростно да се събуди. Тя беше с красиви черти, дълга, чуплива, кестенява коса и големи насълзени, сини очи които издаваха огромния й страх и паника. Грен огледа къде се намира дезориент ...
355
8
Сред безкраен океан от тъмнина имаше присъствие, което съзнаваше себе си и това че съществува. То виждаше красиви игри на светлини и енергия и се чувстваше в екстаз и абсолютен покой, едновременно. Не помнеше какво е или от кога съществува така, но беше сякаш от цяла вечност… В един миг, красивата и ...
514
1
3
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
