Landscape

5.1 results

Платното на вътрешния свят 🇧🇬

Да бъдеш свободен
е да виждаш красотата,
която пулсира в тишината на света.
Забележи как облаците
танцуват около слънцето, ...
531 2

Под небето на любовта 🇧🇬

Любовта е като вятър пролетен,
нежно в косите ти играе.
В очите ти – светът е цял,
в прегръдката ти – светлина сияе.
Сърцето ми е пленник тих, ...
578 2

Пъстрите ѝ очи 🇧🇬

"Звездите или луната?" - попитаха ме.
"Очите ѝ." - отговорих.
Очите ѝ, сияещи с нежна любов,
отразяват целия небесен свят -
светлината и тъмнината преплетени в едно. ...
567 4

В очакване 🇧🇬

От пълната чаша на лятото
щедро капят като златни листа
последните спомени, окъпани
в тюркоазено морски вълни.
На перона стои в очакване ...
453 1 2

Да дойдеш 🇧🇬

Ех, да имах аз седефен замък край морето!
Кокетен, сладък с бели каменни стени.
С кули и бръшляни дълги, извисени до небето,
щях да чакам да пристигнеш само ти.
Да се промъкнеш тайно и галантно в мрака, ...
576 2

Септември съвсем като лято изглежда 🇧🇬

Тиха, тиха, предутринна ранната есен е вън,
цвят по цвят хризантемите нежно с целувка разтваря,
сбира звездни трохички от летния, синия сън,
търси моите стъпки в листата върху тротоара.
Сънен месецът мига – тъй млад и така недоспал, ...
417 2

Случка в дъжда 🇧🇬

Дъждът припрян се спъна във врабчето,
което жадно пиеше сълзите му.
Във локвите надничаше небето
и облак дебнеше със стъпки ситни
да хване птичката, подобно котка – ...
674

Септември 🇧🇬

След лятото ожарено,
след птичата врява,
останаха листа окапали
и жълта плява.
Вече нищо не е същото. ...
391

Живот 🇧🇬

Пада слънцето морно,
там отвъд хоризонта,
отива си то доброволно,
след дългият ден на умора.
И притихва гората, ...
462 1

Септември 🇧🇬

Тихият шепот на ситен дъждец,
спомени носи полъхнал ветрец,
танцът на златни листа под дъжда,
в нощите хладни сред стара гора.
Нежно е утрото - бледа нега, ...
549 2

Есен 🇧🇬

Пак е есен.
Щъркелите отлетяха на юг.
Замлъкна птича песен.
Само врабчетата останаха тук.
Дърветата трият зеления цвят. ...
379 1

Любов насред суша 🇧🇬

Реката, която пресъхва полека
е тъжна, защото не милва брега.
Жена ли е – срещнала късно човека?
Любов насред суша – ненужна сега.
Реката, която сред камъни голи ...
393 2 2

Шепотът на неказаното 🇧🇬

Смея ли да ти кажа
как всяка нощ шептя името ти,
как говоря на цветята за теб
и че всеки ден
е безкрайно дълъг, ...
782 1

Открих те 🇧🇬

Аз те открих така нежно,
когато слънцето изрисува
последната алея от залеза ни.
Една луна изгря от моята тъмнина,
даде ѝ обич, и сиянието ѝ проговори с цветята. ...
600 2

Златното момиче 🇧🇬

Морето обича да взима всичко със себе си,
но не взе и теб,
остана само кърпата и
отпечатъкът на тялото ти върху нея,
сега тя прелива с белите вълни. ...
557 2

Септември се препъна 🇧🇬

Разпери лятото криле. Готово е за полет.
От него жега всеки взе. Опакова си колет.
Подухва вятърът на старт. Готов е с маратона.
Врабецът пази пухкав гард. Замина си сезона.
Дъждът удари барабан - мелодията стара. ...
601 3 2

Довиждане Август 🇧🇬

Довиждане Август
автор:Елеонора Крушева
Да помахаме на август със ръка
и да го пуснем, нека да върви-
по пътеката на времето, като река ...
610 1

Любов с ухание на вечност 🇧🇬

На Злати и Симо за техния сватбен ден
Брилянт блестящ в лазур-сапфир,
тупти любов навред, безспир,
навеки сливат се сърца-
сияйно ярки две слънца. ...
492

Предесенно 🇧🇬

Сбрало длани небето крепѝ
на ятата последната песен,
на листенце засвири унесен
тъжен вятър сред златни липи.
Август впряга среднощни коне ...
433 1 2

Орфеевата дупка 🇧🇬

Синът на Немезида из тревата тича бос,
а в родопската гора там нейде сладко пее кос.
Той облякъл тънка бяла роба, днес е хубав, пременен.
С отворена душа го чакам да пристигне тук при мен.
Но няма златен лавър той в косите гъсти и черни, ...
448

На „Есенно прелюдие“ черновата 🇧🇬

Крачи август властно и жари
стърнища и храсти покрай прашния път.
Очите му - въглени от димни пожари.
Стъпките му - дълги сенки растат.
Още малко и ще хлопнат прозорците. ...
663 2 4

Полунощно 🇧🇬

Стени във мъх и стар бръшлян,
пропити с восък и тамян,
камбанен звън във полунощ,
беснее буря с дива мощ.
Магия с кръв и кръстен знак, ...
507 1 4

* * * 🇧🇬

Събудих се усмихната. Защо ли?
И тръгнах без да зная накъде,
а вятър в позлатените тополи
съня ми светъл тихичко преде.
Разстила златни мрежи по паважа ...
364 3 3

Печални, светли и добри 🇧🇬

ПЕЧАЛНИ, СВЕТЛИ И ДОБРИ
... край премалялата река върбичките се изрусиха,
и ме подхвана под ръка, тъй мила! – есента ми тиха,
далечно слънце затрептя в отнесените ѝ зеници,
и аз си замълчах, а тя над мен развихри ято птици, ...
391 3 1

Животът на последното щурче 🇧🇬

Нарамил слънцето на загоряло рамо,
закътал сенки от делфини, весел смях
си тръгва август. Раковини има само
и светла обич му напява тихо в тях.
За миг поспира се, поглежда малко вяло, ...
534 2 2

Тишина 🇧🇬

Колко е тихо. Колко са тихи
мисли и чувства, и хора;
хора без чувства и хора без мисли,
свят без стени и подпори.
Бездни, простиращи поглед сиротен, ...
473 2 3

След мен ... 🇧🇬

След мен ...
Пъстротата в красота прелива,
наоколо край мен, в изобилие…
От обич съкровена, бликаща
в сърцето ми, пораждат се стихове… ...
480 1 2

Неизбежно 🇧🇬

Август тръгва си полека
в прегорелите треви.
Време ли е? Вече? Нека.
Прав му път. Да си върви.
В жълто, алено, ръждиво... ...
511 2 9

Дяволското гърло 🇧🇬

“Всеки може да започне пак,
но не с любов, а с мъст за грях,
извършен от най-скъп човек,
за тази болка няма лек.”
Стои синът на Немезида ...
502 1

Родопски звуци 🇧🇬

Да пея, дарба си нямам,
но музика пее в мойта душа.
Чувствата в стихове влагам,
мелодията, с тях да ви внуша.
Чувам звънчетата медни, ...
676 1 1

Лято в Крапец 🇧🇬

Нахлупил лятна шапка вятърът подскача
по плажа, ширнал се догдето поглед стига,
по пътя си чадърите закача
и хвърчила трептящо-пъстри вдига.
Бягат към брега къдрокоси вълни ...
485

Заплака гората 🇧🇬

Горо ле, горо зелена!
Обичам твойта корона.
Горо ле, там е Вселена!
Горо ле, там е отмора!
Плачеш ли, горо зелена? ...
567 1 2

Лято 🇧🇬

Лятото, лятото, лятото
с бели цветчета по блузките сини.
Ятото, ятото, ятото
смели момчета с момичета фини.
Лятото, лятото, лятото ...
327

Има нещо 🇧🇬

Има нещо тъжно в празните училищни дворове,
нещо носталгично в пожълтелите листа,
гонещи се между пейките и горе
над широките и светли игрища.
Има нещо шепнещо в Септември, ...
512 1 3

Прокрадва се тихичко днес през градините 🇧🇬

Прокрадва се тихичко днес през градините
невидима есен. Рисува. Мълчи.
От злато пътека гради, за да минете
и гледа с разбиращи пъстри очи,
онези от слънце съвсем изруселите ...
360 2

Tъжен стих 🇧🇬

Денят се буди. Още е невръстен,
предчувствие за буря се кълбѝ
и капчица в напуканата пръст е
повелята на хиляди съдби.
В небето сиво птици с полет бръснещ ...
391

Подреденото е прозаично 🇧🇬

Търси я в хаоса - подреденото е прозаично.
Отбягвай суетната симетрия безлична.
Наблюдение внимателно - иначе изпускаш.
Птиците, непокорен кичур, любими устни.
Гората дива, жива - как по хълмовете се излива… ...
659

Сядай, август, приятелю 🇧🇬

Ето, вече си тук. Слънчогледите сведоха чинно
свойте златни главици. В полето трепти мараня.
Сядай, август! Ще сипя по чаша от ланшното вино,
с капка обич – дано и света полудял променя.
Много дълго те нямаше питах, разпитвах за тебе, ...
523 2 8

Август е 🇧🇬

Август е стъпил
автор:Елеонора Крушева
Надскочил хълма на лятото
Август мие лицето си в хладен поток,
толкова зрял по поля и по плодното ...
502

Мълвата за една сирена 🇧🇬

Носи се мълва из Егейско море,
че по бреговете му измамно зове,
всички клетници една зла сирена,
опасна, мрачна, блудна, но смирена.
Със своя глас злокобен, ...
635 1 2