Epigrams, Miniatures, Aphorisms

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
3.2 results

Тя 🇧🇬

Погледни я и ми кажи какво виждаш. Хайде, лесно е, просто бъди честен. Спокойно, тя няма да те види. Забързала се е за някъде и не обръща внимание на ставащото около нея. На пръв поглед - една от всички - симпатично лице, хубаво тяло, облича се стилно - „Мацка!”, биха заключили повечето хора. Пък и ...
viki-dimitrova (Виктория)
viki-dimitrova
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
2K 6

Потоп 🇧🇬

Облегнал съм се на вековния дъб, там в полето. Това е мястото, на което отивам, когато искам да размишлявам. А слънцето напича толкова силно, че без сянката на дървото сигурно щях да припадна. Приятно е, когато дървото е над теб, между листата пробиват лъчи светлина, усещаш хладния му ствол... И тов ...
Hellfire (Стефан)
Hellfire
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
768

Дори и това да убива 🇧🇬

Хлапето обичаше да диша!
Гребеше с пълни шепи от аромата, лепкав!
В дни, когато му бе дотежало от разправиите зли...
Без страх и умора, тичаше към неизвестността, за да си лъхне още и още...
Дори когато знаеше, че не трябва... ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.2K

Щастлива маска 🇧🇬

Най-лесно е да сложиш 'щастливата маска' за няколко часа, за ден... Всички са свикнали да виждат усмивката ти... Всички обичат безгрижието ти... Всички се радват на позитивизма ти... И толкова са свикнали с това, че не се страхуваш, ако случайно някоя сълза се изплъзне между клепките ти... Тя остава ...
petka-spagetka
petka-spagetka
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.1K 5

Небрежен 🇧🇬

Разложени трупове се търкалят по напуканата земя. А аз се разхождам между тях, гледайки дупките в очните им кухини и спомняйки си, че това може да са били хора, които съм познавал. Поглеждам напред и виждам утринното слънце, пробиващо си път през сивините облаци, а по шосето, в далечината... трупове ...
Hellfire (Стефан)
Hellfire
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
906

Опити за размисъл 🇧🇬

През целия си живот Жана Д`арк била заклета девственица, но умряла загоряла.
Вярата в ценностите е най–прекият път към алкохолизма.
Не питай какво може да направи страната ти за теб, а какво можеш ТИ да направиш за себе си.
Евнухът винаги ще предпочете парите пред любовта.
Кажеш ли лоши думи за нача ...
popolo (Илиян)
popolo
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.1K 6

Безсъдържателно съществуване 🇧🇬

"Хората извършват свойте подлости -
подтикнати от омразата, завистта и случайните обстоятелства,
които говорят временно в тяхна полза!"
*
Чувствам се аз омотан, ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.2K

из "Заблуденото царство" 🇧🇬

И трябва да срещаш неща, за които отдавна не мислиш.
Щом започнал си основите каменни да набиваш в земята студена на есен.
Но вече си подбрал дните (доколкото може)
и първите дъждове си преборил!
Не стига, само пътеката снощна да си обикнал. ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.1K 1

Секунда 🇧🇬

Душата ù допира устни. Трае секунда.
Той пак е хванал ръката ù. По дължината на пръстите ù са накацали тръпки. Милиони кратки отсечки. И паузи.
Светлините по тротоара се прозяват и оставят светли петна по подгизналата земя. А тя разпява листата. За срещата с гладката ù длан.
Студеният въздух сънува. ...
take_me_away (Наталия)
take_me_away
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.4K 7

В синхрон с природата 🇧🇬

В поетите ли е тъгата?
И само те ли знаят да рисуват?
Ех, гнусно е далечен да се чувстваш -
сред свой, някогашни близки брегове!
И любопитството да те подминава, тъй често ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.4K 1

* * * 🇧🇬

Когато си тъжен... Не си сам. Имаш компанията на твоите сълзи, които пречистват твоята душа и докато падат, ти дават ласката, от която се нуждаеш, когато чувстваш, че ти тежи от болката, усмихни се и се успокой, жив си и си спасен... И да чувстваш е част от живота...
Притеснявай се, когато няма да с ...
Къдравиа (Яна Веселинова)
Къдравиа
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.1K 3

Хората са... 🇧🇬

Хората са зверове и се изяждат един друг всеки ден, а когато нямат кого да изядат, се самоизяждат – бавно и пестеливо.
LordZombie (Денис Метев)
LordZombie
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
948 1

Към стадото на лудостта... 🇧🇬

*
И ето - през прозореца, накъсан в погледи,
пресъхнали за светлина, изгрява нищото.
В което странно чувство е радостта...
Обърканите стени прозяват се лениво. ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.3K 1

Очи 🇧🇬

ОЧИ
Затваряме врати за нашите очи. Нощ е, затвори очи, отдай се на покой в лунните лъчи. Очи затворени - отворени, аз виждам с тях един прекрасен свят, свят затворен, но отворен към непознатото. Отворен към хората, но затворен към познатото.
Светът отворен и затворен в нашите очи.
alenaroza (Анна)
alenaroza
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.3K 1

Words are worthless 🇧🇬

- Как описваш болката? Как намираш думи, в които да я обгърнеш? Как говориш за нея? Как се бориш? Как я приемаш? Как така се примиряваш, че сърцето ти е разбито? Че мечтите ти са потрошени, че копнежите ти са потъпкани? Как поемаш края в прегръдките си?
- Престани!
- Не. Истина е и го знаеш. Приеми ...
MaRtiTyyy (Марти Петрова Стефанова)
MaRtiTyyy
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.3K 2

За мъжете с любов... 🇧🇬

Мъжете и тяхната топлота, онова чувство, което ни даряват,
макар и да не го оценяваме.
Тяхната игра обърква правилата и мислим, че не струват,
че всички са еднакви.
Но когато срещнеш някой, не винаги разбираш, че това може и да е Той. ...
valisha (Валиша)
valisha
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.2K

Сезони 🇧🇬

Отразявам се в мокрото на очите си. Понякога там е валяло. Вали.
И бури е имало. Прости ми.
Сълзите ми се подписват с моето име. Усмивките с чуждо. Твоето.
Капките в синьото ми търсеха докосване. Ръце, по които да се спуснат. Така ми ги отне. Благодаря ти.
И спира да вали. Остава отражение(то). Наше ...
take_me_away (Наталия)
take_me_away
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.8K 10

Празноти 🇧🇬

Колко празноти останаха в мен? Бездънно безлюдни улици. Истинно илюзиите, вкопчени в силуета ми, ме убиха. Ярки са щрихите на страха. Бледо рисуват моите очертания. Гледам към себе си, неспособна да ги видя. Но смелостта ми днес е така безпредметна. Нямаш нужда от нея, нито потребност от мен.
А те ч ...
kopele (Ирен Попова)
kopele
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.2K 6

Прераждане 🇧🇬

Всяка сутрин започвам да те обичам отново.
Чувам, мърмориш си нещо, дърпаш косата ми, чакаш да се обърна към тебе.
Аз отварям очи, протягам се лениво и… те виждам. Кратък миг, в който погледите ни се срещат и после твоят вик разцепва светлината.
Всяка сутрин ти се раждаш за пореден път със крясък, щ ...
magieie (Маги)
magieie
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.1K 2

Лист от Есента 🇧🇬

Пада...
нежно, плавно, бавно. То не е единствено, има безброй други като него, но се чувства самотно. Избрало е дълъг път, който само ще трябва да измине... Тихият вятър е негов приятел, води го напред и му показва вярната посока, ако е тръгнало по грешната. И няма да спре, докато не стигне целта си ...
Aleks-Green (Александра)
Aleks-Green
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.3K 3

Преследвачи 🇧🇬

Колко пъти съм го гледала този празен лист. Колко пъти го задрасках, колко като него прелетяха през стаята и се спряха по средата ù, защото да, не мога да уцеля кошчето. А силата всъщност би могла да изстреля мен самата нанякъде.
Но се научих да се опитвам и сега не мога по друг начин. И тези бели л ...
Relapse (Ася)
Relapse
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.1K

Играта... 🇧🇬

С появата си на този свят, независимо дали го искаме, или не, всички се включваме в една игра на живот и смърт. От едната страна на игралната дъска стоим ние, а от другата - само един тъмен силует, с остра като бръснач коса. И рано или късно ние винаги губим играта...
Интересно - колко ли дълго е жи ...
ivandavidov (Иван Давидов)
ivandavidov
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1K

Хората... 🇧🇬

Слепият видя моите сълзи... глухият чу моите ридания... сакатият скочи да ми помогне... изправих се и продължих... а през това време хората стояха настрана!
ivandavidov (Иван Давидов)
ivandavidov
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.6K 1 4

Нека възприемем хубавото! 🇧🇬

Мама бори се с живота
и показва смелост с усмивка.
Тя иска само това -
на всеки от нас щастие да
ни докара... ...
energi4nata (Ребека Иванова)
energi4nata
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
669

И си мисля понякога... 🇧🇬

И си мисля понякога...
Скайп,
фейсбук,
форуми,
сайтове... ...
pagane_1 (Валентина Драгнева)
pagane_1
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.4K 5

Другата реалност 🇧🇬

Съществува една реалност, в която е позволено да си объркан. Настъпва понякога, когато истинската е прекалено тясна за да разпръснеш разочарованието си. Там момичето влюбено в залеза, се превръща в лед. И когато сълзите му потекат, нищо не се топи. Там няма никой. Само фасове и лунна светлина. Там н ...
viky8 (Вики Николова)
viky8
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.3K 2

Моята най-добра приятелка... 🇧🇬

Моята най-добра приятелка...
... Тя винаги е с мен, когато имам нужда от нея и ми помага да преодолея най-трудните моменти. С мен е навсякъде, където и когато и да имам нужда от нея. Опитът ме научи, че на нея мога да разчитам повече, отколкото на другите си приятели. Знам, че и за в бъдеще ще мога ...
ivandavidov (Иван Давидов)
ivandavidov
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
25.5K 5

Звездни мечти 🇧🇬

Денят днес нова нощ беше, нощта обичайно пуста. Душата ми самотна се скиташе край тъмната сянка на нощта и тишината я изпълваше. Небето изпращаше своите звезди в мечти, а те горяха и открояваха своите следи... Минавайки през мечтите и надеждите, те достигаха до хората и докосваха сърцата им и топлех ...
petq-marinova (Петя Маринова)
petq-marinova
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.1K 1

Кратък текст! 🇧🇬

Само едно искам да ви кажа. Само едно искам да споделя. То нека да изтръгне от мен, грешницата - това, което не успях никога да изхвърля. То беше нещо много истинско, то беше в сърцето ми заковано. Исках само да мога да се докосна до него и да знам това, че мъката ще успея да захвърля.
А ето какво е ...
energi4nata (Ребека Иванова)
energi4nata
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
3.5K 3

Захапката на очите 🇧🇬

Там, където e сферата на Любовта, сълзите изтичаха в своя млечен път,а под нея, се процеждаха и се променяха в извиращи водопади, от изгрели спомени, които се изливаха бавно... И любовта ми е някъде там... Цялата покрай теб, пада между захапката на очите ти... Гали те, като пауново перо, по изгубена ...
portishead (Милен Пеев)
portishead
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.3K 4

Ледена красота 🇧🇬

Точно в средата на тъмната стая, през таванския прозорец, се промъкваше самотен лъч лунна светлина. Той огряваше една роза, пo магичен начин носеща се във въздуха, точно под лунния лъч, сякаш той я канеше да погостува на луната.
Беше много тъмно червена и все още не беше разцъфтяла – малка, нежна пъ ...
deyka (Деяна Шейкарова)
deyka
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
902

Кристална чаша счупих 🇧🇬

Кристална чаша счупих
Много неща се чупят, при това постоянно. Това е нещо неизбежно и вечно болезнено. Идва внезапно и всеки път отнема по частица от чистосърдечното ни безгрижие. На плещите ни се закрепва камък, който е особено тежък когато сме платили и после обезценили закупеното.
Подобно нещо с ...
Arogarn (Калин Кръстев)
Arogarn
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
2.4K 8

Уморена 🇧🇬

Докосваш ме. Безплътно. В стрелкащите се атоми кислород, които жадно и безсънно поемам с всяко вдишване, се носи мирис на уморена любов. Уморена, залиняла, изчерпана любов. Взирам се сляпо в рязко набраздените стени. Таваните ми са въпроси. Чудя се, колко неискане трябва да срещне една любов, за да ...
kopele (Ирен Попова)
kopele
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.3K 4

Влюбени. 🇧🇬

Миг. По-кратък от времето, необходимо на човек да поеме въздух. Болезнено кратък и изстиващ. Колко дълго гори пламъкът? Толкова, че да те запали и унищожи, а после да загасне? Наивно е да вярвам, че утре ще си тук. Хората се спират за малко един при друг. Те винаги бързат. Спират се, само за да се и ...
kopele (Ирен Попова)
kopele
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.4K 1

Съблечени 🇧🇬

Целувам те, без да знам колко пъти ще съблечеш тялото си.
Моето обаче стои, отмяляло. На леглото ти.
Невежи, топли тела. Понякога празни.
И студени въздишки. На съблечена душа.
Мракът на телата ни поставя сянка върху тях. ...
take_me_away (Наталия)
take_me_away
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.3K 4

Различна 🇧🇬

Каква съм? Зелена или синя? Цвят ли съм? Размит, неясен, ярък, видим или странен, излизащ извън спектрите на възприятията? Сянка ли съм, или объркани думи в измислен ред? Тетрадка ли съм, или пък продукт на механична лудост? Аз ли се побърках, или петуниите ме сграбчиха с дългите си, красиви пипала ...
kopele (Ирен Попова)
kopele
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
949 2

Пиеса 🇧🇬

Обличам се и ставам друга. Не зная коя съм. Лицето ми е грим. И душата ми. Не се познавам. Поглеждам чужди очи в огледалото. Участвам в пиеса.
Теб те има. Виждам те. Не гледам. Но си тук. Щастлива си. Усмихваш се. А аз дали се усмихвам? Не знам. Не усещам. Не съм аз. И съм аз. Коя съм? Тук ли съм?
Г ...
take_me_away (Наталия)
take_me_away
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.2K 1 5