Short stories - Prose

Моето момиче 🇧🇬

- Невяно, Невяно, ма, помниш ли, когато цял ден ти сбирах горски теменужки и ти направих онова венче, дъхавото?! Ех, толкова хубава беше, Невяно, като самодива! А, косата ти?! На никого не съм казвал досега, дори и на теб, ама знаеш ли, колко много плаках скришом, когато я отряза, а, знаеш ли само к ...

pepsi1975

Prose » Short stories

2013-04-14T20:53:04+03:00 3.8K 1 21

Подаръкът 🇧🇬

Посветено на една рожденичка
Не излезе в обедна почивка, защото чакаше телефонното ù обаждане. Седеше на компютъра и, макар че работеше, мъжът се подсмихваше, докато си представяше реакцията ù на изненадата, която ù бе подготвил. Беше пъхнал флашката в компютъра, имейлът му беше отворен, чакаше само ...

malkiatprintz

Prose » Short stories

2013-04-14T13:05:33+03:00 1K 6

Аз - това си ти 🇧🇬

Направи ми впечатление ник нейма – „аз-това си ти”. Хм, усмихнах се мислено, всеки с номера си. И веднага получих в отговор едно усмихнато личице.
Е, добре, помислих си, и аз обичам да се шегувам, така че, защо да не разменим няколко сладки приказки и да не се поопознаем. Тогава започнаха изненадите ...

hristam

Prose » Short stories

2013-04-13T14:13:31+03:00 1.1K 4

Унищожителят 🇧🇬

Звуците на сирените бяха пронизващо силни, а паниката, която караше сърцата на хората да бият ужасно бързо, се разнасяше напосоки. Киселинни облаци капеха над мъртвата земя и изгаряше и последното. Ангелите падаха като капки от небето, падаха и се пръсваха от силната бързина, белите им криле бяха бо ...

nekro

Prose » Short stories

2013-04-13T10:42:23+03:00 930 1

Антология на смъртта 🇧🇬

Част І
В този слънчев пролетен ден никой не подозираше, че една млада жена бе решила да стигне до края. Но не за да започне на чисто и не за да положи поредното "ново" начало. Решила бе да стигне до онзи край, към който всички ние сме се устремили от мига на своето раждане. Като малки прашинки, разп ...

VenY

Prose » Short stories

2013-04-11T21:47:39+03:00 1.2K 1

* * * 🇧🇬

Имало едно време едно малко момченце. Това момченце си имало всичко. Това момченце обикаляло улиците само, качвало се на високо и по цял ден бягало от всички, но всъщност бягало от себе си. То се страхувало, страхувало се да бъде обградено от хора, защото хората не го разбирали. Те не разбирали него ...

Familytree

Prose » Short stories

2013-04-11T17:42:52+03:00 852

Обич 🇧🇬

– Здравей, Жоре, нали си носиш такъмите? – Добри махна на новодошлия от верандата, надигна се тежко и тръгна към портата да посрещне госта си.
– Разбира се, нали за риба сме дошли, накъде без тях?
Младият мъж се протегна, здрависаха се, разтовари багажа от колата си и двамата прекосиха двора.
– Знам ...

malkiatprintz

Prose » Short stories

2013-04-10T09:00:17+03:00 1.2K 11

Една единствена любов... 🇧🇬

Не знам защо пиша това... Може би защото имам нужда да излея всичката тази емоция,която се е събрала в мен. Искам да
споделя всички тези приятни чувства, които вече втори месец изпълват деня ми с щастие и душата ми с радост.
Преди да ми се случи това, животът ми беше изпълнен с гадно, мрачно еднообр ...

Cvetence96

Prose » Short stories

2013-04-10T08:26:23+03:00 807

Реалното щастие 🇧🇬

Въобще не разбрах откъде се взе това момиче.
Бяхме голяма компания и в едно шумно заведение празнувахме рождения ден на приятелче от групата. Аз обикновено здравата се наквасвам и почвам да се свалям наред и да ръся простотии. Цар съм просто, грешка нямам! Да, ама още не бях стигнал тая фаза, а може ...

hristam

Prose » Short stories

2013-04-09T21:02:02+03:00 942 1

Раковината 🇧🇬

Лида идваше тук често, в продължение на три години. Не, всъщност от три години идваше тук всеки ден. Всеки ден едно и също. Ставаше час, час и половина по-рано за работа и идваше първо тук. На тяхната улица. Тя вече не е тяхна, но си остана тяхна. На семейството ù. На проклетото или прокълнатото ù с ...

pepsi1975

Prose » Short stories

2013-04-07T19:02:57+03:00 1.5K 7

Птицата 🇧🇬

Не разбрах кога точно започна да се появява на прозореца. Птица като птица – средно голяма, почти изцяло черна, с няколко светли пера. Не разбирам много от птици, така я взех за някоя от прелитащите наоколо гугутки, и не ù обърнах особено внимание.
По едно време ми направи впечатление, че идва винаг ...

hristam

Prose » Short stories

2013-04-07T13:55:01+03:00 969 7

Три куршума отмъщение 🇧🇬

Част 1
Отворих очи. Започва се. Станах от скърцащото легло и влязох в банята. Днес щеше да бъде специален ден и трябваше да се приведа в приличен вид, доколкото беше възможно. Сресах се и измих това, което беше останало от зъбите ми. Хвърлих един поглед в счупеното огледало над мивката и този път ми ...

moody

Prose » Short stories

2013-04-07T12:00:10+03:00 1.7K

Обезумелите ангели и кафявите призраци_4 🇧🇬

6.
За щастие на Винкел и на останалите, Чичарита не беше изпаднала през черната дупка. Тя обикаляше, въртейки се в орбита, по Хоризонта на събитията.
Дупката бе с диаметър от двадесет метра.
Самият феномен беше прихванат в някакъв син мехур, който го обграждаше и явно му пречеше да се разраства, да ...

presian_penchev

Prose » Short stories

2013-04-06T15:50:04+03:00 1.3K

Обезумелите ангели и кафявите призраци - 3 🇧🇬

4.
-Ха, Кавал, здравей! – каза Брамбъзи.
По лицето на Кавал Тарамбуков преминаха сенки и светкавици, което говореше за душевно състояние, наподобяващо климатичен катаклизъм.
-Брамбъзък! Знам че си прост, но се чудя как все още не ти е изтекло и малкото мозък през носа от тази шарена тиква. Казал съм ...

presian_penchev

Prose » Short stories

2013-04-05T11:40:12+03:00 1.3K 1

От гората излизане няма, приятелче 🇧🇬

Джоузеф лежеше в колата си, затънала в една снежна пряспа, насред арктическата тундра на Аляска. Очите му се затваряха под натиска на студа. Ръцете му и единият крак се бяха вкочанили. По другия се стичаше кръв. Гореща и лепкава. Замъгленият му поглед следеше как червеното петно на панталона му став ...

eti-fall89

Prose » Short stories

2013-04-05T08:04:53+03:00 1.3K

Люляче през януари 🇧🇬

Снежинките танцуваха. Зимният вятър им беше кавалер. Завихряше ги в бърз и лудешки танц.
Една жена вървеше по заснежените улици. Разглеждаше витрините на магазините. Усмихваше се щастливо.
В съзнанието ù, напук на танцуващите снежинки и техния галантен кавалер, беше пролет.
Нежна, зелена, дъхва, цве ...

Linna

Prose » Short stories

2013-04-04T12:53:26+03:00 1.1K

Пролетно утро 🇧🇬

Утрото днес е някак си по-различно. Слънчевите лъчи огряха прозорците на стаята и хола и на мен ми стана толкова леко и мило. Телефонният звън наруши тишината и уюта, но докато стигна до него, той спря. Казах си: Ако на някой му трябвам, пак ще ме потърси.
Направих си сутрешното кафе и макар че не о ...

vyatur13

Prose » Short stories

2013-04-03T23:29:15+03:00 699 6

Сънят на Уроборос 🇧🇬

Дочу далечен плясък на крила. Познаваше този шум, но въпреки звездния рой, не можеше да види съществото, което приближаваше. Изправи се тихо, взе боздугана и внимателно излезе от гората, където харпията се спусна до него, отръска се и сви крилата си.
– Спят и сънуват – изсъска тихо тя. – Хората ни с ...

malkiatprintz

Prose » Short stories

2013-04-03T13:12:35+03:00 1K 9

Споделено щастие 🇧🇬

Споделено щастие
- Радина! От толкова време не сме се виждали! Грам не си се променила! – срещу мен вървеше видимо усмихнат мъж на средна възраст с огромен букет яркожълти нарциси в ръка. Засмях се.
- Мисля, че ме бъркате с някого.
- Прилагаше ми този трик, когато бяхме ученици, помниш ли! Колко глу ...

imperfect

Prose » Short stories

2013-04-02T20:47:04+03:00 1K 2

Обезумелите ангели и кафявите призраци - 2 🇧🇬

2.
,,Такъв ужас, такъв ужас!“
Скръндзи Стотинков лежеше на пода в спалнята си, вперил блуждаещ поглед в тавана и бълнуваше.
,,Такъв ужас, такъв ужас!“
Две неща го бяха довели да сегашното му състояние. ...

presian_penchev

Prose » Short stories

2013-04-02T20:38:10+03:00 1.3K

Имам само един живот 🇧🇬

- Добър ден. Идвам относно съпругата ми.
- Да? Подозирате я в изневяра?
- Не. Знам, че ми изневерява.
- Ясно. Значи трябва ви доказателствен материал.
- Напротив. Точно обратното. ...

hristam

Prose » Short stories

2013-04-02T20:17:10+03:00 1.3K 1 9

Натали 🇧🇬

„Натали, Натали...”, Жилбер Беко пееше фалшиво от часове, без да спира. Грамофонната плоча беше толкова надраскана, че гласът на този прекрасен певец звучеше вече почти неузнаваемо. А малката Натали се беше свлякла на пода и беше обгърнала кокалестите си колене с крехките си ръце. Гримът ù се беше р ...

pepsi1975

Prose » Short stories

2013-04-02T20:09:52+03:00 1.6K 5

Раздвояване 🇧🇬

Два месеца без него, а още се будеше с мокро лице и кънтяща душа. Бяха решили, че няма да продължат. Всъщност, той го реши. Сети се изведнъж, че има семейство. Сякаш досега нямаше.Вече нищо не я радваше. Дори спря да пише стихове. Нямаше никакво вдъхновение. Като че ли беше ампутирал поетичната ù да ...

suleimo

Prose » Short stories

2013-04-02T15:11:46+03:00 1.9K 38

Каква ирония! 🇧🇬

Винаги съм вярвал, че няма нищо по-хубаво от това, да имаш верен приятел до себе си.
Не просто за шеги и веселие, а по-късно и за по чашка и сладки приказки – говоря за онова дълготрайното, истинското приятелство, дето не е скрепено с кръв чак като в роман на Марк Твен, обаче е по-силно и от кръвна ...

hristam

Prose » Short stories

2013-03-31T12:52:59+03:00 1.2K 12

Носталгия 🇧🇬

Отидох…
Срещнахме се…
Едно хлапе - под трийсет, де си мисли, че всичко знае…
И един мъж над осемдесет години…
Елегантен, изящно облечен човек, в нещо, което тук ни можеш да намериш, ни да купиш и ако случайно ти падне от небето, ще те приберат на едно място да обясняваш… ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2013-03-30T19:06:56+02:00 944 3

Бягащият човек 🇧🇬

Филип усещаше светлините по врата си, беше уплашен. Адреналинът нахлуваше в мозъка му и смазваше ясната му мисъл като парен чук, светлините се приближаваха, а с тях и воят, който раздираше съзнанието наред със слуха и караше сърцето му да бие още по-учестено. Колкото по-ясно се чуваше воят, толкова ...

abysswriter

Prose » Short stories

2013-03-30T18:58:02+02:00 1.2K

Обезумелите ангели и кафявите призраци 🇧🇬

1.
На вратата се позвъни. Чу се припев от песен, наречена ,,Къщата, която Джак построи“:
,,Колкото по-нависоко си,
по-отвисоко падаш.
Колкото по-дълго вървиш, ...

presian_penchev

Prose » Short stories

2013-03-30T17:00:31+02:00 1.3K

Титикака 🇧🇬

Перуанецът Хосе, който бе служител в посолството на Перу в България, подскочи стреснато на стола си, когато мобилният му телефон зазвъня. Щом видя името на баща си, изписано на екранчето, опря дланите си една в друга и изрече кратка молитва. Не бе очаквал да получи отговор толкова скоро. Сърцето му ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2013-03-29T19:57:58+02:00 828 1

Идеалният вариант 🇧🇬

Вече се канех да си тръгвам, изморен от отегчителната си работа през този ден, и в главата ми се въртяха няколко примамливи идейки за вечерта, когато се появи този тип.
- Аа... добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не г ...

hristam

Prose » Short stories

2013-03-29T18:38:33+02:00 965 9

Странният случай с Джейн Прескот 🇧🇬

Събуди я изпепеляващата болка в корема ù, навън беше тъмно, клоните на дърветата драскаха по прозорците, подтиквани от силния вятър, а в стаята студът прокарваше дългите си ледени нокти по кожата на родилката. Болката не спираше, дори напротив, увеличаваше се и набъбваше както гъба набъбва в мрака. ...

abysswriter

Prose » Short stories

2013-03-29T18:30:39+02:00 1.2K

Отиде си 🇧🇬

Усещах погледа му върху себе си понякога. Обхождаше ме с очи. Когато обаче очите ни се срещаха, той обръщаше глава в обратната посока. Сякаш се срамуваше... Странно беше, защото той се забиваше с всяко момиче от компанията. С какво бях по-различна аз. Аз съм като другите или... поне се опитвам.
Тази ...

nadezhda-nedeva

Prose » Short stories

2013-03-28T18:53:34+02:00 766 2

Богата и щастлива 🇧🇬

В зеления юнски ден, ухаещ на липи, вървях забързана по улицата. Имах среща с приятелка, която не бях виждала отдавна. Седнах на терасата и зачаках. Следобедното слънце закачливо ми се усмихваше през листата на дърветата. Изпращаше ми закачливите си милувки. Приятният ветрец се опитваше много нежно ...

Linna

Prose » Short stories

2013-03-28T18:40:51+02:00 1.6K 1 2

Магът 🇧🇬

Излезе от гористия склон и внимателно се огледа. Знаеше, че е твърде далеч от всякакво населено място, че по тези чукари човешки крак не беше стъпвал вероятно с години, но въпреки това искаше да бъде сигурен, че е сам, че никой не го е проследил, че никой няма да го види, даже и случайно. Не се чува ...

malkiatprintz

Prose » Short stories

2013-03-28T09:47:38+02:00 2K 20

Окъс(н)ели разкази-18. По релсите… Или приключението БДЖ. 🇧🇬

Това е един наистина окъснял разказ, забравен на страниците на черния ми „походен” тефтер. Понякога е полезно човек да отгърне страниците му…
Б.
Още в автобуса на път за Централна гара просто му се дощя да се откаже… „Къде съм се засилил сега?! Влак, та влак! Отивам на автогара „Юг” и… Сигурно ще им ...

kalin8

Prose » Short stories

2013-03-28T09:24:19+02:00 1K

Муза на повикване 🇧🇬

Писателят унило зяпаше през прозореца сивото декемврийско небе и се чувстваше в пълен синхрон с мрачната гледка. Сивотата го изпълваше все повече и повече като лепкава отровна паяжина, която улавяше и задушаваше и най-незначителния зачатък на ведрост и оптимизъм.
Напразно се опитваше да се вкопчи в ...

hristam

Prose » Short stories

2013-03-27T10:30:14+02:00 1.1K 11

Любов ли е?! - значи е над всичко! (финал) 🇧🇬

Любов ли е?! – значи е над всичко!
(разказ от две части)
Част втора
Посвещавам този разказ на най-добрата си
приятелка Юлия (Джули), чието име носи героинята ...

soundsanin

Prose » Short stories

2013-03-26T09:50:55+02:00 1.6K 1

Душа без дъно и без бряг 🇧🇬

(На Ели от Дедо по случай един неин ден в годината)
Бях малък. Много малък. Някъде в детската градина. Беше сутринта след закуска. Седяхме на малки столчета в полукръг. Госпожата бе застанала по средата и ни четеше приказки. В тях ставаше дума за всякакви там истории. Имаше страшни неща, имаше вълше ...

rygit

Prose » Short stories

2013-03-25T18:06:26+02:00 1.6K 1 2

Как се сварява жаба 🇧🇬

Евангелие според Матей 7:7-8
„Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.”
Реших да изпробвам съвета на моя приятел Анатолий Данаев – купих си луксозен тефтер с твърди ко ...

smelo_sarce

Prose » Short stories

2013-03-24T21:52:25+02:00 2.5K 1 4

Когато си съградил бункер 🇧🇬

Малкият се цупеше на купата с овесена каша, явно не беше гладен или може би просто му бе писнало всяка сутрин да набива буламачи.
– Джо, изяж си кашата! Хиляди пъти съм ти казвал, че тя е най–полезното нещо на света.
– Ама, тате…
– Няма ама, яж!
Джо с неохота зарови лъжицата си в белезникавата субст ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2013-03-23T20:29:06+02:00 1.2K 1

Като не ти е ден 🇧🇬

На всеки се е случвало да има поне един ден, в който каквото и да подхване, е обречено на провал.
В такива дни, ако човек се вслуша в крехките остатъци на здравия си разум и поне няколкото оцелели нервни клетки, вероятно ще стигне до единственото рационално решение – просто да се смуши някъде и крот ...

hristam

Prose » Short stories

2013-03-23T11:51:55+02:00 1K 8