В памет на бат Стефко Данаилов
Трябваше да пишеш "по-така" -
вътрешният глас веднъж ми рече.
Нека да е ужким нашега
и не се сърди сега, човече... ...

ПОМЕН ЗА ДЪРВО
... отсече някой старото дърво,
и сякаш че нозете ми отсече,
и да се чудиш, Боже, за какво? –
се питам във припадащата вечер, ...

Не е
като да ме захвърлиш
през рамо в нивята
и там да поникна.
Не е ...

Б О Ж Е С Т В Е Н О Д О К О С В А Н Е
Положиш ли ония тънки усилия така,че
поетичното изкуство да оживее-
смехът в стихът ти да може,да плаче,
а тъгата пречупена да намига и да се смее, ...

Доброто е тайна,
доброто е мит.
Заровено скришом,
покрито в зимник.
Доброто остава в сърце да тупти, ...

Не знаеше ли?
И в душата понякога никне тро̀скот
и се разливат във вените мътни потоци…
Търсиш изход, денем и нощем,
но няма пътека, ...

Любов една.
Не първа, но последна.
Единствена във моя тежък ден.
Загубена, обречена, не вярна,
но истинска и жива още в мен. ...

Пожарната кула води към нищото,
зеят прозорци без рамки
като очи на огромен робот –
кухи, зареяни в тъмното...
Пожарната кула е бетонно чудо, ...

Не ме съдете, аз съм си такъв!
Характер сложен и непоправим!
Приятел съм до гроб, и то какъв!?
Приятел верен и неповторим!
Не ме съдете! Даже ме боли ...

Един е, но не е.
А цял е, макар на две.
Тих и скромен, хрисим.
Палав и буен, необясним.
Стои си кротко, сал наблюдава, ...

ДВЕ КРАЧКИ ДО НОЕМВРИ
Как искам някой да ми каже
какво е всъщност есента.
Дали защото ми е важно –
за вечно лято си мечтах? ...

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ХИМНА
... един несъстоял се земен Рай! – това си ти, Родино моя мила,
с неземните ти хубости безкрай, със лакомата властна камарила,
с безумците на всякое кьоше! – мишленца по високите етажи,
с Пожарникар, готов с едно шише пожара под нозете си да смаже, ...

Три от пустинните дни (тема за три разказоида)
Ден 1 – Не на страха !
І –ви разказоид
/ някъде четири-пет часа след “Лека нощ , деца!"/
Вчера съседът отляво се върна след полунощ пиян като мотика, и взе, че за пореден път се качи на по-горния ни етаж, а там е таванското помещение на кооперацията. Чу ...

***
Потъвам в дълбините на очите ти!
Помощ, спаси ме, не виждаш ли!?
Не ми стига въздухът - давя се в море от чувства
и колкото по-надълбоко навлизам, ...

Спокойна сутрин
през прозореца ми влиза,
отвива тихия ми сън,
росата слънцето облиза,
небето ме зове навън. ...

Есенно и тихо.
Дните в слънчев впряг.
Мигове изпиха
щастие без бряг.
Кротко и красиво. ...

( посветено на Мелина Бошнакова - Костадинова)
Наздраве!
За жена специална -
с изискан секси стил,
пряма, искрена, ...

“Водният континент… Що за идиотска задача! Да накажеш огън с вода… Истинско кощунство! Светотатство! За какъв се мисли оня изкуфял маразматик? Веднъж да се измъкна, ще му дам да разбере! Може и да ме е надвил веднъж, но победата ще бъде моя! Наша, всъщност. Защото и Тарелин е мой. Нека само изляза…” ...

В България, единственото дърво, което всяка година дава плодове е... корупцията; само дето хората не могат да ги ядат тези плодове, защото те са в менюто на свинете!
NB: Този текст е пример на грегерия (на испански: greguería) — стилистична фигура, характерна с кратки, остроумни и поетични изрази, ч ...

Дори не им остана време да промълвят:Господи,нам спаси!
Нима е български септември,че мъката човешка не спести?
А нощите за мир са отредени;и за жадувана во веки любов!
И за кървави,жестоки промени;и за смъртен мълчалив зов...
Когато луната носи зрелост;и слънцето налива сладък сок: ...

В черупчица от орех се побира,
със зрънце се смалява пак денят.
Светулките отдавна нейде спят.
Прибра си фойерверките Всемирът.
И вятърът листата грубо лашка, ...

КОРУБА ЗА СВЕТУЛКИ
... от раклите си есента
извади жълтата кошуля,
преди да падне вечерта,
аз орех-два ще си обруля, ...

Пиш-маш - пишеща машина.
Газвод - газирана вода.
Минвод - минерална вода.
СДС - Съюз на дисидентите по съвест.

С розовите очила... възгордял се оптимистът.
С тъмни, страшни правила... опонира песимистът.
Гали с топла длан детето само майката, която
го обича безпределно със любов, но не от злато.
Няма как да разберем без ориентир или компас, ...

Как, най-силно да закрещим,
не рядко и по-често дори,
на кого от нас не се иска
и защо - все има причини ...
Те са в нас, ала други виним, ...

М А Т Р И Ц А Т А
Включиш ли се в голямата,мащабна игра
за откриването,утвърждаването
и отстояването на Истината,
на заден план остават ония дребни,тривиални неща, ...

Все още те желая всеки ден,
желая да те среща,
желая да те прегърна,
желая да те държа за ръка,
да те прокарам пръсти през косите ти, ...

Сабята кания няма...
Отдавна е забравила какво е ряз.
Звукът от свобода и болка.
Кръвопийци с аромат на бяс.
Заблудени, от пари и фалш... ...

Аз роден съм свободен!!!
И свободен накрай ще умра!!!
Нищо, че искат да вкарат!!!
Моя милост в затвор на страха!!!
Аз роден съм свободен!!! ...

А годините станаха още по- несигурни и без комендантски час.
Улиците бяха пусти след 18 часа, не се виждаха и деца да играят пред къщите или кооперациите .
Никой-никому вече нямаше доверие.
По улиците след 19 часа се движеха само по двама или трима хора с червени ленти на лявата ръка, с винтовка или ...

НАВЪНКА
Автор - Величка Николова - Литатру 1
Навънка щом луната се облещи -
отивам при съседа си любим.
Какво от туй, че носи силни лещи, ...

Кътче Щастие
Куплет 1
Тихо утро влиза през прозореца,
кафе ухае — твойта топла песен.
Ръцете ти са моят бряг спокоен, ...

От мишки и от змии не ме е страх,
но стършели щом видя... и застива
сърцето ми и бягайки от тях,
се озовах в къпината бодлива.
А гроздето - узряло. Падне мрак ...

не
си отивай
лято - а любвеопивай

Живот
Денопад.
Живот
- Ох!

Първо полетях като Икар
и стопиха се крилата.
После забръмчах като комар
и ме смачкаха в стената.
Като малка пеперуда ...

ДЕТСКА СЪВЕТСКА ПЕСНИЧКА – КАТЮША
Гледах как реката лъкатуши
и седях на десния завой,
и си пеее-ех аз яблони и груши
поплыли в тумане над рекой. ...