Ако странен копнеж като прилив прелива,
ако душата ти отвътре тихо шепти,
ако вятър невидим посоката пише –
не стой, не разпитвай. Върви!
Не искай от разума карта и смисъл, ...

Зимата студена е.
Слънчево е лятото.
Пролетта е раждане и мъдрост есента.
А от мен във възела стегнат с непознатото
зависи, не зависи ли нещо на света? ...

Нощта притихва безлика, студена
и мракът натяга своя пъклен капан.
Стъпки отекват в мъглата смутена,
от грях и лъжи, без капчица свян.
В бездна политат спомени, клетви, ...

И устата ми, проклетата,
днес страхливо мълчи.
И в главата ми, клетата,
мисъл не се върти.
Че такова е времето, ...

Минаха толкова години откакто не сме били заедно, но твоето присъствие все още живее в сърцето ми. Всеки ден спомените за теб оживяват и ме карат да се усмихвам през сълзи. Когато погледна в огледалото, виждам частица от теб в себе си – твоите очи, твоята усмивка, твоя дух..
Често се питам как си и ...

Нима съм очаквала да се случи чудо,
да се събудя и да видя, че положението
докато сън съм сънувала е вече друго
и чист да е, като при сътворението
човекът, и зло да не вилнее като лудо? ...

„Ашладисана свобода в раиран костюм.“
Ивайло Диманов
Свободата ми да ашладисаш
правиш опит, но несполучлив.
От забрани вече ми е писнало, ...

Грен бързо довърши разказа си за това , какво се беше случило с Баун в свърталището на бандата престъпници. Другите бяха вперили погледи в него и мълчаливо го изслушаха. Рикен изглеждаше изключително притеснен и напрегнат и след миг рече:
Господарю, Грен… тази работа дето е станала , за да вземете о ...

Безизразен поглед в оскотяла съдба,
препускащ живот в суетата,
пречупен във полет омерзен,на ръба,
духът ми човешки презира тълпата.
.......................................................................................... ...

Потъват в мрак душите, където злоба спи,
представят гордост дръзка, незнание, безчинства.
Отхвърлят те закона и кой ще ги търпи –
Небесното възмездие ще сее вечни истини.
С отровните си устни те бълват куп лъжи ...

Сто дни валя. Подгизнаха полята.
На асфалта по неписан обичай
слънце, нарисуваха децата.
Да вземе да изгрей накрай,
та... да продължи играта. ...

Капчици рубинени светлеят,
сълзите на залез нелюбим.
Нежно ги нарони суховеят,
седна с мен, да пием и мълчим.
Устните отпиват плахо неми, ...

Без тебе пораснах като кораб без платна
и все вятъра в далекото търсех самичка.
Не разбирах, че всъщност търсила съм теб
като дърво без корен, като огън без искричка.
Цял живот живяла съм като с половин душа... ...

Благодаря за пролетния дъжд,
за дивия синчец и минзухарите,
за младата, зелена още ръж,
за шепота на гордите върхари!
Благодаря за слънчевия лъч, ...

Зрителю, не гледай изумен
носът ми кръгъл и червен,
на клоун това е позволено,
лицето ми в болка е калено.
Загледай се ти в усмивката, ...

Разпъването в кръг и на квадрат:
какво е искал да ни дари Леонардо?
Пропорциите човешки в този свят
или хармония между душа и тяло?
А другото?Къде остава скрито днес? ...

Утрото е подранило
Утрото е подранило,
слънцето изгрява вън,
а сърцето ми е скрило
чувствата от моя сън. ...

Човешкото тяло е храм,
в който Душата човешка се моли-
място, в което Духът човешки запрян
пише своята Велика или банална история.
Човешкото тяло е материя груба, ...

Не съм ви Муза, нито вдъхновение!
От тях съм по-добър във пъти!
Организирайте им професионално погребение,
че аз съм истината и посоката, и пътят!
А после със поклон ме приемете, ...

Кога избяга мойта дърта сврака,
Останахме двамина с котарака.
Живеехме на село в пущинака,
Но мина времето - умря котака.
Отидох аз при попа опечален, ...

Спомням си мига в който те видях…
Усмихнат, млад, красив…
Очи пълни с надежда и усмивка,
която ме плени… Беше просто ти…
Перфектният за мен❤️ ...

Живеем си странен живот,
като че ли на този свят
ще векуваме.
Проклинаме, мразим Бог,
и Зло във сърцата ...

ЗНАЧИ СИ ЖИВ
Този свят е тъй стар и тъй млад,
ту е капчица крехка, ту е твърда скала.
Този свят е тъй тих и тъй шумен,
ту е нежна утеха, ту е гръм на крила. ...

Изгубя ли я бялата надежда
за този свят на мъка и лъжа,
когато черно бялото изглежда –
перце от щъркел в дланите държа.
Да ми напомни, че синчецът син е, ...

За тази история, може някой да каже - несправедлив е животът, друг - човек сам си е виновен, заради делата си ... А мен ме боли ... Още от детската градина, с Пепа бяхме приятелки ... Живеехме през три къщи - беше по-малка с две години ... Но, закриха нашата гимназия и тя замина да учи в Ловеч ... П ...

Тялото в пурпурна рокля, с изваяни форми като богиня,
облечена с буен нрав, отвън царица, но отвътре робиня!
Огряваш като денница, с бузи зачервени като на девица,
пълна си с гняв, лудееш омайващо и си пленяваща хитрица!
Със звездни очи и къдрави коси като есенни завеси — ...

Ще дойде ден – след всичките отрови,
душата ще олекне, само с грам.
Щом шепа думи в болката зарови,
да бъде друга няма да ѝ дам!
Ще я превърна в сянка, синя птича, ...

Много е трудна тази борба,
прошка и обич, редом с лъжата.
Как да приемем, че всяка душа
често по пътя крета горката.
Пада тя, става, влиза във грях, ...

Увлечен в динамиката на събитията пропуснах годишнината от земетресението на 04.03 77г
Аз го посрещнах в тоалетната. Като залюля, не намерих достатъчно основание да прекъсвам заниманията си. Водеше ме максимата, че в България всичко е посредствено, в земетресенията не могат да правят изключение. Има ...

КЛОУНЪТ
... когато и последното листо се смъкне от печалните дървета,
и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,
и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,
нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo, ...