Сестри по съдба
Нека бъдем сестри по съдба,
ще картографираме орхидеи
на бърз каяк в река.
Ще вземем курсове по забрава, ...

ДО КАМЪКА НА ПЪРВИЯ ЗАВОЙ
Привикнахме да хвърляме вина
връз другия, когато е различен.
Но кой ще ме принуди да обичам
разбитата от присмехи луна? ...

Нека за миг да допуснем, ча България никога не е била корумпирана. Поне през последните тридесет години.
Приемаме това за вярно и търсим отговори на въпроси.
Защо беше затрито селското стопанство и на негово място не беше създадено ново? Животновъдството?
Защо беше съсипана леката промишленост? Експ ...

За първи път ги забелязах в кафене „Little Britain“. Те влязоха вътре точно преди мен. Единият носеше червена скиорска шапка, която напълно скриваше косата му. Той се беше избръснал скоро и по лицето му се виждаха следи от порязвания. Липсваше му един зъб от лявата страна, но това не го смущаваше и ...

На чаша вино нека поговорим!
На чаша вино старо и пенливо.
Поне за час със тебе да не спорим!
На чаша вино сладко и горчиво!
Сгреших ли някъде до днес не зная. ...

Красива ни е, мъничка, рай китен
Родината, а пропаст – помежду ни.
Каквото да посеете в браздите,
изникват все безмозъчни кратуни.
Изчезващ вид – орлите, лъв наплашен, ...

"Беседы" — это то, чем мы, люди, занимаемся постоянно, и хотя у нас есть дар говорить на разных языках, мы не можем достичь взаимопонимания во многих отношениях и постоянно боремся за превосходство над другими, не имея возможности увидеть себя... Но, в конце концов, всё должно встать на свои места, ...

Казват че съм бил роде́н
в някакъв априлски ден.
Затова съм станал еж,
а пък после, таралеж!
За да скачам във Марица ...

Натрапчивите мисли надделяват,
не мога да ги спирам сам-сама.
Отнемат свободата ми – успяват…
досадно ми подхранват и страха.
,,Приятели” ме питат все за него – ...

Какъв е празник всеки знай -
денят е днес на Николай.
Риба ще се хапва смело
в нашето красиво село.
Щом вино и ракия има, ...

В окото ми попадна чуждо тяло.
Разтъках го и то ме заболя.
Сълза пророних, нямах огледало
и почнах да намигам за беля.
Блондинка млада срещу мен в метрото ...

Обелвах последните по-дребни картофчета, цопвах ги във водата при другите. Така де, не че икономията е майка на мизерията, но защо да ги изхвърлям, дребничките, като се сварят и после нарежат на парченца, стават чудна картофена салата с пресен зелен лук, зехтин, сол и малко чубрица, и с узо... е вър ...

Няма слънце! Няма сняг!
Сумрачно небе се въси!
Последен месец, 12-и знак,
с какво ли пак ще ни поръси?
След вихрения листопад ...

Текст: Яна Маринова
Музика: AI
Прости ми, че бях такава -
безпределно влюбена в теб.
Прости ми, че не успях да забравя ...

Текстът е мой, а песента е създадена от ИИ. Обичам готик- метъл балади, с женски вокал и може би за това, много ми допадна.
Ще дойда с бурята
Ще дойда с бурята. И няма да е за последно.
Дори дъждът с все сила да вали.
Ще дойда, до тебе тихо ще поседна, ...

Събуди я лек шум от оставяне на пакети. Отвори бавно очи. Съзря планина от покупки, които Алекс внасяше на порции. Памперси, специализирани млека, мокри бебешки кърпички, дрешки и одеялца, термометър, шишенца - всичко необходимо за оцеляването на мъничко бебе. Помисли си, че би бил прекрасен баща. М ...

Прелиствам с уморени пръсти дните.
Пропити с мисълта за него –
рицарят със броня от перо.
Пулсира бясно бягащото его.
Луната с мене уморено бди. ...

Що е тя? – за очите – попивателна,
за ушите –приспивателно.

Как да живее човек?
Не леко и не много трудно,
Но насла́дно и щастливо
Мисля аз – да живее
Може-трябва земния човек. ...

Сърцето ми не е желязно,
а и металът се громи.
Без отклик чувствата напразно
понякога тъжат сами,
но пак проблясват сред тъми. ...

„Откровение 13 | В годините на киборгите“ е съвременно анти-пророчество — манифест на разпада, електронен шепот от утрешния ад. Машини с душа, но без съвест. Хора с тела, но без мисъл. Естетика на клеймото, думи срещу тишината на подчинението.
#Откровение13 #Totenkopf #КиборгитеИдат

Затворих вратата на стаята си, за да не влезе вътре студът на настъпващата зима.
Затворих очи, защото зимата се беше превърнала в ядрена, но аз никога не го разбрах.
Разказът (без заглавието) участва в конкурса за ноември на „Страшен разказ в две изречения“ и не спечели награда.

Глава пета
„Ще се огледаш в нечии очи
и ще си кажеш, че си само струна,
която нивга няма да звучи
в отблясъка на вчерашни лъчи, ...

Довършвам пасажа.
Предсмъртно отричам,
събрала куража
да спра да обичам.
Дописвам финала, ...

Мирише на барут!
И на смърт ми мирише..
Земята, задавена с кръв,
все по-трудно диша.
Тоя свят ли е луд? ...

Не се играе вече
на „Прескочѝ кобила!“
Но споменът за нея
не спира да окриля!
Не се играе вече ...

На Никулден Кума Лиса - с раничката на гърба - с Кумчо Вълчо се здрависа в заскрежената гора. Спря пред него и му рече:
- Абе, Вълчо, що така в тази декемврийска вечер ходиш гладен из снега? Искаш ли да хванем риба - едър сом или шаран? С теб, пред твоята колиба, да я пържа на тиган! Знам един голям ...

В съня ти тази нощ ще дойда аз.
По Хермес първо стих ще ти изпратя,
а после яхнал белият Пегас
ще полетя към теб през небесата.
Ти вярваш ли, любима, в чудесата - ...

Не казвам нищо вече от учтивост,
а маските? Напалих огън с тях.
Когато ми е криво – ми е криво,
щом весела съм – песен съм и смях.
Не знам какво са сън и мир, и леност, ...

Силното момче
(На моят племенник Григор)
Едно момче порасна сякаш изведнъж,
бе дете, младеж, а сега е млад мъж.
Върви по своя път с вяра и надежда, ...

ФЕРИБОТ
1.
Фериботът е огромен. Поне така ми се струва. По-висок е от мен. Гледам го от пристанището и се удивлявам. Много автомобили влизат в огромния му корем, паркират съвсем близо един до друг. Хрумна ми, че при вълнение ще се сблъскат и ще ожулят лака и страничните лайсни. А отворът отзад поема ...

Булгар-култ-култур-артикул
на демокрацията:
нон стоп бол
топ,
шок, ...

Недалеч от езеро Йелоустоун в планината, се бяха събрали хората от племето, за да чуят историята на техния стар събрат, който живееше вече близо 70 години. Той бе седнал вътре в една от типите край огъня. Това се бе случило, малко преди новите заселници да завладеят тамошната земя. Всички искаха да ...

.1.
Ако на лъжата краката са къси, на истината са дълги, то на глупостта, може би, са на шпагат.
2.
Трай, бабо, за хубост; дядо – за сила и младост; стринке – за престиж; вуйчо – за екскурзия в Париж…
И от цялата работа излиза, че сме най-силната, хубава, млада и успяла нация, разпръснала се по свет ...

Готова ли съм вече за промяна,
дали изхвърлих старите си рани?
Нали пораснах малко по-голяма,
с капка обич в прашните ми длани?
Останаха ли призраци във дрешника, ...

Тишина. Само тя те заобикаля. Дори светлината не може да послужи за ориентир, за който да се захванеш, пък макар и уклончиво. Все пак е зима - началото и краят на деня са най-близо помежду си.
Спомените пак се борят за надмощие в съзнанието ти. Само те са останали. Подобно на потъващ в забрава дикта ...

Липсваш ми
да ти кажа,
не защото не си до мен,
но няма да те лъжа,
липсваш ми, мамо ...

Слънцето вече се бе изкачило по билото на небето почти до върха му, но в гъстата странджанска гора продължаваше да е сумрачно. Преплетените гъсти разлистени корони на лъжниците не пропускаха слънчевите лъчи да се промушат между листата и да осветят подлесието.
В най-затънтените дебри кукувица отброя ...