От тъмното уплаши се животът ми.
Започна да заеква... Неразбиращо.
А дните разпиляваха вързопа си.
Надеждата в дъха ми... колабираше!
Дори небето виждах... прекатурено, ...

“Овладей енергията на звездите
и предскажи гнева на земята.“
Акад. Чавдар Руменин 2025 г.
Като капки по гребена на вълните
ние се пръскаме на брега. ...

Между теб и мен, нима е бездна?
Да повярвам във това, не мога.
Без любов изгасвам, ще изчезна
в дълбините на една тревога.
Аз съм тук, а ти си все отсреща - ...

душо -
мигове
недей улавя -
а -
да литнат волни - ...

Погледни ме! Сега! Стига свежда очи и ги скрива,
аз – сред зима дъга, смело стръкче в замръзнала нива.
Спи в косите ми дъжд – обещание светло за пролет,
погледни ме веднъж! С мене луди и птици се молят.
Ако нямаш крила, ето, моите давам. Вземи ги! ...

Ако някога срещна мацка с дълги коси
и с очи на планинска кошута,
ще помоля - усмихнат, до мен да заспи,
като мъничко коте на скута.
Цяла нощ ще я милвам гальовно с ръка. ...

Глава четиридесет и пета
„В жестока хватка впримчи те съдбата
и... няма да се спре,
а „сляпа“ ще „оре“,
„обсебила“ на идното „браздата“!...“ ...

До нота всички песни са изпети,
написани са скучните до мрак поеми,
но дявол да го вземе от поети
все още има нужда калпавото време.
Все още има нужда от китари, ...

Късно е, късно е, късно за спор.
И полунощ вече мина.
Влизай обратно в невидим затвор,
кактус, разцъфнал в пустиня.
Късо е времето, и се топи ...

Души изгубени
Очи забравени
Тела недокоснати
От вечността разделяни
Помниш ли ме? ...

Здравейте, добро утро!
- Как спахте? Не! Не ли? Тогава – лека нощ. Имаме и други зрители.
- Поздрав и от мен. Лека нощ. И на мен ми се спи.
- Добре е да съобщим новините.
- Да. А... какви новини? ...

Няма миг да не мисля за теб!
Няма миг да не те благославям!
Няма миг да не дишам чрез теб!
Няма миг да не те осезавам!
Всеки миг щастливѐя чрез теб! ...

Бордърлайнско
Красота откривам.
Липса на наслада.
Обичта усещам,
да се съединя с нея – ...

Когато някога се връщах от баира
със празен джоб и пукната глава.
Аз виждах как Зората се провира
направо през високата трева…
Усещах как Балканът ме привлича. ...

Ръцете ми ръждиви са за обич.
Очите ми са жадни за сълзи.
Как иска ми се аз да знам, че можеш
във този миг до мен да долетиш.
Във този час, във таз една секунда ...

Създаде го от обич и от глина
и след Потопа даде му дъга,
Адам бе пръв от Авел и Каина,
враждата тръгна... Та и до сега.
Светът ни от набожни ще се срине. ...

Ако аз съм жената...
Разпалваш в очите искри,
а душата ми в тях се оглежда.
Ех, любов, и при мен се поспри,
украсих си вратата с надежда! ...

Капка - снежинка -
капка. Осем по ска́лата
на сивото.
===
По улицата кал, ...

Там, където свършват
думите и чувствата,
владее ледена
тишина.
Душата е бяла, ...

Със Дамата на моите “мечти”
опитвахме коктейли край басейна.
Тя си разказваше за всичко – Как, уви!
Останала до днеска несемейна!
А, аз пък бях – типичният ерген ...

Напиши ми писмо от което да блика
чрез мастилени знаци, обичта ти към мен.
Да ухае на пролет и горска иглика,
да превърне тъгата в безоблачен ден.
Започни със "Здравей" и човече с усмивка. ...

Една сутрин, още преди да се събудят първите петли, мижавото крайдунавски селце на име Мижитурково, беше огласено от сърцераздирателни викове: Ще скоча –а-а-а!
Уплашените селяни хукнаха, кой гол, кой бос,кой по пижама към скалата, надвесена страховито над Дунава! Там застанал на края й стоеше селски ...

Трябваше да съм силна,
ала никак не бях.
Трябваше да достигна
искрения си смях.
Да прегърна детето, ...

Присъствам - значи съществувам.
По принуда да си никому ненужен е персоноцид.
Досаждането доказва и двете.

Искам те по начина,
по който се греши нарочно.
С език зад зъбите,
с бедра, които знаят
къде не трябва да бъдат. ...

Не посягай към нея!
Аз я браня, защото
от дете я копнея
и съм влизал в дълбокото.
Не успях да завърша, ...

Във тази Вселена – мрачна и в мъгла,
всяка сутрин автобусите въртят своите гуми.
Опръскани в кал – от началото на човека,
та чак до свършека на света.
Във същата тази Вселена, ...

Плета си стиховете,
както сляп – чорап,
и пълня листовете,
като черва – касап,
с епични строфи ...

Кръстосват шпаги злобни ветрове,
безмълвни зеят ширните полета.
Бушуват гневни, бесни гласове,
гиганти се смаляват до джуджета.
Удобно е движението със тълпата, ...

Глава четиридесет и четвърта
„Всичко, което изгубваме - дори онова, което изчезва завинаги, - оставя след себе си следи, които никога не могат да бъдат заличени.“
Харуки Мураками
Трондхайм - събота-събота, 2-9 ноември 2103
„Твърде далеч от целта!“ - Така си каза нареклият себе си Дино, щом привечер ...