– Йоане, искам доклада ти до края на деня! Иначе можеш да забравиш за летния отпуск. А ако, не дай си Боже, се наложи и до утре да те чакам, новогодишния сноуборд ще го гледаш само на холограма! – гневно му заяви прекият му началник, Дан-Валентин, след което изхвърча от командния център без дори да ...

А някога мечтаехме
за неоткрити острови,
за общи лаврови венци.
Забравили,че те ни чакат
през десет океана. ...

Жажда за идеал мен обхвана,
роза сред лъчи до мен да цъфти!
О, дете, излекувай тази рана,
дай ми пролет, радост и мечти!
Красивото в теб аз ценя високо, ...

Когато отляво в гърдите е вледенено,
ранено, сърцето не може да бъде спасено.
Усмивка привидна в зениците бавно замира,
а ирисът сякаш в звездна пътека се взира.
Надежда прокрадва се плахо, огрява лицето. ...

Не вярвай на езика... вършил, щуротии.
Той наистина може да те предаде!?
И не защото е такъв... а защото е отпил
от сладостта Живот. Вярваш или не?
Дали Приятел е и ако е такъв... ...

Звезди в туй небе сияят,
мечтая за тяхната светлина,
о, жена, ти за мен си раят,
в тоя студ дай ми топлина!
В сърцето ми надежда се таи, ...

Нощта потича,
таен поток
за жадните вени на
надеждите ми,
животворно мастило ...

Грен и Раман пристъпиха няколко крачки навътре, в широкия кръг от съветници, с вдигнати оръжия и готови за схватка. Двамата смъртни врагове се гледаха изпитателно , всеки преценящ другия с очи и след малко избраният от божеството воин направи първи- стъпка в страни. Опонентът му веднага реагира на д ...

Ivan Drakaliev - composer and performer
of original music, presented:
- "Bulgarian Folklore Original Song Idea"
from Southeast Bulgaria.
This is the first part of the recording ...

Музика: Пламен Сивов
Текст: Селвер Алиева
***
По въжени понятия се рея.
Разделям важно от неважно. ...

Където вълните срещат брега
под южния склон на Балкана,
малко градче извисило снага,
омайва ни с морска премяна.
Родено отдавна, във времена ...

Спомените се разпръсват бавно...
Неотменно
настъпва бяла тишина.
Настъпва неусетно най-безследното
напръскано със точици от тъмнина. ...

С 200 КИЛОМЕТРА В ЧАС
... по острия завой към старостта
засилих си жигулито на двеста –
и – ето, че пред мен се очерта
невидима за никого фиеста! ...

В памет на всички детски
душици, станали невинна
жертва на безумната война
по пътищата...
Бе мълчаливо, тихо хлапе, ...

Лунният сърп – нощ с две остриета,
тънко се точи в небесната шир.
Дремещо Слънце под земното лоно
варди Луната – далечен кумир.
Луната царува, блажено пирува, ...

Може да съм лошо програмиран.
Може да съм – вятър и мъгла,
ала виждам как живота колабира
без да слагам – даже очила!
Всеки ден със нещо се разделям… ...

И сме рогати,
и сме инати,
хиляди дяволи в нас се боричкат.
Но сме и сянка
с горда осанка. ...

В дълбока тясна долчинка,
място сенчесто, планинско,
под старите колибища,
по зова на дедите ми-
не веднъж, аз се отбивам... ...

Корените ме дърпат
Вървя по път в Верила планина,
от двете му страни са скали и гора.
В дерето тече си старата наша река,
отново поел съм стария път към дома. ...

Странна игра -
вълк и сърна.
Безбройци свалящи лъжци -
небе остана без звезди.
Макар да е всичко търговия, ...

Приказка ще ти разкажа – чудна е, с един герой.
Кандидат за слава важен, упорит и смел е той.
Припознах се аз в детето, същото ще стори друг.
После сладък сън заспете, като захарен памук.
Хайде, вперил ли си в мене две очички с интерес? ...

Очите са затворени широко,
(големите очи на твоя страх).
Ти делничен, аз – вятър без посока,
забравената същност в теб видях.
Страстта ни – трън за грешници е ложе, ...

Хайде да си поиграем,
нека заедно помечтаем.
Първо ти се усмихни,
лошото от себе си махни.
После аз ще се усмихна, ...

Когато мисълта ми, в плен на тежки дни,
не знай покой и пристан да намери,
и демонът на пътя ми шепти злини,
и час потаен зарът ще примери.
Тогава образът ти в мен изгрява сам, ...

Ще забравя мрачните сили,
пред които отстъпвах сломен.
Ласкав лик с очертания мили,
само ти ще останеш у мен.
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН ...

– Това са просто спомени– заключи накрая терапевтката, изключвайки холограмния си дневник. – Няма да ти навредят. Ще свикнеш с тях.
– Но това не са мои спомени! Не ги искам! Нямат нищо общо с мен! – възропта безсилно Ангела.
– Може би не още, но ще намерят пътя към ума и сърцето ти. Пак ти казвам- н ...

Тази твоя усмивка, която
обещава горещо сърце,
тази твоя усмивка, която
сипе смях на щастливо дете…
Тя пленява ме нежно и силно, ...

Дом на злото 6
11. Първи тест за величие.
Краката му яростно трошаха костите на все още живата плячка. От челюстите му се стичаха кървави потоци, а той поглъщаше вече първата огромна хапка прясна плът. Почти месец беше минал от последното му истинско хранене. Четирите тона прясно месо в нозете му, б ...

Дойде при мен, остави ме без дъх
и ми изтръгна с две ръце сърцето!
В душата ми остана леден лъх
и същността внезапно бе отнета.
Не бих се приближила, та дори ...

Към девет сутринта – коняк, бонбони?
Все някъде е вечерта – към шест,
по дяволите часовите зони,
без тях по-леко диша се. От днес
преставам и часовника да нося, ...

То мина много време,
а сега ако те срещна,
няма да те спра .
За мен си чужд
и без значение е, ...

Аз съм вашият стар познайник Кадмон от седмото небе.Тук съм, защото изминах своя дълъг път от третото небе до седмото.Щастлив съм от всичките си небесни преживявания в пребродените от мене небеса.Обичам безкрайно приключенията,които ми се случват в несекващия живот.Тук открих и един прекрасен прияте ...

Във здрача на годините се връщам,
и късен сняг, пърченца сиви рони.
Аз твоят образ нежно пак прегръщам
и сякаш болка стара в мен той гони.
Не вик е, шепот е това, ...

Иван излезе замислен от лекарския кабинет. Отвън се спря под козирката на сградата. Валеше. Небето бе сиво и мрачно, раздиряно от чести светкавици, които се ределяха подобно на паяжини. Иван се услушваше за гърмовете, но те следваха на десетина секунди, значи бурята не беше съвсем при него, а някъде ...

Днеска малкият Щурец,
във полето хубавец,
с лъскав фрак и златен лък
си реши, ей тъй, напук,
вместо песнички да пее, ...