А после? Ръцете безсилни са морни, сломени
и хладната вечност се вглежда в помръкнали взори.
И мъките стихват. Било то и мъки неземни –
напразно! Аз виждам как шества нощта с тиха горест.
Изминало пътя свой, слънцето в залез угасна. ...

Ljubav je soba za dvoje
Ponekad mislim da je sve uzalud.
Objasnila sam da je voda najčistija
i zaspala sam u snegu.
Volim duboki bunar sna ...

История по залез разкажи ми,
нека си почива светлината.
Една история да е във рими -
поезия докосваща душата.
Нека да е пъстра като есента, ...

По следите от твоите стъпки
вървя,
не гледам встрани и не
дишам.
Но, усещам, пропуснах мига, ...

Беше талантлив. Пишеше, разкази, поезия, рисуваше пейзажи и имаше собствено студио в местната кабеларка. В нея изповядваше младите таланти. Канеше в предаванията си гости, все хора на изкуството, било то музиканти, композитори и други творци от столицата и страната.
Това беше отбелязано подобаващо о ...

Безкрайна шир – звезди недостижими.
И път от стъпки – в грешки незабравени.
Руини в прах, опушени килими.
В неясен брод сълзите са удавени.
В тъгата на нощта звезди угасват ...

Музика-Георги Георгиев
Текст - Атанас Коев

ПРИСТЪПВАМ В МОКРИ ПРОЛЕТНИ ТРЕВИ
... научих се звездите да чета – и погледа ми нищо не помътя,
от слънчицето мека доброта и днес си гребнах, Боже, за из пътя,
ако е мравка, нека бъдат две, че да им натроша коричка хлебец,
на птиците изпращам ветрове – да литнат върху сетния ми хребет, ...

Ежедневки 162
1. Маскирах се, като кораб... и пуснах котва в твоите очи...
2. Оцелявам с малко... но да е точно толкова, колкото ми трябва...
3. Плаша жените с размера... на своята простотия...
4. В логиката ми е силата... но не и в логичното мислене... ...

Свидетелство за управление на идентичности-
дефакто,само един реално го притежава,
деюре много други са си го присвоили,
но те участват само епизодично в романа.
А този роман-единствен е по рода си, ...

Вероятно съм твоят последен патрон.
Или съм цял резервен пълнител.
Може би неоткрит природен закон.
Или зареден за бой изтребител.
Аз съм клавишът ти, F1, хелп. ...

Защо поетите обичат небесата -
защото самите те са волни птици.
Защо поетите заглеждат се в звездите -
така рисуват свойте песни
по синьото небе със падащи звезди. ...

И се питам: Все в пети сезон,
в измерение някакво пето
ли живеят поетите, щом
всяка болка е белег в сърцето?
И дали (реторичен въпрос) ...

Тези клюки, интригите и глупостите всякакви....
Аз се чудя, не му ли на някого писват?
Тези приказки, простащини, а и подмятания -
докога все със това ще ни залисват?
Тези трикове селски - да, това ми е познато. ...

Ти си тук, в тишината край мене,
като дъх между устни смълчани,
вълнуващо нежно трептене,
между длани от обич събрани.
Ти не си само стих или дума, ...

За кой ли път,
Поезийо,
празнувай! -
Днес Твой е ден
и го ...

Всеки е виждал в зоопарковете как крокодилът си плува а около него крачат пеликани и фламинга. Как лъвът спи на един скок разстояние от зебри и жирафи. Или как в аквариумите акули лениво си проправят път сред гъмжило от риби. Тайната на тази хармония е проста: всички са обилно нахранени. Не е трудно ...

ПРАВ ТИ ПЪТ, ВАЛЕРИЙ!
... престанах да си мисля, че светът е път, по който трябва да премина –
ще поседя на своя сетен рът, над който стелва залезът коприна,
ще се простя с рой смислени неща, които тъй не смогнах да постигна –
да съм добър съпруг, добър баща – и всякоя любов ми бе енигма! ...

След като умря сина ми
вкъщи всичко бе наред.
Опитвам се да търся рими,
но аз не съм добър поет.
След като умря сина ми ...

това което ни събира и
дели
думите
подобно дялан камък
или въздух ...

Гората бе притихнала след топлия пролетен порой, който се изля над нея през изминалата нощ. Зелена, свежа, увенчана с бисерите на бистрите капки, висящи по раззеленяващите се клони, тя приличаше на млада невеста, изящно пременена за сватбата със своя избраник. Склоновете наоколо, покрай които лъкату ...

Танцувам блус.
Самотен блус.
Във стария,
квартален автобус.
А той се мята ...

Ако не го гледаш, нищо не губиш, ако го гледаш, нищо не печелиш.
19.03.2025.

ЛЕТНИ УХАНИЯ
Някой хвърли по залеза шепа сусам
и зрънцата припламнаха – рой от светулки.
Безнадежден ли пътник се лута насам,
здрачината ли прашните щрихи целува? ...

Искам да те нарисувам,
но не с треперещите си ръце.
Да рисувам, докато сънувам
усмихнатото ти лице.
Искам скулптура да ти направя, ...

Наближаваше Великден и всички в семейството много се вълнуваха къде ще прекарат празника. Ники искаше да отидат при баба им на село, Нора искаше на море, а майката и бащата искаха тишина и спокойствие. Няколко дни преди Възкресение стигнаха до единно решение – ще заминат на юг, при баба на село, а в ...

Какво видях в теб,
което не видях в друга?
В очите ти потъвам,
а в думите разлагам.
С погледа си оставяш ...

Реших тук да направя игра по своя разказ Шаман и Демон. Написах сценарий, нарисувах я изцяло и разбира се написах музика към всичко това. Качвам композиции тука за Ваше мнение.

Да знаеш – няма да те гоня.
Не съм приготвила и клетка
нито от злато, ни от клони –
не влизаш, зная, сред решетки.
Ще се престоря на заспала, ...

Извинявай, бай Валерка!
Ще си наруша аз терка
и ще ти задам въпрос,
тъй, набързо, със откос-
Как тъй често все успяваш ...

Когато си отида, не плачи,
Не оставяй сълза да се пролее.
Не се вини, че младостта ми изтича,
Ще си отида, но ще остана в сърцето ти.
В сънищата ще се срещаме, ...

Н И Ш К А
Защо е полезно и необходимо,да се четат книги?
Много важен,фундаментален,реторичен въпрос,
свързан с най-дълбокото,тънко намигане,
заредено с информация от всичкото време Оно. ...

Забивам пръсти в сухата земя,
усещам как пулсира, тръпне, стене.
Навред е разпиляна тишина
и лепкав мрак душата ми обзема.
Сега е пролет /казват че било/, ...

Спомен вечен, спомен
сърдечен. Една любов,
тъй искрена и красива.
Спомен истински, спомен
за теб, любими, който ти ...

Някога, много, много отдавна тя беше от тези жени, които не бяха красавици и не блестяха с нищо, но женското у нея бликаше от всеки жест, съчетано с нежност. Беше търсеща и упорита, ранима и чувствителна, понякога самотна и неразбрана. Можеше дни и нощи да върши нещо за друг, без да мисли за себе си ...