В небесните терени с благодат
ще вардиш дузпите на дяволи
и ангели пред твоята врата
елей ще леят и горят тамяни.
А Реферът със бялата брада ...

Малка гара във края на Рая -
Рай нарича се мойта земя.
И отново ще мрем за България
тази малка, но горда страна.
припев: ...

Сънувах те и във съня ми правиш чудеса,
подскача дупето ти в барабанен такт,
а ти рекорди счупи по езда
почти докарвайки ме до инфаркт...
Камшик държеше във ръката нежна ...

Българска работа
Всички се борят с Борисов и Пеевски,
компромати летят от всички страни
и не само по техен адрес,а към всички-
самите те проклинат самите себе си ...

И тъче, и тъче, и тъче,
пролет приказка. С край е различен,
ти си мое любимо момче,
аз съм твоето лудо момиче.
И зверче, и зверче, и зверче ...

Да си припомним защо в „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс вогоните възнамеряваха да унищожат Земята и какво имаше предвид в едноименното си произведение китайският инженер и писател Лиу Цъсин под словосъчетанието „Тъмна гора“. Коя култура е висока и коя - ниска? Според кого и н ...

Бях сякаш в амок. По-добре съм сега.
Не се вече чувствам излишен.
Но всичко ще кажа. Мълчах досега...
Ала продължавам да пиша.
Бях сякаш в отвъдното. Дълго бях там. ...

Ако бях жена на Хитлер
Щях ли аз да съм добре
Ще ли той да ме обича
Дори и времето да спре
Дали ще иска да обгрижва ...

Мога да политна като Птица,
вярвам, че си другото Крило.
Тъжно е... душата Мъченица –
броди със посърнало гребло.
Търси те във знаци, гласове, ...

ЧАСТ 6
В този момент съпругът на леля Димитрина, който до този момент си мълчеше почти се провиква:
- Глей ги, глей ги тез‘! Абсолютни откачалки – след което рязко поглежда към мен и казва със строг заповеднически тон – Момче сложи си колана, че от тия всичко може да се очаква.
Въпреки, че съм на за ...

Запомнене тази дата. Нищо вече няма да е същото!
Номадското племе Туркана е се е адаптирало към живот в пустинята и живее практически без вода. Тибетците са развили уникална мутация на един ген, която им позволява да да избягват сгъстяването на кръвта. Инуитите са еволирали да усвояват богатата на м ...

Да се родя си с трепет ча́кал,
винаги до мен си бил.
Толкова за мен си плакал,
сега си само спомен мил.
Научи ме да карам колело, ...

Събудих се с чувството за нещо нередно. Огледах се.
Уж позната обстановка, спалнята на Лена съм, протегнах гол крак,...студено, потърсих с ръка до мене,...студено.
Погледнах часовника, мигат двете точки на 8 и 05 минути, дата 31.03 .
Брей това месец март сякаш нямаше свършване, 31 дена,...ами да бях ...

Когато умно
е сърцето,
а умът -
сърцат,
тогава рай е ...

ПРИЗНАНИЕ В ЛЮБОВ
Като вятъра, който
с дърветата сякаш танцува,
като пролетно утро,
с песента си както вълнува, ...

Вселената, както вече е многократно доказвано от астрофизици, философи и двама изключително емоционално нестабилни мениджъри по човешките ресурси от системата Алдебаран, има едно фундаментално свойство: Тя обича иронията.
Понякога тази ирония е фина и интелектуална. Например когато създава съзнателн ...

НЬИВА НЕОРАНА
Нане музе у обора,
Пена клендза насред двора –
сгодна, уфатна и бела,
боб да сади се навела. ...

Направи сделка с дявола веднъж,
условията бяха много ясни -
сърцето да поискаш на обичан мъж,
с всичките последствия опасни.
Душата ти поиска той в замяна, ...

От мойте очи
порой градушка сълзи
цветята рани.
Мила се свила
о мен и ни покрила ...

Аз съм море
Аз съм море,
и когато съм щастлива,
слънцето играе с косите на вълните.
Аз съм море, ...

4 септември, 1874 г.
- Мамо, не тръгвам никъде! - крещеше Серафина.
Косата ѝ, която беше спусната се развяваше от влезлия през прозореца вятър. Лицето ѝ беше пламнало, а устните ѝ редяха думи след думи. Не можеше да повярва, че ѝ се случва. Всички я бяха предали. Бяха я изиграли. Зад гърба ѝ бяха вз ...

Ти прародителка си, чрез кръвта
живееш в мен.
Вплела си корените си
разцъфваш в сърцето ми.
Когато погледна към небето — ...

Ъглите на остъкления купол проблясваха от слабата светлина на уличната лампа, разположена на няколко метра встрани от него. Морето надничаше зад запотените от влагата стъкла, като само тъмносините му нюанси оставаха видими отвъд заграденото пространство, колкото да загатнат, че морският чар съществу ...

За изгубените и намерени мъжки души
"Син си ми, но сам си ми, синко, сам си ми."
Душа търси опора, път и посока,
"Сам за себе си всеки е, научи си урока!”
чува от устата на този, именно, дето, ...

Слънчев лъч пътека вае, по-безкрайна и от път,
сянка свита на кравай е, хора много, люде – кът.
Моите очи са слепи за сергиите и за кича,
радост цветна – пълни шепи, песничка синигер срича...
Шарен свят, тълпа, гълчава, празнично окичен град, ...

Душата ми е светла и просторна,
отворила за пролетта врати.
С молитва тиха, кротка и покорна,
днес искам само обич да трепти.
Нека вятърът далеч отнесе ...

Мрак и студ ме завладяха,
почерняха моите крила.
Сълзите ми в дъжда заваляха —
по-нещастна не съм била.
Ангел бях — красив, снежнобял, ...

Разпространението на вярата в Божия Син през първите векове е като да сееш семена във вихъра на бурята. Хвърляш семената, но вятърът е така страшен и мощен, че ги отвява далеч отвъд хоризонта. Сякаш никога не са съществували. Тези семена обаче не са обикновени – те разкриват вярата в обещания Спасит ...

"Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората."
Мигел де Сервантес
Дон Кихот говори... Как да го поучи...
Белким Санчо нещо чисто да научи...
И дано да падне семето засято ...

Луната с хилядите светлинки
Част 1
Една пеперуда, излъчваща стабилна биолуминисценция в лилаво и жълто, проряза мрака над гъстата растителност. В рамките на секунди околните растения реагираха – листата и цветовете им се възпламениха в спектрална последователност, сякаш екосистемата беше свързана в ...

О, спомняте ли си, мадам
дъждеца ситен под липите?
Чадъра мой, аз да ти дам
и да вървим. Къде? Не питай.
Как се държахме за ръце, ...

Обичам махленската кръчма
с хумор на солените мъже.
А улицата се търкаля като бъчва,
до запустяло край града поле.
Пред пощата – за пенсии опашка, ...

Душата ми е светла и просторна,
отворила за пролетта врати.
С молитва тиха, кротка и покорна,
днес искам само обич да трепти.
Нека вятърът далеч отнесе ...

1. Градинарят излезе в заслужен отпуск.
Градинката на лейди Гнустър определено чувстваше липсата му. Както, всъщност, и задният двор на лорд Джордж...
2. Лорд Джордж сручайно открива вибратора на лейди Гнустър и учтиво пита.
- Какво е това, милейди?
- Точилката ми за баница... ...