Очите говорят,
понякога нежно шептят,
друг път жестоко крещят,
а има и моменти, в които просто мълчат.
В моменти на любовен пламък, ...

Край пътя златни нарциси цъфтят
поглеждат смело слънцето в очите.
За кратко са, уви, на този свят
в душиците им мед уханен скрит е.
И милва ги, разгърден и крилат, ...

Минаха… години с кризи,
в славни битки и борба.
Полежах в безброй пандизи:
тежка участ, зла съдба!
Бях безскрупулен, порочен: ...

ЗАВРЪЩАНЕ В НИЩОТО
... в увисналото ми небе бездомен облак парцалее,
дим от опушено кюмбе ми стелна вятър ненадеен,
уж, беше тъй голям светът, а го обходих само с мисъл,
и днес – загърбил своя път, на къщичка ми замириса – ...

омразорѝнът
повредѝ се и омраза
наслоѝ се -
до такава степен - че
и адът ужасѝ се ...

Събуждат я природата цяла,
зимен сън що бе заспала,
пролетни напеви птичи,
зимата кожуха свали си!
О, пролет чакана,цветна; ...

Жената е създание чудесно,
с нея все ще бъде интересно!
От нищо нещо прави,
независимо на кой се нрави!
Може със една ръка ...

Живот мой си оборила,
като вятър, що чупи листа,
като дъжд, що мие спомени,
а след него – само пустота.
Оставай тръна, жестока и бледа, ...

Какво е за теб пролетта?
Защото за мене е радост,
усмивка в цъфтящи цветя
и вкус курабиен на сладост.
Защото за мен е небе, ...

Не ме е питал някой да се раждам
и явно друг чертае тез дела.
Дойдох, светът погледнах го и жажда
обзе ме – непозната досега.
Но жажда не за вино или бира ...

Аз мога да разплача и дърветата,
и луната,
и бездушната нощ мога аз да просълзя.
Но дали и теб ще успея да разплача,
питам се, ...

Да кажа кое от две - чувствам или мисля
не ще забравя докато съм жив
наранявам без да искам
боли ли ги дали осъзнават
какво съм причинил ...

В мен има сили, има в мене вяра.
Но помня, че във мен са гледали дула.
И въпреки че във смъртта си аз не вярвам -
но ето я, кръжи и тя, със черните крила.
В мен има сили, и отново, пак, се бия. ...

Тъмна нощ
В тъмната нощ, във степта пак куршуми свистят,
вятър в жиците свири и ефирно звездите трептят.
В тъмната нощ, обич моя, аз знам, че не спиш
тайно триеш сълза, до креватчето детско стоиш. ...

Бягат облаци в небето
и невидима луна
през снега прелитащ свети –
мътна нощна пелена.
Нося се по степ широка, ...

Жерави
Понякога си мисля, за войниците,
с кръв напоили бойното поле,
не в родна пръст положени са клетите,
а в бели жерави превърнали се те. ...

Песен моя птица на дланта ми,
като бяла сова полети.
Изцери ги всички мои рани,
вярна ми остана само ти.
Всички кръстопътища разплетох, ...

Теменужки, верни дружки -
бели, цветно разностранни.
Колко сте изящни! Всъщност,
на земята най- уханни.
Ароматът ви божествен, ...

На колко години съм?
На достатъчно!
За да не търся в думите истина скрита,
а в тишината, що топли и свети,
в погледа чист, що душа не изпитва, ...

Всяка лазарка с дъхавата си коса
да събира умее пролетната роса.
По зелен килим с дружките си тича
и босонога да е, несъмнено и прилича.
В косите си знае цвете как да вплита, ...

В белоснежната тънка бреза,
сякаш в туптящо сърце на жена,
в кората мека, в чиста сълза,
Творецът е вложил и светлина,
и мрака лепкав на дива зеница ...

СРЕБРО В ЗИМАТА
Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония
На прозореца се звъни.
Снежинки плетат чорапи.
Подарък за Бъдни вечер. ...

Южнякът нетърпеливо отметна
на Слънчо юрганчето сиво
и тихо на ухо му прошепна:
„Пролетта е вече наблизо!
Ставай, сънливко, задачи ...

Когато всичко свърши - ще полетя -
ефирна, безметежна, пречистена душа,
готова да забравя и болка, и вина
и да загърбя всеки хвърлен камък
и всяка хула след блудната жена, ...

САМОТНИ СТРЪМНИ БРЕГОВЕ
Глухарчета в безмълвните поля
светулчици са приютили в мрака.
И длан любовна дълго ги люля,
кълвач сиротен в клоните изтрака. ...

Когато си от себе си далече,
когато изоставено е всичко,
когато не усещаш болка вече,
когато е сърцето ти самичко.
Когато няма пред теб посоки, ...

Ежедневки 158
1. Маскирах се, като теб... а ти дори не се позна...
2. Не ме питай, какво мисля за теб... за да не ти кажа истината...
3. Доказвам, че съм умен... като не правя глупостите, които ми хрумват...
4. Давам си дупето под наем... журналист съм... ...

"ПИРОГОВ” ЗА ВЛЮБЕНИ
Тъй както старата любов
избухва при случайна среща,
видях те аз пред „Пирогов”
и ме обля вълна̀ – гореща! ...

Денят започва като кротка киша,
а март е толкова красив, смирен,
дъждеца си расте и как се диша,
о, как обичам да върви до мен.
Това е истинска, стаена вяра ...

Преди повече от десетина години, като учител в престижна плевенска гимназия имах ученик, почти отличник - в клас, един най-добрите ... Прекрасно си спомням тези единадесетокласници, вече абитуриенти тогава, как много обичаха да спорим, понякога дори ожесточено ... Вероятно и в други часове, с колеги ...

Имаме слабост към животните и презираме хората.
Има добри хора и добри животни, но някак си има лоши, коравосърдечни хора и все така серафични животни.
Какво е нещето, което прави хората ужасяващи?- Най - вероятно съзнанието ни, ние сме в дарбата си на пълно разбиране, че ще умрем, че живеем, че сме ...

За бой съм готов, и не чувствам вина.
Край борда клокочат въртопи.
Към дълбините сега се стремя....
След миг ще свалят перископа.
В небето над мен грее слънце безспир. ...

Седя върху кенефена чиния
и си мисля....
Искам ли да съм щастлива...
или до болка завистлива?
Искам ли от щастие да пея? ...

Да кажем, че всички хора можеха да убият по един човек и това убийство да остане безнаказано. Кого биха убили? Всички бихме тръгнали в различни посоки – едни най-вероятно биха убили мъжа или жена си, други – бившите си, някои пък може би стария си учител по математика, доста – шефа си, а може би и с ...