Снегът – понякога изгрява!
Снегът – понякога мълчи…
И слиза от небето на кокили!
И пада на земята по очи…
Снегът обича често да си ходи ...

Боре обичаше всяка вечер да си сипва я вино, я ракия. Услаждаше му се туршия, но от време на време и кебапчета, пържоли или сланинка и не се вълнуваше от нищо друго, освен от това какво има на масата. Затова понякога и приятелите му се подиграваха, защото когато нарочно някой от тях споменеше за съб ...

Малкото ми братче, Митко,
е досаден любопитко!
Онзи ден - попита Тати,
колко месечни заплати
взимат всички тарикати, ...

Приятели, карайте внимателно.
Животът е винаги на път.
Ако не бързаш за отвъд;
ако не си тръгнал окончателно.
Знам, че бързате за някъде. ...

Със всеки стих душата си разголвам,
на показ лъсват кътчета от нея.
На малки части в рими я отронвам,
изгарям в пламък, в‘ въгленчета тлея.
Душата ми е малка, няколко е грама, ...

На този свят дошли сме да летим,
да вземем къс от пъстрите палитри.
Дошли сме и разумно да творим,
а не с ирония и стъпки хитри.
Дошли сме да посеем красота, ...

Благодаря ти, Мария!
Играем си на хора-
добри или пък зли.
Мечтаем да се реем,
в небе, като орли. ...

Още един „предмет“
Асоциациите са свързани с подобието.
Нещо подобно на това, за което мислим
Ний в момента, за него кат се сетим
утвърждава ...

В града оставили са своите грижи,
в неделя по пътища разни поели,
пристигат туристи в най-близките хижи –
усмивки и песни със себе си взели.
В смеха и в словата заслушват се птици – ...

Аз съм малък любопитко,
искам всичко да узная.
Много гледам, много питам,
тайните ще разгадая.
Когато птиците летят, ...

Абе мою, гледам Voyo
утре щял да си умрял.
В новините от завоя
твоят образ гледам там.
Кво е Voyo ли? Не зная. ...

Бурята бушуваше безмилостно, вълните се разбиваха в изследователския кораб "Sea Tamer"("Укротител на морето"), докато морският археолог Елена Петрова се взираше през набраздения от дъжд прозорец. Черно море беше известно с непредсказуемите си настроения, но днес усещането беше различно - почти сякаш ...

(сВалка стайл)
Рони две сълзи отрони,
че обидил я Антоний –
фермер виден от Болоня.
Казал, че е примадона ...

Скърца вратата,
която отдавна се е
отделила от пантите.
Зее заплашително,
залита като пияница ...

Любовта е като пламък – красива, топла, но и опасна.
Сякаш си пред нея, усещаш жарта и, но те е страх да протегнеш ръка.
Ами ако се изгориш? Ами ако тя откаже да те стопли?
Страхът отхвърля човека още преди да му е дадена възможността да обича.
Времето ни е научило, че доверието е нож с две остриета. ...

Автентичният футбол е неотделим от шовинизма. Не познава трансферите. Човек, който не е от селото (махалата) се допуска само ако е заврян зет там и то след необходимите изпитания и проверки. Смисълът и оправданието на автентични футбол е да се доказва ежедневното,че нашите момчета са по-добри на топ ...

Циганският крал /Джипси Кинг/ - под това прозвище ще остане в историята на бокса британският боксьор Тайсън Фюри. До скоро той беше непобеден на ринга, но 2024 година развенча напълно ореола му. През тази година той загуби на два пъти от украинеца Олесандър Усик. Това мотивира 36 годишният Фюри, кръ ...

/На дядо и баба/
Той нямал обувки – естествена кожа.
И спал е в таванско, без печка, на свещ.
Но вярвал... Не бих го нарекла набожен.
И вярва все още и в доблест и в чест. ...

ЛУДА ПЕСЕН
... в града отново се завечерѝ.
По улиците тръгнаха ченгета.
Казанът със боклука си гори.
Вони на студ, на ужас и несрета. ...

КАПКОМЕРЪТ НА БОГА
Навярно ще ме помните с едно, че влюбен бях във хората лъчисти,
че различавах плява от сено – и лъчих злото с черните му смисли,
че друмника посрещах като брат, към мен навървил своите пътеки,
и вярвах, че ще грейне този свят все по-красив и по-добър за всеки, ...

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ОГЛЕДАЛОТО
Не беше лесно да призная,
че тишината ме тревожи.
Нахлува в празната ми стая
и тръсва мократа си кожа. ...

Върви човекът все напред,
завои всякакви по неговия път.
Понякога е без билет,
понякога лутайки се на кръстопът.
Но изборът от Бога ни е даден. ...

Този ден магарето изби млечните зъби на брат ми, Пенин Ганьо се напи и съсече с брадва вратата ни. После кучето се отвърза и подгони кокошките... Над цялата врява се извисяваше фалцетът на баба ми, но коментарите на дядо ми изпъстрени с псувни никакви не се чуваха. Влязох в къщата игледам, те там с ...

Животът всъщност толкова е прост,
като въздишка, песен, стих без думи.
Дошъл си и си тръгваш като гост.
След няколко сезона. Помежду ни,
остава само споменът за дъжд, ...

В безсъницa среднощна ... С години спя малко, на пресекулки ... И сънувам, за секунди сън дори ... Бушуват в мен емоции неспирно и носят ме, къде ли не, с тях литвам ... А ме спохождат и какви не мисли ... Но най-вече спомени, преди всичко ... ........................... От моето детство - зима, сня ...

Слънцето за сетен път зад хоризонта
скри лъчи за да си почине...
От нас защото от деня изгода нямаме.
Все търсим тъмнина за да съществуваме.
Лъжата как топли ни сърцата... ...

Дъждовните капки барабаняха усърдно по предното стъкло на зеления мерцедес. Сивото небе се беше прихлупило и като че ли обещаваше, че пороят ще продължи дълго време. Росен се беше отпуснал на седалката и дишаше дълбоко в опит да се успокои. Преди половин час беше имал среща с мутрите, които се опитв ...

Не са ли твоите зеници огледало
невинно и тъй чисто, отразили
моя топъл трепет; и огън само.
Не е ли туй – което виждам, че блести?
Пек покрива теб, и благост носи есента, ...

ЖИВОТ МЕЖДУ МЪДРЕЦА И ГЛУПАКА
… живях добре с мъдреца и глупака, що Бог във мене кротко приюти –
доде мъдрецът тихо цепи мрака, глупакът все тъй тънеше в мечти,
със тях не вдигнах Слоновата кула – и помежду им праведно живях,
сега разбирам – бил съм кръгла нула, едно човече, станало за смях, ...

Старецът дойде, поогледа се и седна на масата под козирката. Морското казино беше пълно и само в дъното имаше няколко свободни маси. Никой не му обърна внимание, но аз го видях.
Беше стегнат, жилест старчок, и с кафявите си панталони, отдавна демоде и сакото, гладко изгладено и със запазени ръбове д ...

Този ден е смутен,
зареден с тишина,
угнетен от суетност.
Бяло зайче на здрач
по корите на борове скача ...

И тогава те обичах.
А не те познавах.
Обичах те и вчера.
Както си знаех.
И днес те обичам. ...

По Корейската криза мобилизираха баща ми, който беше запасен офицер и заживяхме на границата. Там не само ток имаше ами къщите нови и се строяха усилено още.Не бяха с дървена конструкция със замазани с оборски тор подове заслани с рогозки от царевична шума, като нашата. На мен ми изглеждаха като кре ...

Очите ми са гладни за море,
което да ме мами и привлича!...
Додето Хоризонта се дере –
от ревност, че Луната се съблича…
Часовникът ми отброява векове… ...

УПОРИТОСТ
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Твърдоглавият козел,
търкайки се в мен,
изтръгна рогата си ...