Да беше стих, да беше проза,
а то - разкъсана душа,
подхвърлян сред вълните кораб,
в ураганна суета.
И пак продъни се небето, ...

Богоносецът Власий обхожда брега на морето.
По вълните върви, както Господ Исус е вървял…
Планината Аргеос отново изкачва, където
бе живял в пещера… и лекувал бе мечка, чакал…
Нощем броди в града - белостенния, с негово име. ...

Душа, прости ми, че те опетних
затъвайки в човешкото си его.
Това, което пиша не е стих.
Аз търся в отражението си бледо
онази тиха, крехка чистота ...

Всяко четириного куче е длъжно да обявú и спазва работни време, място, количество и качество за изпълнение на общественополезна дейност по хапане на човек.

Гледам аз в небето лековито,
Жално към него си мисля миловито —
Как към погледа ми най-ярката звезда полита
И как може да е толкова упорита.
Да се чудиш нощем, но самотен, ...

Колчем те огорчат, не тъжи.
Тежки слова не изричай.
Някога да чуеш и лъжи.
Недей да мразиш, а обичай.
И в най-безпределната неволя ...

Да ви кажа,къса ми се сърцето като чета за любовни драми! Кръв капе от него! То вярно,че без драма изкуство не съществува, но все пак... Замислих се за моя опит с пишещи жени и реших да помогна. Не за стиховете,опазил ме бог! Те и така изстрелват по няколко на нощ. За живота един вид.
Като установит ...

Довери ми се!
Довери се на себе си!
Чуваш ли този глас, който ти говори отвътре? Това е моят глас, шепнещ с желанията на твоето тяло...
Довери ми се!
Не ме сънувай само, когато можеш да ме имаш! Когато вместо допира на чаршафа и самотата, може да имаш този, на моите ръце... ...

Аз, може би, не съм поет,
а просто някой, който чувства.
И в моя свят — така обзет
от думи, рими и изкуства,
аз търся смисъл и покой, ...

– Йоане, искам доклада ти до края на деня! Иначе можеш да забравиш за летния отпуск. А ако, не дай си Боже, се наложи и до утре да те чакам, новогодишния сноуборд ще го гледаш само на холограма! – гневно му заяви прекият му началник, Дан-Валентин, след което изхвърча от командния център без дори да ...

А някога мечтаехме
за неоткрити острови,
за общи лаврови венци.
Забравили,че те ни чакат
през десет океана. ...

Жажда за идеал мен обхвана,
роза сред лъчи до мен да цъфти!
О, дете, излекувай тази рана,
дай ми пролет, радост и мечти!
Красивото в теб аз ценя високо, ...

Когато отляво в гърдите е вледенено,
ранено, сърцето не може да бъде спасено.
Усмивка привидна в зениците бавно замира,
а ирисът сякаш в звездна пътека се взира.
Надежда прокрадва се плахо, огрява лицето. ...

Не вярвай на езика... вършил, щуротии.
Той наистина може да те предаде!?
И не защото е такъв... а защото е отпил
от сладостта Живот. Вярваш или не?
Дали Приятел е и ако е такъв... ...

Звезди в туй небе сияят,
мечтая за тяхната светлина,
о, жена, ти за мен си раят,
в тоя студ дай ми топлина!
В сърцето ми надежда се таи, ...

Нощта потича,
таен поток
за жадните вени на
надеждите ми,
животворно мастило ...

Грен и Раман пристъпиха няколко крачки навътре, в широкия кръг от съветници, с вдигнати оръжия и готови за схватка. Двамата смъртни врагове се гледаха изпитателно , всеки преценящ другия с очи и след малко избраният от божеството воин направи първи- стъпка в страни. Опонентът му веднага реагира на д ...

Ivan Drakaliev - composer and performer
of original music, presented:
- "Bulgarian Folklore Original Song Idea"
from Southeast Bulgaria.
This is the first part of the recording ...

Музика: Пламен Сивов
Текст: Селвер Алиева
***
По въжени понятия се рея.
Разделям важно от неважно. ...

Където вълните срещат брега
под южния склон на Балкана,
малко градче извисило снага,
омайва ни с морска премяна.
Родено отдавна, във времена ...

Спомените се разпръсват бавно...
Неотменно
настъпва бяла тишина.
Настъпва неусетно най-безследното
напръскано със точици от тъмнина. ...

С 200 КИЛОМЕТРА В ЧАС
... по острия завой към старостта
засилих си жигулито на двеста –
и – ето, че пред мен се очерта
невидима за никого фиеста! ...

В памет на всички детски
душици, станали невинна
жертва на безумната война
по пътищата...
Бе мълчаливо, тихо хлапе, ...

Лунният сърп – нощ с две остриета,
тънко се точи в небесната шир.
Дремещо Слънце под земното лоно
варди Луната – далечен кумир.
Луната царува, блажено пирува, ...

Може да съм лошо програмиран.
Може да съм – вятър и мъгла,
ала виждам как живота колабира
без да слагам – даже очила!
Всеки ден със нещо се разделям… ...

И сме рогати,
и сме инати,
хиляди дяволи в нас се боричкат.
Но сме и сянка
с горда осанка. ...

В дълбока тясна долчинка,
място сенчесто, планинско,
под старите колибища,
по зова на дедите ми-
не веднъж, аз се отбивам... ...

Корените ме дърпат
Вървя по път в Верила планина,
от двете му страни са скали и гора.
В дерето тече си старата наша река,
отново поел съм стария път към дома. ...