Бели кокиченца -
с бели камбанки
нежно поклатиха
в унес глави.
Срещнаха снежното слънце ...

Един момент на всичко-сбъдване,
залязващ изгрев и изгряващ залез,
разлята топлината на вселените
дарява тишината с необятност.
И срещата човек-човек донесе ...

Земята наша... красива измамница!
Блудница, даряваща страст.
Върховна жрица, омайница...
но и отровница, скрита във нас.
За любов, за ласки фалшиви, ...

Матрица отново е времето
и краят на безкрайността.
Това е билетът и бремето,
началото и пропастта.
И залезът бавно угасващ е – ...

Розов изгрев погалва люляци фино в зората узрели,
гости на цъфналия дъх на пролетта,
и наблизо реките блещукащи, с лазур надарени,
извират от дълбините на младостта.
В леките вълни на вятъра, ...

Светът ви – в шепа думи отразен,
е по-добър и доста по-различен е.
И мъничко прилича на Едем,
и струва си безкрайното обичане.
Поетът не е глух, ни ослепял, ...

Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клонки се разтварят в самота.
Летейки над горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби, кацат на върха.
С молитва постилат мрака като черга на земята, ...

– Липсваш ми, сладка моя светлина.
Аделина, която бе потънала в обичайните си тежки мисли, се сепна от изненадващата среща със Самаил. Той я чакаше, опрял се най-непринудено на масивната врата на покоите ѝ, разположени в дъното на тъмния коридор, водещ към вътрешността на двореца. Факлите по стените ...

Омръзна ли да си прашинка от праха?
Омръзна ли ти някой да проповядва простотия?
Омръзна ли да бъдеш спящ свидетел днес?
Омръзна ли ти всеки да те сочи - издънка си, отрепка?
Събуди се в продажно тихо утро! ...

От толкова много ярки звезди,
само една живот ни дарява.
Точно без тази, която ни сгрява
няма и да има топли следи.
Слънцето наше пак ни огрява ...

Ставай бързо, викна мама,
тръгваме със теб на път,
с раницата ни голяма,
стигнахме до горски кът.
На полянката зелена, ...

Обичам живота
безкрай, без резерви,
от ярката мисъл до грешния ход,
от чиста душа, до разкъсани нерви,
за Бога, обичам го този живот. ...

ПЪТНИК
... разделям се полека-лека със глупавите си мечти –
по слънчевата си пътека Бог в Рая да ме приюти,
постеля топла да ми стелне връз меки пролетни треви,
и аз, нали съм си безделник, пак по вода да ми върви! – ...

С цвете в ръка,
сядам на паметника,
тихо и спокойно оставям го при вас,
сълзите не мога да скрия аз.
И разгръщам белите листи, ...

Да погалим нежно тези струни,
по грифа те ще завибрират.
В такт с емоцията помежду ни,
щом пръстите ни ги допират.
Музиката ще звънти от тях, ...

Със всяка твоя дреха, свалям
и грижите ти, и умората.
И виждам, как природата
ти женска надделява
над всичко друго - ...

Не знам,дали изобщо мога,да пиша поезия,
не ме интересуват и теоретичните й постановки-
единствено,когато в себе си вътре усетя
нещо полезно,че искам,да кажа,стартирам и знам,че
за битка съдбовна отново готов съм. ...

Помня твоето лице, и очите ти ясни.
Помня твоите целувки, и смях на момиче.
Но когато застана сам пред смъртта си -
само това ще си спомня - че ме обичаш.
Помня устните твои - горещи и сладки. ...

Взе в шепа въглен зарад мен,
жарта да сгрее сетивата.
На сивотата в мрачен ден
да разпнеш с обич самотата.
До болка да изпепели ...

Пенливи рекички бликат, горските пътеки оживяват,
с живият си глас звънтят ли звънтят, зверовете укротяват,
а долините шептят, и тихо се обновяват.
Полъхва топъл ветрец, птички цвърчат под дъжда,
с крилцата си пърхат по клоните, и кацат по бърда, ...

Навън до вчера беше лед
и сякаш с някаква магия
принудих се да хапна мед,
предлаган от една Мария.
Така плени ме песента, ...

Над тридесет и пет години,
откакто народът "добрува"
и плод, зеленчуци купува
от чуждите райски градини.
Купуваме всичко, на вяра, ...

Очите ти пълни с възмущение заради мислите, нахлули зад тях, играят по периферията на силуета ми, не смеят да се спрат върху мен. Аз, напротив, пронизвам те с поглед и съвсем не се възмущавам от своите мисли, обсебили делника ми и съвсем не ме е срам, и съвсем не ми е до съвести-тежки и мръсни, чист ...

… . “Скромността краси човека“, казва народът ни ... Скромният човек оставя делата му да говорят вместо него и не смята, че е специален и неповторим ... Истинската скромност се състои в това, да виждаш и приемаш себе си такъв, какъвто си и да имаш яснота, както за силните си страни и дарби, така и з ...

– Този свят е изключително крехък. Като крилете на новоизлюпена пеперуда в ръцете на невръстно дете. Нужна е огромна сила, за да го поддържаш непокътнат. Аз усещам пулса му с всяка своя фибра и ме боли, когато той кърви заради междуособиците на хората. Старая се, дарявам цялата си мощ за да запълня ...

Дочакахме някак мартенското време…
Е, често подлъгва, но какво пък,
жадува душата…
да види как невинно напъпват
на припек игликите пъстри, ...

Тъжният поет
Хубавата поезия се ражда от тъга,
тя блика от поета, от неговата душа.
Една голяма тъга свързана със самота,
живее той с тях но търси любовта! ...

Ако странен копнеж като прилив прелива,
ако душата ти отвътре тихо шепти,
ако вятър невидим посоката пише –
не стой, не разпитвай. Върви!
Не искай от разума карта и смисъл, ...

Зимата студена е.
Слънчево е лятото.
Пролетта е раждане и мъдрост есента.
А от мен във възела стегнат с непознатото
зависи, не зависи ли нещо на света? ...

Нощта притихва безлика, студена
и мракът натяга своя пъклен капан.
Стъпки отекват в мъглата смутена,
от грях и лъжи, без капчица свян.
В бездна политат спомени, клетви, ...

И устата ми, проклетата,
днес страхливо мълчи.
И в главата ми, клетата,
мисъл не се върти.
Че такова е времето, ...

Минаха толкова години откакто не сме били заедно, но твоето присъствие все още живее в сърцето ми. Всеки ден спомените за теб оживяват и ме карат да се усмихвам през сълзи. Когато погледна в огледалото, виждам частица от теб в себе си – твоите очи, твоята усмивка, твоя дух..
Често се питам как си и ...