03:30
Алармата ми се включи.
Мразех я. Мразех яснотата, с която поглеждах към света, когато ме измъкнеше грубо от лоното на сънищата. Там поне знаех, че нищо не е истинско, имах контрол над случващото се и за мен съществуваше спасение. Дори и от най-страховитите ми кошмари.
Отвъд нулата на таймера, ...

Глава 1
Разговорът
***
Те се гледаха изпитателно известно време. Вече няколко пъти бяха минали през ролетката на истината или на предизвикателството. Но тази вечер беше времето да разговарят посредствум играта. И може би да се разкрият вътрешно, но в замяна на това да открият нещо, което ще ги допъл ...

За лятото, което в мен остана,
без да избира време и сезон
до смела съзерцателност и бавен,
щастлив копнеж на морски волен фон.
Защото лятото е изненада, ...

Нотите на Рахманинов падаха леко върху клавишите на черния "Стейнуей“, сякаш бяха обвити в кадифе. В задимения салон на "Черната котка“ – нелегален бар в сърцето на Чикаго, скрит зад паравана на фабрика за консерви – миризмата на скъп тютюн и незаконен джин се пропиваше в самите стени. Годината беше ...

След като прежалих
поредната жена,
камината запалих
със нейните писма!
Отворих скъпо вино, ...

Не помня как и точната история,
но пак сънувах нещо тази нощ.
След сънищата няма траектория.
Делим ги само на добри и лоши.
Събудих се със странното усещане, ...

Вървях през град от огледала,
а всяко ми връщаше различно лице.
В едното бях дете,
в другото старец,
в третото никой. ...

„Пребиваваме в два свята - мисловен и физически. Живеем заради мисловния, ала реализираме въжделенията му във физическия. Може би затова често сме... по-големи от мечтите си?!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Какви били съветите на придворния философ към наелия го владетел? Защо изпаднал в немилост? Как успял не само да запази главата си, но и да получи щедър подарък?... - Отговорите са в звукозаписа.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Оставете звуците на ушите!
Не пречете чрез мислите на ума!
Наслаждавайте с пейзажи очите!
И зареждайте с ясни сигнали духа!
Душата тогаз, се рее без образи... ...

„Животите, които съм” е моят първи роман, написан в три тома. Три тома, които не просто продължават един след друг историята, а всеки един притежава свое собствено място, смисъл и роля в цялото. Всеки от тях разкрива различен пласт от историята, от героите и от въпросите, които постепенно започват д ...

Топнахме ли се в морето?
Аз бих казала – почти.
Понамокрихме крилете,
а така как се лети?
Нямаше потоп, ни прилив, ...

В районното управление на полицията все още цареше сънна атмосфера. Дори идващите на работа служители се движеха на автопилот към сутрешното кафе. Нощта беше минала без произшествия. Дежурният тъкмо бе сменил нощния си колега и пушеше на стълбите, наслаждавайки се на тишината над площада. В далечина ...

ТОВА Е ГРАД, ТУК НЕ ЖИВЕЯТ ПАЯЦИ
Автор: Христо Петрески, Р. С. Македония
Така му казах на паяка,
който се появи в банята отникъде наникъде,
по-точно отзад пералнята, ...

Очите Любов отразяват!
Очите Любов представляват!
Очите Любов съзерцават!
Очите Любов сътворяват!
В очите Любов се чете! ...

На пазар в София- “търбухът на София.
Известният френски писател Емил Зола е написал романа “Търбухът на Париж”-тъй наречените “Les Halles”(“Халите”)- т.е борсата за хранителни стоки на френската столица. Някога той беше в самият център на града, срещу “Лувъра”. Едно изключително живописно място, за ...

Старата учителка беше прекарала деня си в къщи. Привечер реши да се поразходи безцелно из града. Краката по навик я отведоха до училището в което цял живот беше преподавала знания на учениците си. Друго не желаеше. Спря се на входа на внушителната сграда на училището. Щеше ѝ се и този път да прекрач ...

Напролет всичко се отваря, ражда и цъфти.
Душата иска да излезе от дома си,
да се свърже с ближни, да се разшири.
Както пролетният цвят обновява лицето на земята и тя лицето си да обнови.
Лятото живее тя с пълна сила, ...

Докато си спука Утрото шкембето.
И се деформира моста край дерето.
Слънцето самичко, босо се катери,
миг преди да цъфнат слънчевите двери…
Сашко се надига от едно креватче, ...

Прагът думите ми взе
и запрати ги обратно.
Стъпих с босите нозе
право в щастието лятно.
Някъде едно море ...

Няма как да разберем дали държавата съществува, ако не установим как реагира на болка.
Народът създава държавата. Но само глупаците мислят, че народът контролира създанието си.
Преди векове демокрацията е била на форума. Там са се решавали общинските, държавните дела. Днес демокрацията означава да б ...

Не ме мисли за толкова свенлива,
от думите ти нещо трепва в мен.
Душата ми, макар и мълчалива,
върви към теб и утрешния ден.
Отключи в мене морската стихия, ...

Когато времето затвори своята врата,
какво ще остане от нашите следи?
Не злато, не власт а частица доброта,
една любов, която в нечие сърце гори.
Ще паднат някога стените на домовете, ...

Студът леко се плъзна по кожата,
сякаш леден вятър ме близна.
Изти́ча през пръстите спомена,
ситен пясък от призрачно минало.
Ключът не ръждяса, лесно изщрака. ...

На празен праг присяда залез пак
до сянка на пресъхнал вик от спомен.
И с устните на великан огромен
изпива слънцето. Приижда мрак.
През счупени прозорци – с дъх отронен – ...

Вървя по лед и за тебе мисля.
Болиш ме… До невъзможност ме болиш.
До църквата ще отида, ще се помоля,
но едва ли ще ти бъда месия.
Спомняш ли си времето на твоите любови? ...

Времето бърза и тихо отнема
всички илюзии, младост и власт.
Земният път е една теорема –
всеки се пита: „Какво тук бях аз?“
Прах ще покрие парите, колите, ...

Неочакван гост
Не те очаквах в този дъжд и студ!
Влез! Тук винаги добре дошла си!
Навън е време! Само някой луд
ще ходи под дъжда да го накваси! ...

Като вечер си лягаш,
искаш да ме прегърнеш.
Дали ръце не протягаш
към телефона, да звъннеш?
Не си сама и се спираш, ...

Жестока криза се задава,
Като цунами тя ще ни залее.
Вярата ни като восък се стопява,
И питаме се - кой ще оцелее?
Утрото ни днес е безнадеждно, ...

Преди три дена във фейсбука се появи много интересна публикация от Емил Лазаров на страницата Занимателни и интересни Факти и... отвсякъде по нещо - под мотото
Ако филмът „Вчера“ беше сниман днес
https://www.facebook.com/photo/?fbid=1076651168445466&set=gm.1448232940705288&idorvanity=497807739081151 ...

Отивам в задънена улица.
Там умират кучетата и несретници.
Там Христос е бил разпънат,
а вярата разпънала света.
Грозното е част от всичко, ...

Цветна, плодоносна и тъй прекрасна,
вън, есента вече приближава...
Лешници в гората малко понабрах,
с невероятен вкус, чудесни са...
Суровите - полезни за здравето, ...

Дълго пазих спомена за дъжд,
скрит в сърцето, невидим за всички,
нощем си отронвах по трохичка,
да не свърши бързо. Неведнъж,
стомната ми пъстрата разбиха ...

Чакълът на пътеката потръпва
от спомена за бързите ти стъпки
И портата, в желязо обкована,
сънува твоите горещи длани.
Приведен, орехът- връстник твой- в мрака ...

Месецът на мама е септември.
И времето е винаги променливо.
Твърде топло е понякога,
но вечерите винаги студени са.
Така е и сега. Студено ми е. ...

Времето бърза и тихо отнема
всички илюзии, младост и власт.
Земният път е една теорема –
всеки се пита: „Какво тук бях аз?“
Прах ще покрие парите, колите, ...

Времето бърза и тихо отнема
всички илюзии, младост и власт.
Земният път е една теорема –
всеки се пита: „Какво тук бях аз?“
Прах ще покрие парите, колите, ...