Пътеките ни в допира се кършат,
подобно на слънчасали надежди.
Не се събраха в обща точка. Свърши
небесната проекция. И реже...
Минутите със стонове завиват ...

Гледах филма на Нолан Одисей. Но сега няма да става дума за кино. Както обикновено, аз се отплеснах в други неща, които ме интересуват. Да кажем юридически казуси или какви са били реалните събития, ,от които са се вдъхновили Омир и Нолан. Какъв е характерът им.
Първо, която бих искал, така да кажа ...

Творбата е вдъхновена от този клип: https://www.youtube.com/watch?v=IddUJxhDgZk&list=RDIddUJxhDgZk&start_radio=1
Творбата не е по текста на песента в клипа.
Тематично е свързана с предните две части на ''Кошмарът''
You wake up drenched in sweat.
You stink of sour and otherworldly fear. ...

бяга ли се от любов -
и щастие
не се полага
***
от щастието ...

Войната почна... Ще завърши...
Един ще помни, друг пък - не...
А трети и четвърти - мърши
остават в чуждото поле...
Летяха в залпове снаряди, ...

Не тръгнах да открия нови брегове,
а да намеря изгубения си глас.
Светът ми даде хиляди посоки,
но никоя не водеше към мен.
Изкачвах върхове от чужди истини, ...

...the dream does not end here.
A larva in a cocoon of dreams has wrapped you.
Sleep, my child! Sleep and decompose!
Abysses of nightmares open before you.
If you can... run. ...

Достигна ли до онзи лош момент:
бутонките над бара да окича,
а моето най-предано моме,
без кинтите ми, спре да ме обича,
аз няма на мига да се предам, ...

Влакът спря на малка гара насред полето.
Първоначално никой не обърна внимание. Това беше от онези спирания, които не нарушават ритъма на пътуването — просто още една пауза между две точки.
Но минутите започнаха да се трупат.
Пет. Десет. Петнадесет.
Мъжът с куфара първи погледна часовника си по-наст ...

Проклятието на последните неща
Автор: Иван Бозуков
(Творбата е вдъхновена от заглавието на конкурса „Да превърнем поезията в проза“. Вместо да превърне поезията (си) в проза, авторът... написа още едно стихотворение.)
Последен старт, последен жест, последна среща... -
последно, преди някое „отвъд“. ...

С устните си ще те нарисувам…
С устните си ще те нарисувам,
и с боите пъстри ще те описвам.
С устните си ще те нарисувам,
с лъчи от дъгата ще те нарисувам. ...

Промениха се някак днес хората
и се втурнаха цели да гонят.
Изтощени от свят на умората
със сензации тежки се борят.
Промени се светът и природата ...

Малкият магьосник се събуди
и не повярва сутринта.
Гледа през прозореца - през юли
пак валял е вън снега.
Вредом са изникнали калпаци ...

Преди да плисне мътният порой,
от който ще се раждат океани,
преди от клетка да израсне Ной
и да осъмне с разранени длани.
Преди почти библейският сюжет ...

I don't follow.
I'm a leader.
I'm different.
Yes. I'm selfish.
Proud ''metalhead''. ...

Преживях свиреп катарзис -
уж промяна, но в застой.
От любовна тръпка станах
мъжемразки песнопой.
Богът срещу мен - неверник ...

Промениха се някак днес хората
и се втурнаха цели да гонят.
Изтощени от свят на умората
със сензации тежки се борят.
Промени се светът и природата ...

Полека този ден догаря, гасне
неоновите светлини блестят.
От своите копнежи и неясни
картини пак създавам малък свят.
Локалите претъпкани са. Шумно. ...

Аз обичам да римувам и онези във властта да критикувам.
Нота по нота отровиха ни живота.
Все по-зле взе да става, затова краят им наближава.

Пътуващата група със своята каруца бе изминала ден и половина в непрестанен път и езда. Те се движиха в посока изток по главния път към наколния град Рант-тар. Беше късно през нощта и околната джунгла бе потънала в мрак и тишина.
Ловецът Дък управляваше умело каруцата, на която бяха натоварени Лиза ...

Опитвал ли си лятото през август?
Във първите му алени минути,
когато се събужда със въздишка
на нощното небе във скута.
Когато се изплъзва много тихо ...

Глупак наричаме само онзи, който не съответства на нашата представа за глупостта.
Не е глупост да обичаш, без да си влюбен. Глупост е да си влюбен, когато не обичаш.
Човек оглупява не тогава, когато му липсват знания, а когато знанията не са се превърнали в любов.
Най-прекият път към глупостта е алч ...

Най-после всичко се приключи.
Луната кротичко изгря
и най-накрая ще се случи
каквото нужно е в нощта.
Светът все някога ще свърши, ...

Понякога утрото е дар от Бога,
чувам силно райски хорове,
понякога човешкото "не мога"
и хилядите малки страхове
изглеждат толкоз малки, ...

I don't follow.
I'm a leader.
I'm different.
Yes. I'm selfish.
Proud ''metalhead''. ...

Как ми липсваш, когато те няма.
Вечно се чудя къде да се дяна.
Ти тихо прииждаш
и отнасяш ме там,
някъде, където никога ...

Аз не следвам.
Аз съм водач.
Аз съм различен.
Да. Аз съм себичен.
Горд ''металист''. ...

Но миналото е
грамофонна плоча,
която се върти
в гръдния ми кош
и остъргва ребрата. ...

I. ГАРАТА
Септември беше дошъл тихо, без предупреждение – така, както идват нещата, за които човек не е готов. Дърветата край гарата стояха неподвижни в утринния хлад, натежали от влага, с листа, пожълтели до прозрачност. Между релсите бе поникнала трева – тънка, упорита, безразлична. Небето беше пр ...

ЕСЕНЕН ДЪЖД
Посипва есенна позлата –
билата пламнали ли лумват?
Изстива, стихнала, земята,
невенът хвърля нежни гугли. ...

ЕСЕНЕН ДЪЖД
Посипва есенна позлата –
билата пламнали ли лумват?
Изстива, стихнала, земята,
невенът хвърля нежни гугли. ...

Чуй ме, тихо ще говоря!
Чуй ме, за теб сега се боря!
Чуй ме, докрай, поне веднъж!
Чуй ме, после всичко ти задръж!
Чуваш ли - ...

Ти беше Ад… а аз мечтаех Рай!
Помъчих се докрай да те преглътна.
Макар да виждах идващия край
на нашата любов съвсем безпътна.
С ината на телеца продължих ...