В мен тихичко се стича топлина,
от извора свещен струи магия,
пречиства ме от тежката вина
и вече под воал не ще да крия
очите си — портали към света ...

Говорим с теб толкова лесно.
Но как става това, аз не знам.
И много сме си интересни.
И вече не се чувствам сам.
Не знаеш ти как те харесвам. ...

Тази вечер камбаната не чух...
Защо, тъмата ли звука погълна!?
А може би от страх... не звънна.
Мъглата е виновна... Знам.
Земята в пошлост се превърна... ...

Нощ тъмна е!
На небето блестят
звездите и луната.
Всичко по Земята
е заспало — ...

Любов ли бе да я опишеш -
по-скоро лятна буря, ураган.
Не може тъй да я подминеш,
потъваш бързо, като в океан.
И съпротивата е безполезна ...

Любовите са структурни частици,
първични във строежа на живота.
От огъня на търсещите алхимици
на мен се падна безгранична квота.
Обичах, както влюбено кокиче ...

( Виц прередактиран като къс разказ)
На гости съм в едно градче у едни приятели. Още не съм си допила сутрешното кафето, когато се налага инцидентно да отскоча до някакво място и да свърша нещичко. Не си виждам обаче връхната дреха. Може би е останала някъде по стаите. Става ми съвестно да будя цяла ...

Вече трябва аз теб да забравя,
пред миналото ни да се изправя
да гледам на нас с топла усмивка -
не да крия сълзи под любимата ми завивка
Но не остана място на земята, ...

Пак си тук.
А вън вали.
Косите ти са с дъх на есен.
Стъпки в мрака.
Мокро е, нали? ...

Когато до теб диша любящо сърце
с топла длан протегната за прегръдка,
виелиците и лютият мраз остават далеч,
стопени в жарта на поредна милувка.
Сълзите от радост стапят думите- лед, ...

Марко се събуди, както обикновено, в шест часá. Погледна с обич съпругата си, която спеше до него. Диана беше подложила лявата си длан под бузата си, русите къдрици се бяха разпилели върху възглавницата, лицето й беше порозовяло от съня, а бременността я правеше още по-красива.
Марко стана от леглот ...

Очите на малко дете,
Ярки звезди в непрогледен мрак,
Страх, прегърнал ги с двете си ръце,
Търсят мястото си на този свят.
Очите на малко дете, ...

Поредният тихичък съботен ден,
утрото се облича в бляскаво слънце.
Каква наслада е да се събудиш до мен
с чаша кафе и любов колкото зрънце!
От мъничко романтика имаме нужда, ...

Жени се сърдят, че изкуствен интелект „Грок“ (на Мъск) опрозрачава облекло.
Нима отдавна не са с „новите дрехи на царя“ (от Андерсен)?

1. Докато лейди Гнустър правеше шведска с двама стандартни шведи, Мустафа и Ахмед, лорд Джордж си пиеше 18-годишното уиски (произведено преди една седмица от предприемчивия българин, Мето) и разсъждаваше над вечните неща... тоест, не мислеше за нищо...
2. Когато лейди Гнустър видеше мъжки кон, незна ...

ШРАПНЕЛ
Каквото си събрах – от цвят и полъх,
не ми достига, за да съм безсмъртна.
Душата ми остана празен полог
и само тишината в нея мъти. ...

ПРАНЕ НА АНГЕЛСКИ КРИЛЕ
Навярно Бог в неделя ще поспи,
и аз ще стъпвам тихичко – на пръсти.
Окъпан в аромата на липи,
градът недоверчиво ще се кръсти. ...

ПРАНЕ НА АНГЕЛСКИ КРИЛЕ
Навярно Бог в неделя ще поспи,
и аз ще стъпвам тихичко – на пръсти.
Окъпан в аромата на липи,
градът недоверчиво ще се кръсти. ...

Днес ми се ще да припомня на всички ни и на себе си, най-вече за това какви герои е раждала земята ни българска.
Честно да си призная, доскоро и аз не бях чувал за този човек и неговите родолюбиви дела. Съвсем случайно, както често става, покрай ровенето ми по едни материали за Руско-турската война ...

Гушат се в шубички, шапки и шалове –
екстра експерти, до кост конспиратори.
Нищят на бурята шумните балове –
куци пилоти на счупени трактори.
Плещят с устата си, плещят със задници, ...

Моят дом -
граници на свободата,
клетка на моето време,
педя земя, но която
няма кой да ми вземе. ...

Когато някой в този миг умира,
каква е твоята вина...?
Смъртта коси, при теб не спира,
но ти не си ли закъснял...?
Как може после да се храниш, ...

Глава четиридесет и шеста
„И най-тънкият косъм има своята сянка.“
Йохан Волфганг фон Гьоте
Из „Декатронни хроники - безпристрастните свидетелства на един учен“ от д-р Рудолф Бауман, май 2112
Антарктида, 14 септември-9 ноември 2103 ...

На конкурса - за певици
в Негованските блата
седем жаби - кекерици
взеха челните места.
Първа стана - млада жаба, ...

Събува си чехлите Мрака
да влезе в дома ми на гости.
Нахалник! Аз Слънцето чакам!
Вратата за тебе - залостих!
С упорство прогоних от прага ...

От синия лазур се спусна слънцето
и на душата ми донесе радостта,
а виното, прокапало по грънците,
приканва с вкус тръпчив на любовта.
Потрепна в мен листо от детелина, ...

Вървях забързано по тротоара. Беше страхотен студ. Беше наваляло има-няма десет сантиметра сняг, но после налегна такъв клинч, че не ставаше за ходене. Бях облечен добре, в топло яке и два пуловера отдолу. На краката ми беше студено, да си бях обул анцуг или пижамата отдолу, мислех си.
Стигнах едно ...

В пресъхналите кладенци се взирам.
Дъната им от спомени пустеят,
стените обли каменно немеят,
надеждите си жаден не намирам.
Към изворите тръгвам и не спирам ...

Опасността от „новите пророци“ в интернет не е в това, че говорят за спокойствие, граници или самоуважение. Опасността е в тоналността на абсолютност — в готовите формули, поднесени като универсална истина за всички хора, всички ситуации и всички души.
Новите пророци не носят книги и не търсят истин ...

Седя и премислям
Минали моменти
Минали любови
Минали приятелства
Ако ги нямаше? ...

Ти не идваш, а те чакам. Тих.
Две снежинки стискам в длани.
По острите им ръбове открих
искри в кристален дъх събрани.
Заспивам, а тъгата се събужда. ...

Цветя цъфтят по полетата,
дърветата се простират в лятната светлина,
а листата им танцуват над растящите семена.
Птичките чуруликат от радост, игриво,
а растенията се издигат на височина. ...

Сега малко ще наруша предварителната уговорка и сменям стила. Пък да видим какво ще се случи...
ЗАГУБА НА ПРИЧИННО СЛЕДСТВЕНАТА ВРЪЗКА
В дълбокото
на мисълта ми
ще се удавиш ...

Казват, че си зад мен,
със сълза на зората ме прегръщаш,
ех, ако беше истина —
ти щеше да ме целуваш още.
Маковете цъфтят, ...

Иван Дракалиев - композитор, изпълнител, аранжор, китарист, клавирист, и Димитър Димитров - бас китарист и соло китарист в един мой стар музикален проект, който решихме да възродим и довършим.
Това е 3-та част и скоро ще се появят и другите части на бял свят.
Дата: 23.01.2026г.
гр.Москва и гр.Бургас

Имам механизми – обсесивни, маски –
сувенири в ред, вградени с черни краски.
Аз – в енциклопедия на правилата –
пиша, драскам, дишам – силово, с душата.
Исках танц от вятър, за да ме принуди ...