Новият заместник-министър беше слаб човек. Имаше прекрасен костюм в лилаво или бежово, все едно.
- Изглеждате великолепно в този десен! – възхити му се младата журналистка от първи ред.
- Благодаря, госпожице, знам. – Така отговори. И ѝ намигна.
После заместник-министърът проговори. Каза куп глупост ...

Който е слушал навремето песента «Урок по френски» на покойния Тодор Колев, може би си спомня припева:
«Пием, пеем, пушим и французки учим,
чака виза за Париж да излиза.
Ох, като са изучим, дали ша са случи
и отблизо да видим Мона Лиза.» ...

Аз съм простак и неграмотник,
не съм завършил даже трети клас...
Муча и тъп съм си като животно,
щом нещо не устройва вас...
Когато някой е подразнен ...

Дали успях да те забравя
и още стихове ли пиша,
пресъхнаха ли вече сълзите,
научих ли се пак да дишам.
Дали разбрах, че романтички ...

Свободата не е притежание. Свободата е достижение.Достижение не на "търсещия" с ума,а на "търсещия" чрез сърцето!!
Умът, в своя вечен стремеж да анализира и категоризира, е способен да търси „притежание“ – той иска да рамкира свободата, да я превърне в концепция. Сърцето не се стреми към притежание. ...

В началото беше страхът —
големият, всепоглъщащият!
Страхът... от раздялата
или, може би, от смъртта:
болезнената, неизбежната— ...

Не ми се пише
за любов...
След всичко
случило се между тях.
Баща си пуснах - ...

МОМЕНТНА СНИМКА
Три гладни плъхчета в долапа шетат
и стърготини вятърът раздухва.
А скрити зад клонака гъст потрепкват
очи на сънен и самотен бухал. ...

Пак са узрели червени сълзи по черешата.
Вятърът сприхав замерва душата с костилки.
Гробът ти, мамо... Тука ли някъде беше?
Цяла година тъгуваш под твойта могилка.
Мен ако чакаш, ще буреняса надеждата. ...

В началото беше страхът —
големият, всепоглъщащият!
Страхът... от раздялата
или, може би, от смъртта:
болезнената, неизбежната— ...

Колелото на Вселената се върти без звук в нощта,
преплита мигове и сенки в безкрайна светлина.
То носи раждане и залез, смях и тиха скръб,
рисува пътища от звезди по небесния кръг.
Във всяка своя обиколка крие древен зов — ...

Морето в твоите очи (На една поетеса)
„...Душата ми те чака. Тя е твоя.
В очите ми е цялото море.”
Ралица Монева
Синьо е морето в твоите очи – ...

Искаш в романтична обстановка
да ти говори за звездите и небето,
да те води до луната на разходка,
да ти гали с думички сърцето.
А опре ли работата до леглото ...

Този стих е част от моята втора книга "Огледалото на сърцето" —продължение на моята първа книга " Стихосбирка тиха спирка, откровенията на една душа".
Когато имаш смелостта да видиш себе си такъв, какъвто си се ражда истина.
След като сърцето е проговорило, идва време да се чуе гласът на душата.
„Ог ...

„Защо проявяваме солидарност? Защо толкова много тачим наличието на такава? Как защо?! - За да се сплотим срещу някого и/или нещо, разбира се!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Много грешки съм правил
в моя дълъг живот.
В алкохол съм се давил
и съм искал развод.
На рулетки съм губил ...

Много грешки съм правил
в моя дълъг живот.
В алкохол съм се давил
и съм искал развод.
На рулетки съм губил ...

И бави се, а знае колко чакан е,
от жаждата с напукана уста.
Дъждът... Хей, свърши времето за плакане,
усмивки само слънчеви пестя
в портфейла си. Комай отдавна празен е. ...

По-късно през нощта Лютица се плъзна до Вълкан в общата им постеля и протегна ръка към него. Той с привичен жест я прегърна, но мисълта му пак беше някъде далече. Бялата ѝ, гладка плът, на която толкова се възхищаваше преди, сега му се стори хладна и отблъскваща, като на мраморна статуя. Червените ѝ ...

Опасни завои с обратен вираж
Господа политиците постоянно нещо все мътят,
но за нищо на света и в никакъв случай пачи яйца -
винаги успяват някак си тъпо и грозно, да се измъкнат
преди плащането на огромните сметки за грешни дела. ...

Камбаните бият неспирно,
посрещат деня сутринта,
звездите мигат щастливо,
че виждат отгоре света.
А долу, облечена в черно ...

Писането ме убива
Поет съм… От раната – кървав поток –
все още извличам мелодия нова…
Изграждам в затвора – гнетящ и жесток –
щастливи епохи на книжна основа… ...

Обезлюдяла надежда с устата ми срича
тиха последна молитва и кротко мълчи.
Страда премъдро и пусна, което обича.
Сви се в черупка чуплива от лоши очи.
Стара е като света, а не спря за почивка. ...

Роден от обич дъх повдигнал е нощта,
с искрящи изумруди бродирам утро наше.
На пръсти се протяга към слънцето света
и с радост пак тупти сърцето му уплашено.
Разплискват светлина поляни с минзухар, ...

Избягах в себе си, от хората –
низвергнат, изтерзан и сам.
Избягах надалеко, с вярата,
че е тихо в стъкления храм.
Потъна моето съзнание, ...

Аз в този свят съм закъснял,
за следващият подраних.
Макар и в теб любов познал
аз в този свят съм закъснял.
И не напразно плам отдал ...

Ти можеш всичко, златна обич си.
В самата теб вълшебство потърси.
За идното, безспорно, се тревожиш
и стичат се понякога сълзи,
с които същността си ще заложиш. ...

Незабравката...
За чудна любов се носи легенда -
за влюбени, навеки вречени...
С име от сърдечното поверие
е цвете - незабравка, прелестна... ...

Когато Б.О.Г. създал света,
предвидил три геометрични óси:
С "Хикс (Х) маркирал в хоризонт оста
и втора ос - не за научно боси.
Втората нарекъл "Игрек" (У) ...

Светът е пълен със светци по право,
които съдят с поглед натежал.
Издигат егото си криво-ляво
и мислят си, че те не газят кал.
Но само този, който е на дъното, ...

Един мотор. Една улица. И едно предателство. Това не е любовна песен. Това е нощна разходка из София — между дим, мокър асфалт и изгубени хора.
#trap #gangstarap #darktrap #sofia #streetrap #totenkopf #streetvenom #undergroundrap #bulgarianrap

Светът е пълен със светци по право,
които съдят с поглед натежал.
Издигат егото си криво-ляво
и мислят си, че те не газят кал.
Но само този, който е на дъното, ...

вторник, три през нощта...
за пореден път не мога да заспя,
чакайки времето да излекува...
частица от мен, всичко се къса...
четвъртък, три през нощта... ...

заобиколен от хора,
но винаги сам...
защо не усещам
близост там...
споменът ме преследва, ...