Мрак и студ ме завладяха,
почерняха моите крила.
Сълзите ми в дъжда заваляха —
по-нещастна не съм била.
Ангел бях — красив, снежнобял, ...

Разпространението на вярата в Божия Син през първите векове е като да сееш семена във вихъра на бурята. Хвърляш семената, но вятърът е така страшен и мощен, че ги отвява далеч отвъд хоризонта. Сякаш никога не са съществували. Тези семена обаче не са обикновени – те разкриват вярата в обещания Спасит ...

"Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората."
Мигел де Сервантес
Дон Кихот говори... Как да го поучи...
Белким Санчо нещо чисто да научи...
И дано да падне семето засято ...

Луната с хилядите светлинки
Част 1
Една пеперуда, излъчваща стабилна биолуминисценция в лилаво и жълто, проряза мрака над гъстата растителност. В рамките на секунди околните растения реагираха – листата и цветовете им се възпламениха в спектрална последователност, сякаш екосистемата беше свързана в ...

О, спомняте ли си, мадам
дъждеца ситен под липите?
Чадъра мой, аз да ти дам
и да вървим. Къде? Не питай.
Как се държахме за ръце, ...

Обичам махленската кръчма
с хумор на солените мъже.
А улицата се търкаля като бъчва,
до запустяло край града поле.
Пред пощата – за пенсии опашка, ...

Душата ми е светла и просторна,
отворила за пролетта врати.
С молитва тиха, кротка и покорна,
днес искам само обич да трепти.
Нека вятърът далеч отнесе ...

1. Градинарят излезе в заслужен отпуск.
Градинката на лейди Гнустър определено чувстваше липсата му. Както, всъщност, и задният двор на лорд Джордж...
2. Лорд Джордж сручайно открива вибратора на лейди Гнустър и учтиво пита.
- Какво е това, милейди?
- Точилката ми за баница... ...

О, да! Земята се върти -
безкрайна, жива въртележка.
Сред флора и фауна, гледай ти -
еволюция човешка!
О, да! Земята се върти - ...

С усмивка ме прегръща трепетлика,
нарцис нежно ме целува,
герберът ме мами, вика,
а тинтявата мъдрува
как приятелка да стане ...

Вяра
В поезията, думите реди Интуицията,
чрез поета действа на съдбата ръката,
думите изникват направо от Нищото,
от дълбокото мазе на Подсъзнанието, ...

Нещата... които понякога искам,
са малки кристалчета лед,
във чаша със старо шотландско уиски,
край морския бряг следобЕд.
Със яхта на кея - в която да седна ...

Някой днес купува ореол
и се пазари – алъш-веришът
да върви! Душевен зъбобол
причинява ми. И трудно дишам.
Знаеш кой е истинският луд – ...

„Първият на село е „господар“ в „аквариум“, последният в града - „роб“ в шеметна „Вселена“. Първият няма къде да „избяга“ от „господаруването“ си, последният - къде да „консумира“ „робуването“ си!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

кавър на Анита Христова Трифонова sekirata
изпълнява Анита Христова Трифонова sekirata

И тръгвам аз по Лунната пътека
в началото със малко страх...
И стъпвам лееекичко...полека...лека
Аз никога не съм бил толкоз плах...
Не съм го правил никога преди ...

Да, моят път - никога не е бил лесен -
а по-смъртоносен, по-черен от ад.
Не ме питай ти - дали това стихове са.
А само попитай, дали ги четат.
Недей да мислиш, че се правя на важен. ...

Звезден танц - любов безкрайна,
полет чуден, без крила.
Две души, а не тела,
сливат се от нежна тайна.
Музиката пресияйна ...

Преди да се роди стихът,
листът е бездна — бяла, глуха.
Мълчи, но в мълчанието
се крие цялата ми суша.
В ъгъла на мисълта ...

Съдбата трудна е, но не присъда.
Дори с един процент и да зависи
живота ми от мен, с душа ще бъда,
а моята душа безспорно... ти си.
В безизходност и на ръба на бездна, ...

С тебе сме като в театър
комедия и драма във едно.
Понякога повява южен вятър
и ни носи чувство,приказно.
Друг път вилнеят урагани ...

В навечерието на Страстната седмица, последната неделя преди Великден, празнуваме Цветница - светлия християнски празник, посветен на влизането на Иисус Христос в Йерусалим... Празникът е двоен за хората с имена - произлизащи от цветя, дървета или друг вид растения... Наричан още Вход Господен, Цвет ...

В нашия свят е купон и игра,
тук слънцето носи на точки пижама!
Търчим по дъгата със боси крака,
а облакът горе е топка памук – ей така!
Зеленото пее, червеното скача, ...

АТЛАЗЕНА СПЛИТКА
В мен вечерният здрач е надраскал
седем есенни кратки двустишия.
Остави ми последната ласка –
без която не мога да дишам. ...

Преди да се роди стихът,
листът е бездна — бяла, глуха.
Мълчи, но в мълчанието
се крие цялата ми суша.
В ъгъла на мисълта ...

Нулево събитие
Тази сутрин нулистът пристигна в офиса си по-рано от обикновено. Налагаше се да подготви демонстрация за обучаемия, който трябваше да се появи след половин час.
Свали якето си - навън валеше лек пролетен дъждец и то бе влажно, - окачи го на закачалката, седна на нулевия си стол, включ ...

Живеем в паралелни светове.
Единият - изтънчен, на душата,
а другият - на сметки, часове,
изтекли в размисли със самотата.
Единият - мечтателен, красив, ...

В ръката острие проблясва
студено, безразлично, разсичащо плътта,
надеждата последна гасне,
препускаща, без дъх, остава мисълта.
За болката ми земен изход няма. ...

Я кажи ми облак чер
що от мене искаш, зер
малко ли души погълна
и във зомбита превърна?
С мене ще е трудно, знай ...

Прегърбен от умора вече крачиш.
Погледна ли поне веднъж назад
да видиш, че окови тежки влачиш
към робство и към бъдещия ад?
Когато обещания тръбяха, ...

И днес - на буря ми мирише
раздялата с една жена.
Развод ли бе… да го опиша!
Приличаше ми на война!
Изгубих в битката: наследство ...

Един да научи
и всички ще знаят:
какво ще се случи;
къде ще е раят;
кога ще сполучат, ...

Предисловие ... Думата ми е специално за Локалната Хармония ... поради което може и да не четете думичките за Всемирната Хармония
Запитах ИИ - Какво е Всемирната Хармония ... Отговорът беше толкова философски, че ... хлъцнах.
'Всемирната хармония е концепция, която описва идеята за съвършен ред, бал ...

Затворя ли се – перличка съм в мида,
потънал кораб, странен древен йероглиф.
Вълна́ солена – та света ми тъй красив
да съхрани, когато болката зазида
олтара светъл. Любовта ми е егида ...

Преглеждах старите албуми
и там открих щастливите ни погледи.
Припомних си, че помежду ни
любов било е в късните следобеди.
Усмивките не сме ги крили ...

Ти! си стихът! -
В теб се теша̀! -
Ти - дух, душа,
реч, кръв и плът!
В теб Любовта ...

Мрак и студ ме завладяха,
почерняха моите крила.
Сълзите ми в дъжда заваляха —
по-нещастна не съм била.
Ангел бях — красив, снежнобял, ...