Не си мисли, че ме познаваш,
не съм жена, а река.
Извивките ми следват
извивките на майката Земя.
Не си мисли, че плитки са ...

Протегна ръка и взе прасковата в ръка, представи си как този път ще я изяде бавно. Ще отхапя първо оттук, внимателно, после от другата страна, пак внимателно. Няма да я режа с нож. Просто ще бъда търпелив. Зачете се, после отхапа едно малко парче ,прасковата се изплъзна от пръстите му, литна надолу ...

Поела е по пътя без билет
а стиснала в ръката си и китка
в цветята скрила е безчет
адрес и спомени безкрайни
Поела съм по пътя без билет ...

Гигантска и непреодолима сила дреме
в земните недра от времената библейски,
но ще е пагубно, ако не намерим време
да гледаме на нея с почит, а не житейски.
Съдбите ни се разпиляват само за миг, ...

(В края на текста са приложени пояснителни бележки.)
Ако историята не споменава нещо, това не значи, че то не се е случило.
Византийски хронист
В една късна ноемврийска вечер на 1560 година целият манастир „Сан Паоло”(1), на час път от Венеция, бе тъмен. Братята спяха отдавна в своите килии. Дори мо ...

Не зная колко надалече
отива моят жизнен път,
но чувствам аз - преваля вече
в средата му почти ръбът.
Добро ли, зло ли надвишава ...

Вълшебноустна, палавоезична,
щедротелесна и красивострастна,
всекиизвестно е, че си дупетехнична,
а също много... креватовластна...
Тебежелая многорахатно, ...

Родихме се със хиляди въпроси,
а отговорите идват без покана.
Един ни казва: „Живей!“ друг: „Защо?“
и между тях расте човешката ни рана.
Нима сме прах, случайно пръснат в нощта, ...

Защо успяваме да видим само злото
и бързаме за всичко да роптаем?!
И сякаш заслепени за доброто,
за Божиите милости нехаем.
Нима в живота нямаме причина ...

А стихът нагарча като жълъд,
като стъпкан в тъмното пелин,
като път един – безкрайно дълъг,
как ли с тебе ще го извървим?
Късно лято или есен ранна, ...

Тя беше Отвертка от шведска стомана.
С изпънато тяло и връх със звезда!
Със гумена дръжка - удобна... голяма!
Модерна Отвертка с магнитна глава.
Тя хич не разбираше от нули и фази. ...

Баща телефонира:
– Налага ми се с двете цял ден. Ела да поемеш едното.
Отвърнах:
– Ако дойда, те ще поемат мене.
Той: ...

В съня ти всяка нощ присъствам.
А сутрин скривам се оттам.
Единствено следи от стъпки
ти търсиш пред вратата сам.
И после дълго ме очакваш ...

– Канибала се е върнал! – извика задъхан Джейсън и се виждаше, че е тичал до полицейския участък.
Живееше през две преки и сутрин винаги идваше пеша – за тренировка, както се изразяваше.
– Не думай! – възкликна дежурният полицай. – Той нали се беше запилял някъде. От месеци не съм чувал за него. Мис ...

„Безсмислено („безвкусно“, ако бъде цитиран Айнщайн) е да се живее само заради самото живеене. Животът е шеметен именно с обстоятелството, че никога (и за никого) не е самодостатъчен...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Медитацията
Тя е състояние,при което се помпи
Слънчевия сплит с Прана през Надите,
а Менталната памет развихря фантазията
и кара съзнанието,светкавично да изненадва ...

Искам да те целувам,
докато повярваш на моите красиви думи,
че в зелените ти очите виждам красива душа, красива жена,
искам да те държа в обятията си,
и да не те пускам, ...

Uprostred počasia a mladosti som hľadal viac než jednu prvú lásku a potom som stretol dievča.
Dlho stála v kaviarni, čakala na mňa a sama sa pozerala na ulicu, a ja som stále meškal, meškal a opakoval slová - nesmiem ju stratiť sám!
Ale čas ma nešetril a všetky moje sny sa snažili rozpadnúť ako kart ...

Светиш ми рязко, пресираш,
пламъка си намали.
Може и ти да тренираш,
да се проваляш, нали?
Много му мислиш, ха спри се, ...

Лято, отиваш си.
Не си тръгваш наведнъж.
Първо изчезва безвремието
от следобедите.
После гласовете ...

Да знаеш мили Педро
– докарах си беля
откакто писах стих за теб
и твоята следа...
Високоерудиран дядка ...

Казват, че сме направени от кал,
Че жената е от Адамово ребро.
Чудя се защо мен Бог ме е създал-
С душа памук, а сърцето от сребро.
На мекото се сяда най-удобно- ...

Тук няма вече нѝва, треволякът
лениво властва, бирени шишета
отдавна просто празни си лежат,
а дрипаво плашилото мълчи.
До него изоставена китара, ...

Стари блокове с остарелите хора,
на квартал във модерен строеж-
все расте и блести без умора,
сито бъдеще-непрестанен растеж.
На тези хора дъщери,синовете, ...

Вода сълзи-тече по сталактита,
капчицата капва върху женски гръб,
прекрасно гол и нежен,и не пита-
ще е отхвърлен,или е за него скъп.
Езика му,по котешки-игриво, ...

Опитвал ли си лятото през август
в първите му алени минути,
когато се събужда със въздишка
на нощното небе във скута?
Когато се изплъзва много тихо ...

Здравей, каза ми Нощта!?
Готов ли си... за сънища, кажи?
Готов ли си и тази нощ, о, Боже!?
Тъмата с покой да те дари.
Готов ли си за чудо и за слава... ...

Никой досега не ме е наричал така. Обидиха ме.
Какво стана? Как те обидиха?
Нарекоха ме доброволец.
Това лошо ли е?
Никога не съм имал воля да бъда добър.

Студът в Сибир не просто хапеше – той убиваше тихо, забивайки хиляди ледени игли под кожата. Беше безкрайна, глуха нощ някъде в самото сърце на тайгата. Вятърът виеше като ранен звяр, вдигайки стени от сух, летящ сняг, който заслепяваше очите и превръщаше вековните борове в зловещи, застинали призра ...

- Достойна ли съм за класичка -
Попита пуйетеса алгоритъма -
Ма според мен направо имам всичко,
любов, еротика, железен е и ритъмът!
А и разплаквам ги онези де, във фейса, ...

Една самотна нощ
Нощ е. Господар е тъмнината,
а небето черно кадифе.
Страстно мрак прегърнал е земята,
тихо е и малкото градче. ...

За кой ли път, пореден август
наслагва топли ласки на платното...
Слънчева усмивка е животът.
Но какво ще каже, оня Фауст*,
когато септемврийските нощи ...

МАСТИЛЕНА ПРИКАЗКА
Все не помня дали съм сънувала края на август,
или някой ме тласна към острия ръб на нощта?
Беше суша и – жаден за капка вода, звездопадът
разпиляваше щедро неонов брокат над града. ...

Задобрява изначално обществото –
миксери, перални, климатици.
По опънатите жици на живота,
Август вече си обира птиците.
Този опис на парада, общо взето, ...

Двама живеят в България без национално признание.
Единият не се отвращава, когато издължава сметките си.
Другият иска понижена заплата, когато работата намалее.