В този хубав майски ден на 1934 година ресторантът на луксозния хотел „Партенон“ бе необичайно празен. Атиняни бяха на стадиона и пред радиоапаратите заради важен футболен мач. В залата седяха само чужденци с коктейли в ръка и няколко възрастни дами с кожи и воалетки, дошли да слушат следобедната пр ...

За малко аз, през твоя искрен свят,
минавам за да чуя нова песен
и поздрава за теб от непознат
дано е някак чувствено полезен.
Долита пак съмнителната есен ...

За малко аз през твоя искрен свят,
минавам, за да чуя нова песен
и поздрава за теб от непознат
дано е някак чувствено полезен.
Долита пак съмнителната есен, ...

Кавърверсия по стари сюжети, с използване само на ЕИ
'' Хайдее и месец август 2026 вече е история...
Аз гледам по ТВ футбол от последното Световно, за кой ли път, вече научих
наизуст репликите на коментиращите от студиото, фалшивото им въодушевление, все едно нашите национали играят.
Жена ми втренче ...

Ясно и осъзнато знаеше, че от любовта боли. Наблюдаваше ни как се нараняваме и унищожаваме взаимно. Виждаше сълзите и в нашите очи, опитваше се да си представи болката от разбито сърце, но никога не бе изпитвала подобно нещо. Чудеше се дали ние изобщо мислим за последствията и за ситуациите, които м ...

Веднъж Алиса напуснала страната на чудесата и дълбоко замислена за феноменалните
възможности на Хари Потър навлязла в гората на Магьосника от Оз. Вече притъмнявало,
а в една гора, при това положение, мракът не е най-приятното нещо. Стреснала се не на шега Алиса, защото забравила как е стигнала магьо ...

Утро…
Има го, без да го чакам дори.
Изгрявам с него, дори да боли.
Без обещания, без да се врича —
то просто е тук. ...

И слабоумният може да бъде лаконичен. Стига да знае какво да премълчи.
Докато отглеждаш живот, не забравяй да го гледаш. И да му се радваш.
Ако се разчовечиш, няма смисъл да търсиш хора.
Споменът е по-добра храна от надеждата. И настоящето - от бъдещето.
Отговорността не значи нищо. Само любовта я о ...

Гроздова утрин –
шума ухае на дъжд,
хлад се прокрадва.
Капят листата,
стелят се млечни мъгли, ...

Отрекох се от Сатаната.
И боса стъпих във водата.
Стоях, стоях,
тя бавно ме покри.
Дали наистина прие ме ...

Времето тихо отмина,
младостта тихо премина.
Остават само следите,
които пазят душите.
Не златото ще ни пази, ...

. Народни умотворения - синонимични или сходни... С опит за тълкувание... .............. 1 . ”Кажи ми кой ти е приятел, за да ти кажа кой си“,“Приятелят е като огледало - отразява това, което си”... Хората, с които избираме да се обградим, казват много за това кои сме ние... ................. 2. “Хр ...

Албум със снимки черно-бели,
забутан в старо чекмедже –
засмeли са се всички лели
със братовчеди на ръце.
Трапеза, празнична украса – ...

Навън се прокрадват
първите лъчи, а в ума ми
е закотвен блясъкът на твоите очи.
По небосклона изниква
усмивката ти нежна, ...

Странник, стържещ своята килия.
В блаженство, сам! Светът не стига!
Малка стая. Скромен дом.
И служене на другите,
или пък на онзи идеал, ...

Признание
Очите си да можех да ти дам,
да се погледнеш само миг през тях!
Пълна с тайни като древен храм!
В този храм аз тебе разпознах! ...

Не те
бляди,
что хлеба
ради
спереди ...

Пиша...
А животът след мен изтрива.
Изтрива – за да пренапише.

Бихме Ботев – не поета,
а врачанските момчета.
С устрем Арда се издига
в славната ни Първа лига.
Тунчев ги добре тренира ...

Ментална мъгла
Винаги съществуват индикатори,
които пътуват постоянно из тялото,
някои излизат на повърхността,
да ни обявят личното си послание. ...

Една мома добра, красива
завинаги сърцето ми огря.
Гласът ѝ ехти кат арфа звънлива,
нявга тя – дете – до мен спря.
Лято е сега, птиците пеят, ...

Оригиналът:
Когато ритнеш шейсетте
и палеца ти се изкълчи,
обуй обувки със бомбе
и ритай тез години вълчи. ...

Да търсим скелети на динозаври край реката
в оголените от безводието брегове,
да си помислим за иронията на съдбата
че пак са тук дори след векове.
Дали след време всичко се повтаря ...

От памтивека храмове са зидали,
на вярата им домове да бъдат,
от алчност загорча като обида ли
безпътен век? Човечността - присъда,
мълчат и свеждат погледи. Възпитани. ...

Във вените ми тича чуждо време
не знам от чии ръце съм го наследил.
По кожата ми бавно се отнема
това, което някога съм бил.
Животът странен часовник без стрелки ...

Раз-сажден-ия
Половете са органични (три) и функционални (много).
Каквито камасутраци са естествените неразуми, пази, Боже, да ги последват изкуствените интелекти.
Истински облик е възможен само единствен, затова аватар, профил, акаунт и пр. дубльори във виртуала са лъжовни.
Най-висшето човешко изоб ...

Не храня отдавна илюзии,
че мога да срещна жена:
добра - вдъхновяваща муза
на клетата моя душа.
Но онзи ден - чудото стана - ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава тридесета
Вероломни планове, „съсечена“ жестокост и тайни намерения
Ангара, Марабези, залата на Събора, третият ден на осмата декада от есента
- Присъстващи - 271 - обяви Салк, откривайки свиканото по инициатива на Мъдреца заседание ...

Че кога се лятото изсули?
Сякаш още вчера беше юли!
Колкото и да се чудя, мая,
хайде догодина до Джулая.
Август сложи сламена капела, ...

Виконтеса Валери дьо Ковантай, лейди Уиздли, не изгаряше от желание да отиде на откриването на Световното изложение. Отвратителната желязна кула и така се виждаше от всички краища на Париж. Цели две години, искат не искат, парижани бяха следили строежа ѝ – едни с възмущение, като виконтесата, други ...

Ще те попитам утре. Дотогава
в килер надеждата си ще заключа.
Тя толкова досадна е и лъже.
Лъжкиня е откакто я познавам.
Като те гледам... страшно си чаровна ...

Ще те попитам утре. Дотогава
в килер надеждата си ще заключа.
Тя толкова досадна е и лъже.
Лъжкиня е откакто я познавам.
Като те гледам... страшно си чаровна ...

Тук няма вече нива, треволякът
лениво властва, бирени шишета
отдавна просто празни си лежат,
а дрипаво плашилото мълчи.
До него изоставена китара, ...

Самотен поглед... вперил се във вечността.
Спори със своите неволи... Болест или ...
Бога ми, отрова! Погубва правото
да бъдем Хора. А тишината вик е!?
Спрете се ,бе, Хора. Загиваме и, Бога ми, ...

Доскоро най-щастлив момент
беше завръщането на мама..
Отскоро най-тъжен момент
ми е загубата на мама..
Доскоро постоянно се дразнех ...

Много пъти спохожда минутите,дните ми,
вероломно нахлуваща без да пита
оная земната, скучната,избеляла любов
като кобила без петали дето залита.
Предвиждаща щампа, повтарящ се зов. ...

Дълбоко в родопската гора безбрежна
броди най-прелестната самодива.
Тя има много имена,
но за простосмъртните чада
е нежна реинкарнация ...

Лятна рокля
С красива лятна синя рокля на цветя,
младата жена подчертава женствеността!
Върви грациозно, тя мъжките погледи събра,
само вятърът докосва копринената ѝ мекота. ...

№ 1 (Жени)
Разстила нощ над златния Олимп
Една дъждовно пролетна омая.
Като в картините на бъдещ Климт
„целувка“ чака крехката Даная. ...