Вдъхновено от личната история на д-р Даниела Данчева
https://ladyzone.bg/videa/btv-video/zhena-s-4-amputirani-krajnika-cjaloto-mi-tjalo-e-s-protezi-i-moga-da-usetja-samo-vjatara-na-liceto-si.html
Никога няма да забравя моя бал… Матурите бяха минали и единственото, за което си мислех, беше предстояща ...

Обещавам, аз няма да спра.
Светлината се ражда в страдание.
Трудностите творят красота,
истинската е само мълчание.
Няма кошче за звездния прах, ...

Отворих очите си.
Огледах се.
Уж познато,
а някак различно
ми се стори ...

Пак е плъзнала мъгла по баира
воал от ласки, глухо натежал.
В очите ми светът почти умира,
а спомен стар във мене е живял.
По хълма вечерта пълзи смирено ...

За разлика от природните науки, хуманитарните, вкл. правото и икономиката, в своята същност са исторически предопределени, а закономерностите им са временно-пространствено ограничени. Получава се парадокс - историята ползва данните и методите на всички науки, за да докаже, че почти всичко е историче ...

Когато постелята нощна
прибрали са сутрин звездите
и спим до мечтите си още,
жадуват за сън и очите.
Денят любопитен се спуска ...

Вечер, когато мракът завладее земята
и постепенно стихва шума,
едни очи се взират в Луната,
детски устнички тихо мълвят:
-Как искам ръка да протегна ...

Мъждука старата газена лампа,
напоена догоре с капки горчиви,
а часовникът не спира да плямпа,
сякаш приглася на спомени живи.
По ярки мигове, създадени с обич, ...

РОМАНСИ
Автор: Тоде Илиевски, Р.С.Македониja
С Божия дарба и двамата бяха.
Първата радост си спомни, щом я срещна.
В същото време той в съня ù светна, ...

Навярно дошла съм от друга епоха
и свиквам полека със странния свят.
Тренирам усърдно да бъда жестока,
но все се провалям и ставам за смях.
И сякаш прашинка... от космос дошла съм – ...

На моя бал реших да бъда с теб,
макар да беше малко кривокрака.
Но аз пък бях от малък късоглед
и с теб реших нощта да се отракам.
На бала ти изглеждаше добре: ...

И тази нощ... ракети падат в Киев:
по молове, алеи… в някой дом!
Сирените не спират... злобно вият,
а в бункера на кремълския гном
един примат със сянка нечовешка ...

Когато вечер в стария Балкан
луната гасне в вълчи облаци,
се спуска тиха мъгла — бездънна,
родена в сенките на самодивски танци.
Тя пълзи край черни буки, ...

Музика, текст: Пламен Сивов
***
Сини струи, мокри въженца
над земята размята дъждът.
На града във бетонните менци ...

И гледам – щедро маргаритки златооки,
нехайно сякаш май в тревата е посял,
щурче припява нейде в тихата си жал
и вятърът понася в хиляди посоки,
копринен облак. Горе в планини високи, ...

„„Сънувани“ „безсъния“ „гнездят“
по „хребета пенлив“ на битието -
в напразен опит да го подредят,
„насичат“ на „беззвездия“ „небето“!...“
Звукът от Служещата за фон на аудиопрочита прекрасна гръмотевична буря е разпространен за свободно ползване в сайта pixabay.com. ...

Рано на другата сутрин, още преди изгрев слънце, попът яхна един от конете на Спас и замина за Хезарград. Щом влезе в града, се отправи към кервансарая Куршунлу хан (4) в центъра, където остави коня, а после, без да губи време, тръгна към конака. Влезе в приемната на кадията и поиска среща с него. И ...

Животът, знаеш, к'вото ти даде,
възможно е да бъде по веднъж,
и затова прегръщаш ти с ръце,
каквото дойде - изгрев, пролет, мъж...
Щом носи положителна емоция ...

Ние сме от Джипсиленд
-"Страната на кючека"...
Бангаранга си е нашият - "запазен Бренд"
Еех..., как ли ни завиждат чуждите мангали!... Некааа!...
Сега сме "центоро и на просветата" ...

Предаден на нежното равнодушие на света в нощ, изпълнена със значения, нима не усещаш особена връзка с вибрациите на звездите, които трептят в хармония, космически отеквайки музиката на сферите? Докато затваряш очите си, твоето същество ще разложи своите елементи и още при следващото мигване ще се о ...

Нощта е нереална, неподвижна е съвсем,
звездите светят като въгленчета добрина,
снегът се сипе тих, танцуващ и студен,
вали снегът от ясни, черни небеса.
И някак страшно е, и не съвсем, ...

„Изкушението да „подпечаташ“ безапелационната си победа със смазващ „удар“ по „падналия“ е неустоимо. Парадоксално или не, точно то е началната точка на „свличането“ ти към „дъното“, често пъти - безвъзвратно...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Полъх вятъра в дим цигара
мислите ми сърце не слушат
стакан до мен мой брат
и ако си ти не знам
в нощ под луна ...

Остана ми след теб една цигара
и да ти кажа – плаках много дълго,
но в миг пораснах там на тротоара,
защото пих горчилката до дъно.
Ще я изпушим заедно... когато... ...

Безсмъртната медуза се усмихна,
тангото хич не и се нрави,
сухоземна костенурка тъй притихна
прикрила се в черупка-скелет, дави
се и кара я без идентичност ...

Пианото засвири
До болка познатата мелодия
Победителят взима всичко
Тихо зазвуча
За нещата, които не можеш да промениш ...

Куплет 1:
Небето плаче със сълзи от синева,
зелени ниви пак прикриват истина една.
Свали оръжието, затвори тая врата,
вдигни ти знаме за мир, а не за война. ...

Небето плаче със сълзи от синева,
зелени ниви пак прикриват истина една.
Свали го този меч, затвори тая врата,
вдигни ти знаме за мир, а не за война.
Нека ехото заглъхне без следа, ...

Недей посява в тишината
страхът от вчерашния студ.
Сърцето е гнездо на вяра
и в него ти ще бъдеш чут.
И в него ти ще топлиш красотата, ...

Сънувах те, сънувах — че си с нас,
сънувах, че си здрав и жив...
Плака с мен, проплака с глас —
събудих се със нервен срив.
Сълзите ми бликнаха като фонтан, ...

Сънувах те, сънувах — че си с нас,
сънувах, че си здрав и жив...
Плака с мен, проплака с глас —
събудих се със нервен срив.
Сълзите ми бликнаха като фонтан, ...

Предизвикателство е да избереш да бъдеш глас, да създадеш своя свят, да се стремиш да бъдеш чут, да извикаш, а не тихо да шептиш, когато обстоятелствата се оказват не особено привлекателни за теб. Като всяко друго нещо в този живот и гласът се гради. Онзи глас, с който заявяваш “Аз съм тук!”. И има ...

Обичахме се ний като деца,
но много чисто, искрено, дълбоко
и само в спомените мяркат се лица,
но пак ми липсваш - рядко, но жестоко.
Поехме пътя неусетно, ...

Всичко е на коленете на боговете.
Омир
Беше ранната есен на 1988 година..
Краят на септември, а лятото никак не бързаше да си тръгва.
На главната улица в Кюстендил, много близко до хотел Велбъжд, имаше едно кафене. От първите частни по времето на соца. Закритата част беше поместена в бивш гараж. А о ...

Чашата застива мъчно -
изпита, изоставена дори
Още една цигара в късно,
далечно, чакащо "преди".
Там живея аз със любовта ни. ...

Посветено на Z
Отварям очите си. Искам за виждам.
Бялата стая.
Бели стени.
Чист въздух със свежест кристална да вдишвам. ...

Семейството ми
Е дърво
От него
Ронят се листа
И наскоро ...