През двадесет и първи век
продължаваме,да местим
междудържавните граници
и да пазим вътрешно личностните си крепости.
Външното продължава,да е доминиращо ...

С една червена роза започна светът ми –
като пулс в ръката, като първи дъх.
Ти беше всичко, което вярвах, че ще скрие
страха от самота, студеният ми мрак.
Но времето — жесток и тих предател — ...

Чудех се на какво животно ми прилича Тръмп, но с този полюшващ се перчем и резки движения, последвани от ступор -- най-много на
папагал. Това се подчертава и от многоцветните му вратовръзки, преминаващи през целия спектър на дъгата, макар да се изявява като
хомофоб. Тръмп повтаря едни и същи, лишени ...

И тръгвам пак. Събратя пилигрими,
в огнище бутафорно днес горят,
фалшива обич, маски неброими,
а пътят ми трънлив е, но познат.
Тръгни с мен, ветре! Любовта вземи ми, ...

Защо пък да съм мила?
Защо да съм добра?
За да ме смажете от болка ли — отново?
В този свят на фалш и суета
душата ми ви тежи като олово! ...

Карамел и канела, мед и орех препечен
и ванилов сироп за заливка,
кехлибарено грозде, във мига сякаш вечен -
там извиват се устни в усмивка.
Дъщерята на Здрача покрай сенките скита ...

по текст на Мария Недялкова

Песен изпята в оригинал от Василиа Петрова, Пирин Фолк Сандански 2020г., запис (в звукозаписно студио) в мое изпълнение от 23.12.2021г.

Както споменах, някъде, в самото начало на първата част, всякаква прилика с произведения, събития и действително съществуващи хора, е умишлено търсена.
И да уточня, че след 3 часово пътуване, все пак успешно преодоляхме разстоянието от 130 км. И стигнахме заветната цел.
Знаеш, драги ми читателю, че ...

Явната прелест
пленява, прехласва и
в скрита прераства!
Скритата прелест
любов е, духовност и ...

Може би съм дадена на друг.
Може би, съм дадена за друго.
Този свят е сбъркан, странен луд,
който за удобство вярва в чудо.
Може би в различен сън кълни ...

Това е историята за обичта на една крава към своя стопанин и на него към своята мила работница. Разказа ми я една старица на спирката на автобуса през зимата, докато чакахме превоз до селото. Студът се промъкваше като шейтан през дрехи, шалове и обувки, та имахме нужда да стоплим с нещо душите си. И ...

Слава Богу! -
Неподкупни
са децата
и сред тях
подкупността ...

Есента отлисти своя страница.
И изпъчи гроздови зърна.
Вятърът нарами раница,
пълна с шума и листа.
Всеки плод набъбва и прелива. ...

И пак е време за раздяла
с един сезон на всички драг,
пак лятото във нас оставя
тъга по слънчевия бряг.
И пак ще тръгнат дъждовете... ...

Всяка среща между двамина е мач, идеален резултат е 0:0 и изпреварилият нека е санкциониран.

EСЕНТА МИ КАЗА HELLO, BOY!
... есента по късо панталонче
и със жълта блузка от ликра
пийна водка с мен – едно патронче,
и за спомен сетне го прибра, ...

ПЪТЕКА КЪМ ЗИМАТА
Избери си посока – една,
и обратно недей се завръща.
Есента драсва дълга следа
в листопада край моята къща. ...

Ако трябва дори и за век да замлъкна, е, нека.
То от думите полза каква ли? Счупѝ туй перо!
Да опазя света си, живота си светъл, човека,
който вярва, твори и на злото отвръща с добро.
Ако трябва да бъда пътека, повярвай – ще бъда, ...

ДА МЕ СЪБУЖДА ТВОЯТА ЛЮБОВ
... изглежда, снощи вихър е вилнял – събуждам се, и никъде те няма,
обиколих квартал подир квартал, с клисаря бих камбаните на храма,
разпитах леко трезвия сархош, в патрулката разсъних три ченгета:
– Дали през Варна мина тази нощ красивото момиче на поета? ...

Каква заблуда, слепота ужасна.
Физически, че недовиждам знам.
Домът ти тук е. Майка ти порасна
и стига вече скита тук и там.
Прогледнали къртиците да бяха, ...

Една (Не)смешна история
Счупеното носи щастие, а да пипнеш коминочистач е на късмет. Ей ме на и мен— един пишман коминочистач, навръх Деня на Независимостта, нарамила стълба, кофа и кюнец, с безжична слушалка в едното ухо и телефон в задния джоб. Хич не съм за пипане, предвид факта, че съм “ красави ...

Те толкова яко са захапали
тъпите,глупави,зверски,свои идеи,
ръцете им до раменете с кръв са изцапани,
вживели се в ролята на "отговорно" заети,
влюбени до полуда в огромното Его, ...

Жената идеал е като мъжа такъв,
тоест, за наивниците блъф.
Съчетава ум, умения креватни, визия,
невиждани дори по телевизия...
Но замислих се - къде се вмествам я? ...

Не искам домашни, не искам уроци!
Не съм чат GPT. Не съм и робот.
Не искам да ходя на скучни кръжоци!
Влече ме самият живот.
Пълно е с хора окичени с грижи, ...

Очите, влажни, кехлибарени,
загледани към вечността,
навярно спомнящи оставени
надежди в минали лета;
затварят се в клепачи лепкави ...

Денят навънка е намръщен.
Ръми и... стелят се мъгли.
Листа закапали в сумрака
в килим подгизват от сълзи.
Припява вятърът в стъклата, ...

постигнатото
го любов поражда и
(с любов) надгражда

Затънах здраво. Блато и камъш.
Отрова – газ без мирис и невидим
и тишина: Светът ли те обиди? –
мълвеше. Ето, ти за мен се дръж.
До свойта гръд почти в мъртвешки сън ...

Идеята да седна и да пиша ми дойде, когато на митинга на 3 септември на площад ‚Народно събрание‘ наблюдавах нещо като сцената от ‚Джурасик парк‘ – групата от хора беше нападната от рапторите и те тичаха спасявайки се през една поляна, обрасла с високи треви. Камерата не показваше подробности, а сам ...

МОМЧЕТАТА, С КОИТО ОСТАРЯХ
... момчетата, с които остарях, седят край мен – дъртачета на пейката,
отдавна вече станахме за смях! – със спомена за младостта офейкала,
не знам къде без нас се изпари? – дори да я повикам, ще се върне ли? –
потъна вдън безмълвните гори – след пролетните мълнии и гърмели, ...

МОСТЪТ
От думи, дето премълчах,
една преседна – като залък.
Без угризения и страх
нагазих в тлеещия залез. ...