— Вселената е хомогенна и изотропна. — каза Фридман на един човекоядец.
Вторият го изгледа от главата до петите... и нареди на жена си да го сготви с картофи.

Доброто е искра във тъмнината,
разливаща се в шепа светлина.
То не очаква ни награда, ни отплата –
самò живее в чиста тишина.
Доброто е усмивка ненадейна, ...

Безгръбначните имат един голям плюс - при тях ножът никога не опира до кокала.
Хубавото на това, да те притиснат до стената е, че никой не може да те нападне в гръб.
Уморих се да об(л)ичам неподходящи жени.
Трябва да спра да пиша глупости, защото много хора ги четат и после ги разпространяват като с ...

Лятото изхвръкна като птиче
от дланта на сламеното слънце,
никой от гнездото не наднича,
трън, довеян, рамото ми клъвна.
Гъските се суетят и крякат ...

Пробужда се черказкият ми ген
и аленее смуглата ми кожа.
Навярно от прабаба наследен,
отблясък огнен по ръба на ножа.
В косите мои ветровете спят, ...

Тарикатът - Радостин,
с МЕЧ отпред се издокара!
Десет партии смени,
с много харвардци се скара,
но - с гелосана коса ...

Най се помнят неподарените цветя!
Липсата им с нищо не мога да заменя.
Най се помнят неполучените писма!
Тръпнещ в очакване си даже след година.
Най се помнят несподелените лета! ...

Какво ли майчината мъка означава?
Едва ли някой истински ще разбере!
Докато някога не сблъска се.
Със всички трудности във този ден.
Отива, заминава си детето. ...

Вселената ме посипа по земята като златист прашец от сънища и мечти. Небето, разтворило се за да ми стори път, се затвори с въздишка, земята се поклони, а после ме пое в себе си, след което също се затвори. Някъде далеч иззвъня сутрешна камбана, а наблизо ѝ пригласяше пазителят на бялата половина- п ...

Мислил съм си за живота като за гигантска въртележка, като за поток, който клокочи ден и нощ и отминава преходното, като за нещо безкрайно самотно, без име, без памет. Живо същество , но няма как да се разговаря с него. Даже съм си го представял с ръце, с които докосва, но самият той е недосегаем. Ц ...

Истината, Санчо, е неуловима -
каза Дон Кихот,
още вятърни мелници има
и толкова много овце...
Но какво ще кажеш - ...

Разбра ли ти, човече, че с Вяра и Надежда
по-лесно се живее сред бурния ни свят.
В сърцето непременно една Любов отглеждай
към ближния и виждай във всеки кръвен брат.
Красивите представи и Вярата в живота ...

Патриотът - Костадин,
пак към Кремъл се отправи.
С пълна туба вазелин,
там на мъж да се направи.
На Червения площад ...

ПОСЛЕДНИЯТ ЛОВ
Животното се мяташе в капана
и бе готово вече за отстрел.
Те чудеха се лесно как се хвана
и радостта им нямаше предел. ...

Фараонът - Ивелин,
до морето парк си вдигна.
С яки крепостни стени,
с малък гьол и със градина.
Той... от хората събра ...

Животът ми е пожар,
ала не съм нестинар.
Имам зор,
няма спор.
Да ида в ада, ...

Истинската поезия не може да съществува
без любовната връзка със Вечния Дух
и ако не сте гаджета в това Велико пътуване,
във вечното Сега и вечното Тук,
явно пишете някаква друга "поезия", ...

Прибери рогцата си, старче.
Изгрева на утрото
докосва порива на твоето убежище.
Концентрични кръгове
на дните свършват точно там, ...

И казват остарявам. Да, но в мене
живеят откачалки. Двеста, триста
и всеки крах е порив за летене,
ръба на пропаст те превръщат в писта.
Орисницата дето ме ориса ...

Любящите не се
Отричат
Любящите не се отричат.
Нали
Животът утре продължава. ...

ЖЕНАТА ОТ САМОТНАТА МИ ПАМЕТ
... понякога се случва и това – забравям те за няколко минути,
зениците ти – лятна синева, косите ти – връз топлите ми скути,
мелтемът чорли моята брада – тъй чепка водораслите на кея,
въртя се ни жив, ни умрял в града и чудя се? – без тебе как живея, ...

Излъжи, че ме обичаш до припадък.
Без обич стъпвам само в калчища.
Обичай, даже да изглежда хвърковато!
Обичай! Любовта да е първична!
Излъжи , че ме обичаш без остатък! ...

Някой друг ще те посреща вечер
и ще чува историите ти от живота.
Някой друг ще ти подарява цвете
и ти за него ще си единствената правилна посока.
Някой друг ще обещае на баща ти, ...

Когато мислиш с очите, лесно се заблуждаваш!
,,Всичко е гениално просто!"- обичаше да казва амебата .
Дни преди полета към Луната, екипажа на кораба довършва тренировка в пустинята на Ню Мексико. Среща ги стар индианец и негов приятел, каубой. Индианеца ги пита:
- Какво става, момчета, да не сте се ...

Писна ми от празната идилия,
от неслучващото се и краски,
от алчности и лютата ракия,
прелях от залпове и маски.
Драйфам от сърца- павета, ...

Ти кажи сърце
Сутринта ме буди твоя светъл смях,
като слънце в мене влива се живот и цвят.
Всяка мисъл води пак към теб,
сърцето шепне: „Ти си моят свят.“ ...

Кой как живее
Едни минават през живота
на пълни обороти,
други препускат в галоп,
трети като слонове с хоботи- ...

Стана късно за задръжки,
срамежливост и тъги.
Този свят изригна мъжки,
нежността се притъпи.
Завоювай с компромати, ...

Късна обич
Късно се научих да обичам!
Късно и повярвах в любовта!
А какво очаквах да се случи?
Всичко може би едни мечта! ...

Искам да заспя, в
твоите прегръдки.
Искам да ме любиш
и ден и нощ.
Искам да бъда твоя ...

Монолог
на средностатистическия човек
Писна ми,
да плача или да се смея...
Час пик, на спирките - тълпи, ...

Харесвам способността на човек да рисува,
върху платното на съдбата с бои от доброта,
без да го е грижа за това какво ще му струва,
може да прави много цветна всяка сивота.
Нека лети доброто, като хвърчило над света ...

РАЙ
Автор: Славчо Ковилоски, Р.С.Македония
Дали ще запазиш място за мен,
ако раят се намира пред теб;
дали ще заминеш сама, ...