Разпада се нощта на геометрии
и чупи огледалното мълчание.
Луната е пияна от симетрии
надвили непрогледно колебание.
Но сенките се учат на отсъствие ...

Роден съм беден, жаден, гол!
В голямо село - Учиндол.
От малък бях - висок дългуч!
Обиждаха ме на маркуч!
В училище бях страшно слаб, ...

Чуй ме, смело сърце, захвърли тази кърпена ризка,
нявга с криви аршини не за теб е кроена била.
Съблечи я без срам, засияй... да те види и сам да поиска,
нощен вятър от сън да съшие златисти крила.
Чуй ме, бяла душа, измъкни се сама от капана, ...

За да свариш жива жаба, не бива да я пускаш във вряла вода… ще се измъкне от зоната, в която животът ù е застрашен. Кожните ù рецептори… ще я предупредят, че е в смъртна опасност… пускаш я във вода с нормална температура, а на нея, разбира се, това ù харесва. После… лекичко увеличаваш топлината. Съв ...

„Разбира се, че няма как да живеем безспоменно. Има обаче спомени, „затъването“ в които, технически погледнато, е... напълно излишно!...“ Защо е така и кои са те ли? - Отговорът е в звукозаписа.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Фрагмент от домораслото мечтание: епизод... 27
Автор: Иван Бозуков
Да станеш шампион на държавата си по футбол четиринадесет поредни пъти и да не генерираш мощна фенска подкрепа е не просто глупаво, а направо... недалновидно.
Авторът
Футболът е просто спорт, а футболните отбори - нищо повече от футб ...

Надежда свети в тихия мрак,
като искра в нощта безкрайна,
шепти ни: „Утре пак е знак,
че всяка рана става тайна.“
И всяка грешка носи път, ...

на водопада
пръските за него блян
са и награда

Пес в парламента
Автор: Иван Бозуков
В настоящото стихотворение авторът не споделя личен опит, макар наличието на такъв да се подразбира. В това си качество уверява, че всякакви прилики с действителни лица, кучета и институции са... напълно умишлени.
Не е атракция моментна,
а постоянство „в пълен ръ ...

Завръщам се във времето, когато
живял Орфей по нашите земи,
и цветето с безсмъртие богато
прораснало от кървави сълзи.
Легенда от Родопите разказва ...

Спорът разрешава всичко. Войната - нищо.
Ако се двоумиш, акълът ти е другаде.
Егоизмът е произшествие на самоуважението.
Добротата раздава сърдечно. Лошотията присвоява безсърдечно.
Доблестният обикновено не е богат. Но и обратното е вярно. ...

Диета
Какво да се яде, кога,
Да не се яде какво -
Знанието за това -
Тунел е, пещера. ...

Вън тъй кротки са, уж мълчаливи.
Вътре-чушки пиперливи!

Милиардери.
Имат каквото искат,
а си нямат дом.

Девет рани? Не искам нито една.
Моля се целостта ми да е стои́чна.
Като каменен буфер съм за вълна́,
устоявам — грапаво-нелогична.
Оцелявам случайно, по праинстинкт ...

Мисли за мене като за зима.
Отдавна трябваше да си сам.
А в моите строфи и рими
да замирише тамян.
А в моя стих дисонансът ...

Блестят снежинки в мътна локва,
изгрява слънцето и виж –
нанизва лъч леда на шиш
и локвата, щастлива, клоква.
И става синя – малък къс ...

Музика и текст: съзерцаващият моторист.

"Криво каруцарско хоро" - авторска българска народна музика
Композитор и изпълнител: Иван Дракалиев
Дата:30.Април.2026г.
гр.Москва / РФ

Птицата
( текст от нета – „непознат автор“ – прередактиран )
Връщам се от лов. Изобщо не бях доволен. Е да! Не бях на чиста нула. Ма то пък като се замисля - цяла седмица си бе все така. В смисъл до едно нещата ми се подредиха от странни по-странни. Ето! Уж всички предния месец бяха много навити за ...

Море чисто и красиво.
Пиратски кораб плава на открито.
Капитан със своя екипаж тръгнал съкровище да търси.
Много неуспехи имал той.
Не се предал, продължил напред. ...

Бъдете, Викинги, бъдете
от смелост окрилени пак!
В морета бурни боговете
над вас ще бдят с гръмовен знак.
Пътуват корабите бойни ...

Бъдете, Викинги, бъдете
от смелост окрилени пак!
В морета бурни боговете
над вас ще бдят с гръмовен знак.
Пътуват корабите бойни ...

Парижките павета не сънуват
на стъпките следите ми ритмични.
Дори не знаят те, че съществувам,
че във една картина съм момиче.
Стоя на две пресечки от мечтата, ...

Не те открих сред хилядите сенки,
видение на моите мечти!
Усещах те сред радости и болки,
но никъде, уви, не те открих.
Така и не разбрах къде, какво си – ...

ГЛАВА 1: МУСКУЛНА ПАМЕТ И ДИГИТАЛНИ ПРИЗРАЦИ
Три месеца. Деветдесет дни, в които слънцето над Кипър изгряваше и залязваше със същата равнодушна красота, но под земята, в недрата на „Крепостта“, времето не се измерваше в часове, а в удари на сърцето и редове код.
Дворът на вила „Етер“ се бе променил. ...

Земята се разцепва до ядрото,
изригва лава... тътен, ураган.
Лекува се планетата от злото,
от път погрешен и необуздан.
Хилядолетия товар понесла, ...

_ Ха добър ден!
_ Дал Бог добро! Какво ви води в нашия край?
_ Гоня олигарсите. Да се е навъртал някой от тях тъдява?
_ Не съм виждал туканка. Що ще правят насам?
_ Знам ли? Може да си им станал ятак? ...

Парижките павета не сънуват
на стъпките следите ми ритмични.
Дори не знаят те, че съществувам,
че във една картина съм момиче.
Стоя на две пресечки от мечтата, ...

Яви се в чекмеджето на бюрото
за взора ми парче от стар молив.
От минало изплува в миг едното
прераждане на дух наземно жив.
Макар цветът графитен да е сив ...

Ще взема да се махна някой ден,
завинаги от нашата държава.
Омръзна ми да гледам как край мен,
народът ни тотално оглупява!
За енти път… във нашата страна ...

Откакто споменът за Петко избледнява,
край капрата на падналия мрак –
потъва всичко сякаш във забрава,
а Петко – зад баира в Омуртаг.
Изчезна като облак след градушка. ...

Не бих могъл да бъда херувим,
но бди над тебе моята любов.
Духът ми в хода си необратим
обича те пламтящо чистослов.
През бурите прелитам като миг ...

Не съм те забравила, обич. И как ли?
Свободна съм, дишам пак с пълни гърди.
Оставям ти песни и стихове – факли,
а пътят е същият, както преди.
Празнувам живота си. Светъл и нов, и ...

Да се разминеш с късмета
Нашето състояние, в което изпаднали сме в момента,
е адекватно точно на онова на оня беден човек,
който цял живот по правилни пътеки и пътища кретал
и въпреки огромната благодат на Божията милост, ...

Когато тръпне пътят под нозете,
а мракът над земята се привежда,
той вдигна я - звезда, която свети,
спасена от разкъсаната мрежа.
И стъпките му сливат се със мрака, ...