Доброто е добро,
когато го поискат.
Най-често носи зло,
когато го притискат.
Доброто е добро, ...

8 ЧАСТ
От срещата с Умников отивам направо при Старчето. Той го раздава веселяк. С радост ми споделя, как през деня мравучкането в мозъка му било значително по-малко. Донякъде се позасилило след като се наобядвал. Но пък след обяд, като поспал час, два - изчезнало. Няма как да му обяснявам сложните ...

Край Мадара шум се вдига,
черна пума се композира.
Не ми дреме,
спя си вече.

Това е пародийна постановка за езиковите неволи на един буквалист. Ето... началото:
Похвалиха ме, че съм бил вироглав. В отговор си пъхнах главата във вир, ала не издържах и три минути, понеже требваше да я извадя, та дъх да си поема! Е, явно се оказа, че въобще не съм вироглав и похвалата съвсем на ...

Любов моя, пламъкът твой в мен гори,
с всяко докосване душата ми крещи.
Ти си стихия, огън и вода,
без теб светът е пуста тъмнина.
В очите ти откривам вечност цяла, ...

И гнус ме е, че дишам въздух общ
със хора, без човешкото във тях.
И отвращава ме злокобната им мощ,
вонята им на престъпления и грях,
следите им изпълнени със слуз, ...

Видях те тъжна,
както самотен сипей сред вълните!
Стискаше парче живот, малкото си куче,
приличаше ми на дете!
А в очите ти се четеше грижа, ...

— Не обичам бурите, Сантирон. Противно на очакванията, харесвам тихото и спокойно време, в което стихиите дремят и ни оставят да си въобразяваме на воля колко могъщи можем да бъдем когато ги подчиним на волята си. — рече Орвион, докато се облягаше на перилата на високо разположения балкон и се взира ...

Б У Ш О Н И
Тома Неверниците,спирали,спиращи
хода на важни,съдбовни,глобални събития,
на разумно ниво никога не ще да узнаят,
защо са изпаднали от дупките малки ...

Забравен стих, забравен спомен
на тавана някъде прибран.
В кутийка малък и сиротен,
за един живот не изживян.
Под прахта затрупани мечтите, ...

Понякога съм дъщеря на зимата,
снегът в сърцето – преспи. Метър, два.
Което няма нищо общо с климата,
а просто те обичам. Затова.
Понякога и август заледен ми е ...

Щом ми свие, сармите, краят на лятото,
а вятърът почне да брули стебла,
ще сляза на плажа, навлякъл си якето,
цял час ще тъгувам за всяка вълна.
Созопол ще скрие на тъмно хавлиите, ...

Септември тихо идва по още
летните любовни пътеки.
А август се прощава нощем
с птици от гнезда и стрехи.
И насън душата ми опустява ...

Мотелът на сърцето
Добре дошли в мотела на сърцето.
Тук закуска няма,
защото време не остана.
Сълзите на прах се стриват ...

Литнаха ятата надалече
в гените заложен път на юг.
Все по-хладно сутрин е, и вечер,
и не искам да оставам тук.
Лятото съвсем е излиняло, ...

На моя съпруг…Вечна му памет!
Май вчера беше първа среща -
хвръкнаха години шеметно...
Делихме какво не от сърце,
тез над пет десетилетия... ...

Маската свали си ти, прозрачна ти е тя,
усмивката ти също – изкуствена е! Знай това!
Да “блеснеш“ искаш професионално и правиш номера,
но хората не са ти изтривалка, за да си изтриеш от тях и съвестта.
Аз искам да пробудя заспалото във нас добро, ...

Популярно църковно песнопение в прослава на Рождество Христово. Вокалното изпълнение е мое, а хоровият съпровод е моя VSTi компютърна компилация.
Препоръчвам прослушването на музикалните публикации да е със добри слушалки. Забавлявайте се.

НОМЕРЧЕ ЗА РАЯ
Още сънена, дишаща тромаво,
тишината сълзи върху плочника.
Сутрин рано стените на моргата
със сподавени звуци клокочат. ...

ПОДПИСАНИ ЗНАЧЕНИЯ
... понякога, когато ми е кофти,
и съм далеч от варненския плаж,
надявам си домашните пантофки
и хълтам си в познатия мираж – ...

Вали над този град полузаспал,
сънят ми скача в локвите прогонен,
напук на браздулиците от кал
дъга рисува. С думи и по спомен.
И станали по тъмно боклукчии, ...

Когато най горчи ти...
Когато много те боли...
Когато забравяш дните и
нехаеш, че туй не ти вреди.
Враг си, Бога ми, на свойте мечти. ...

Във въздуха прозвънва меч,
надвисва яростна заплаха.
Свистят на злото страшните куршуми,
земята безуспешно крие своите рани.
Човешкото бледнее във душите ...

Нощта се спуска тихо зад завесата.
Тя не знае дните й къде са.
Ще седне кротко. Ще погледа.
Няма вече нищо що да следва...
Ни блянове, мечти, ни цели. ...

"Ритна кошера" Дими и всичките ми триста откачалки се разлетяха, коя накъдето види. :) Не, не е трудно да си добър, никак даже, трудно е да не очакваш нищо в замяна. Осъзнаеш ли го никой и нищо не може да те спре. Очакваш ли одобрение, приемане, похвала, това не е доброта. Място под слънцето има за ...

Драснете там, на рабоша черта –
греха ми и пишете, че е смъртен,
аз над света ви – праведно безпътен,
два кръста взела, пак ще полетя.
Вържете ме на стълба на срама. ...

Чакаха я дълго да се роди. Обикаляха знахари и доктори, но помощ не идваше и бяха изгубили всяка надежда, докато една събота, в пазарния ден, не срещнаха възрастен стар продавач, който бе вързал на алена връв бяла кобилка.
-Купете я, няма да съжалявате – с благи думи се опита да ги примами той. – Ко ...

Снишават се, снишават се мечтите,
изгубили дори за ехо глас.
След тях снишават се и висините.
И падаща звезда - угасвам аз.
В безмълвието на покоя, ...

Във тихия сумрак на моя свят,
ти си светлината, която ме намира.
С всяка усмивка твоята топлина
разтапя студа, който криех вътре.
Ръцете ти са карти на дом, ...

Преди обичах дъжда,
приемах капките нежни,
като целувки с плътта
на сън изпълнен с копнежост.
Преди обичах дъжда, ...

Свободна съм да бъда себе си. Да танцувам, да пея и най-важното - да благодаря. Никой не може да ми каже, че не мога. Нали Бог ми е дал дух на свобода!
"Да, бе, да! Тогава ще ми кажеш, че няма да спазваш закона и ще се държиш като лудите, които говорят си сами?" - това сигурно ще си помислиш, щом чу ...

Вит бистра, пенлива,
с песен игрива,
разказва за световете стари.
А пъстрата пъстърва
танцува в слънце като злато. ...

Дишай, мамо! Моля ти се, дишай!
Чуваш ли ме? Няма да те пусна!
Толкова години с теб излишно
криехме най-важните си чувства.
А сега Съдбата шамароса ...

Питам те човеко - ти кажи,
започна ли вече да тежи?
Жадно благини събираш,
далеч си вече, а не спираш...
Още колко ще ти трябва, ...

Защо ли, защо, толкова бързаме да стигнем вечните порти?
Не спрели за миг, да се спъваме в грях и радости спорни.
Егоизъм неистов с богатства отколе все трупаме,
а в душевното паство се давим и към дъното плуваме.
Без страх и боязън са нищите, ламтящи за чуждото, ...