Защо ли, защо, толкова бързаме да стигнем вечните порти?
Не спрели за миг, да се спъваме в грях и радости спорни.
Егоизъм неистов с богатства отколе все трупаме,
а в душевното паство се давим и към дъното плуваме.
Без страх и боязън са нищите, ламтящи за чуждото, ...

Четох за някакво дете в Канада, което решили,че е котка. Децата там сами решават какво да са: момиче, момче или нещо трето. Така че училищното ръководство поставило котешка тоалетна и му разрешили да лови мишки в мазето. Тук се намесили защитниците на животните и се наложило да го хранят с Уискас. З ...

Щъркелът е влъхв,
Учител в тялото на
Птица. Строг и скромен
Той е. В своето гнездо
Стои, гледа в две ...

Скриха се те — последните
слънчеви лъчи и заспаха
насред поляната от лунички
върху бузките на щерката
под сянката на миглите...

Болката превзема и пречиства
Любовта лекува моята тъга
Енергията слънчево лъчиста
осветява нежно моята душа
Живея със усмивка странна ...

Късни доби над града спускат се тихо,
светлините трептят като далечен дъх.
Времето се разтегля в мрак и нишки,
и сърцето търси своя изгубен път.
Стъпки отекват в празните улици, ...

Не ми показвай болката човешка,
от нея много силно ме боли.
Не ми го казвай, аз усещам,
дори душата ми невидима кърви.
Не искам аз вълшебна пръчка, ...

Щом всеки влак си има пътник,
и аз поисках в моя влак,
с една девойка, чистоплътна
да поживеем със мерак.
И аз потърсих - пациенти ...

КУЧИ СИН
... навярно и това ще ми се случи,
пред стария квартален магазин
от глад да вия в нощите си кучи! –
един пенсиониран кучи син. ...

Разсъмва се. Бързо се сменят сезоните. Лятото бързо отмина. Есента забързано ,,отвява" грижите, ... и навява надежди за нещо по- добро.
Трудно е да си добър в този свят, където истината е считана за лъжа, където чувствителността и емпатията са качества, които не се приемат от другите.
Място за добри ...

Опитвам. Боря се. Но до тук. Стига с жертвените приказки. Който иска да бъде жертва. Нека! Отстъпвам му тази сцена. Нека влиза в ролята. която желае. Аз вече играя друг филм. Филмът, наречен живот. Моят живот. Биография. И диалози няма. По-скоро монолог. Аз говоря на мен. И тук има битки, трудности ...

Какъв подарък бих ви подарила!
В кутийка златна или в раковина?
Мечта безкрайна или скъпа брошка,
безлунна нощ или всевечна прошка?
От времето си късче бих ви дала, ...

След обацканите бузи...
между развеждащи се съпрузи.
След казаните думи грозни...
А ти не знаеш ли, защо?
Избухват атоми... клевети, ругатни!? ...

Лятна любов
Беше тих, дъждовен октомврийски ден. Учебната година тъкмо бе започнала. За Джорджия това беше последната година в училище. Връщаше се у дома с най-добрия си приятел Мартин, щастлива от отличните оценки, които бяха получили. Джорджия беше замислена. Мислеше за университета, в който искаш ...

Четири стени,
любов и страдание
са скрити тук
в тези стаи.
Болезнено докосване ...

Тя е причината да се усмихвам,
във себе си спокойно да притихвам...
Тя е причината и да сънувам,
нетърпеливо всяка сутрин да се будя!...
Тя е причината да пея, ...

Не мисля нищо и не ми се спи,
и просто слушам как шепти Всемирът.
Щурците пеят. В старите липи
сто приказки се раждат... И умират.
Не мисля нищо. Лъжа и го знам. ...

ЛЮБОВ, ПРЕСЪЗДАДЕНА В ТИШИНА
Автор: Ристо Ячев, Македония
Когато нашата любов се превърне
в тишина,
в нейна чест звездни снежинки ...

Откакто си криптирахме проблемите!
И ни потече криптовалута по вените!
Всички сме на далавера в тази криптоафера!
Криптирано – прогресираме!
Криптирано – девалвираме! ...

(не по Чудомир)
Беше преди време, преди мно-ого време, водех се все още млад специалист по електроника, когато ми натресоха развой на уред за чужбина. Ама не тая, нашата си чужбина, ами лошата, западната. И за да не се издъни младокът, демек аз, щото нали, много престиж, много отговорност, сакън, да ...

Не е ясно защо съм се пръкнал такъв гениален. Прадедите ми са съвсем обикновенни хорица: Един министър на търговията, двама командващи армия; няколко професора,един нобелов лауреат и толкова! И изведнъж Аз! Ренесансова личност с принос във всички области. Забелязаха ме и ми осигуриха място и време д ...

Тъй дълго лутах се по таз земя,
пребродих всичките неземни магистрали,
безименните назовавах с имена,
душата в мен престана да говори.
В миг някой просто ме избира, ...

МЕКАТА ВАРНЕНСКА ЕСЕН
Литна есенният припек към Алжир и към Египет,
суркат в двора топли чехли бабичките вехти.
Седем старци пляскат карти на дъртешкото си парти,
под прогнилите хинапи коте ближе лапи. ...

"Безгрешен съм" -
Склонни са да кажат
Много хора. Но дали
Това така е. Не.
Най-вероятно не. ...

Косата ти, очите ти, гласа,
ръцете ти и миглите се сливат,
попивам думите ти от роса,
макар че са предимно мълчаливи.
Мълчанието има словоред – ...

Един ден, облечен във еднообразие
След него идва друг и той е скромен
Третият се украсил за разнобразие
С един малък, неуморен, весел спомен.
На опашка дълга, чинно подредени ...

В подножието на Кожух вулкан
времето е спряло, сякаш е забравило за нас.
Хора, птици, дървета и треви погалва вятърът.
Спуска се от меките пазви на Беласица
и литва надолу към топлите извори на Рупите. ...

Никога не заставай
между чука и пирона
или наковалнята!
Когато два индивида човешки
или пък животински ...

Във времената на изкуствен интелект ...човек все по-често губи своята реалност...
а͕̭͉͛̐̀͊͛͞
с̷̢̼͈͚̟͖̳̙̯̥ͣͬ͛ͮ͑ͥ̌ͥ̀̽в̤͉̖̥̱̳͋̋̾̒̎̇̒̇̏̒͛̕͘͞͞е̡̥͏̨͈͚̞͚̃̂̓̈́̑̈͛̚̚͘͞͡͏т͆̐͏̵̨̛̫̯̞͈̹̯͒͆ͩ͂̋ͬ̔̊̀ъ̴̛̘͓̪̠̹̟̳͕̋ͯͨ̅͐̍̂̽͘͡͡т̢̓͏̵̛̗̹̟͋̃ͥ͒̓͌̅̔́͌͌̕͡ ̵̨̨̰́̇̋͗ͤͮ̔̑̑͆̇ͨͥͤ͒ͮͅо̢̗͉̱̝ͮ̑̎ͭ̇́͆͏̺͛͗̐ͥ̽̄ͯч̴̭̰̮̘͇̲̣͍̳̰̒ͨ́͊̋ͥ̎͒ͤ͏а̹̥̯͙͛ͧ̾̋ ...

През деня си е вашият свят. Аз прегръщам го нощем
и съм ласкава, нежна, и истинска... просто жена.
Сред звездите те търся, не спирам, броя ги. И още...
Моя обич. Делим само думи, небе... И луна.
През деня аз приличам на вас. А приличам ли? Никак. ...

Всеки по свой си начин прекроява живота...
Чака с надежда доброто да просъществува!?
Да се усмихва,когато горчи му, Боже, прости му.
В дни отредени да бъде щастлив, семейство...
Сметки,кредити,лихвари,Банкери... ...

— Огнена колесница с впрегнати мълнии! Огнена! По небето! Такова чудо не са виждали дори Първите! — възкликна Езерил.
— Да се надяваме, че е било единствено по рода си явление. Но кой от вас, с чиста съвест би ми го гарантирал? Посрещнах ви като приятели, но с вас дойде и Разрухата. — отвърна Аквион ...

Очите ми за теб се умориха!
Жадува те сърцето всеки ден!
Чертите ти във друга не откриха!
Душата ми е окована в плен!
Ръцете ми те търсят в тишината! ...