Носи със гордост името голямо –
то щит е мощен, знаме е и чест!
Бъди за близките си силно рамо
и носи винаги добрата вест.
Свети Георги със десница свята ...

Аз съм птица без крила,
поразена от безволие.
Аз съм птицата, дошла
да сънува своя полет.
В глъбини от мрачина ...

Със скърцащ звук по моето сърце
перото на съдбата калкулира.
Поглежда ме от идното лице -
с неясен взор надеждата пулсира.
Дойде денят за плащане, отново ...

Зелени слънчеви очи,
отваря май и е готов,
или докрай да си мълчи,
или с най-нежната любов,
света претръпнал да дари, ...

Накъде…?
Как стремително летят годините
и - слава Богу, още се движа...
Живота, както и всички, обичам,
с желания, май - неизпълними... ...

Навред се носи дружна гълчава
с полъх на орехи, захар и мед,
отляво, отдясно всеки припява:
"Да бъде обич, мир, берекет!
За тези от днеска - много им здраве, ...

Аз съм зодия телец,
вечно рия със копита!
На арената съм спец,
мога всеки там да сритам!
Имам мускули… рога, ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Част трета
Седмият огнелом
„В пейзажа на унищожение прецизността е проява на божественост.“
Самюъл Бекет ...

Посветено на Мари
Под нежен свод момиче сред Париж,
със звучни струни багри късна есен.
Листата падат с женски, тих каприз –
танцуват валс с тъга, родена в песен. ...

Ти си цяла Вселена,
с душа – океан!
Аз пристъпвам на пръсти
в тази странна феерия!
Ти си Огън през лято... ...

Слънцето в тоя горещ, юлски ден явно нямаше желание да си почива. Минаваше шест следобед, а вместо вечерно захлаждане, термометъра не смееше да мръдне, уплашен от жегата.
Радослав избърса потта от челото, и ръката му остави тъмновата диря. Цял ден премяташе тия ръбати, сиви камъни. Оглеждаше ги от в ...

Посветено на Мари*
Под нежен свод момиче сред Париж,
със звучни струни багри късна есен.
Листата падат с женски, тих каприз –
танцуват валс с тъга, родена в песен. ...

Душата може да е пустиня,
Суха, груба на допир дори,
В нея трудно вода да се намира,
Но едва ли ще намериш тиня
В пустинята уж празно, но има простор, ...

Завръщане към старата ми любов блуса.
Музика и аранжимент - Иван Неделчев
Текст - Константин Димитров

В калъп съм сложена.
Нямам откъде да изляза.
Вътре съм окована и за любов жадна.
Облива ме студен полъх от ледени чувства.
Омраза ли е, сарказъм ли е или бич за мен ...

Гаятри мантра
Оммм
Звук, цвят,
бяло утро,
меко пладне, ...

Ти беше целият ми свят,
а аз за теб какво ли бях?
Дали на обич бе богат,
или не носеше на грях?
Обичах те като сапфир, ...

Блажени са тези, които разбират
колебливата стъпка и треперещата ръка..
Блажени са тези, които разпознават
страданията във всяка душа.
Напрегнатост буди енергия свише. ...

Честит да бъде твоят ден –
златна светлина разлята,
от струнен звън благословен
и от песента на вятъра в полята.
Запей, рожденичке, сега, ...

За всичко аз бях виновна —
За теб бях мазното петно.
Връзката ни е отровна,
Ябълка с гнило ядро.
Счупи моите крила — без жал. ...

Моят град - град от бъдещето
Когато питате някое дете или ученик: ”Как си представяш родния град в бъдещето?” Почти всеки би отговорил по един и същ начин. Ще каже: “Високотехнологичен, с електрически коли, които да отделят малко вредни емисии в атмосферата. Град, в който всичко е природосъобразно, ...

Гледах в твойта посока и вярване
за пътека една с теб жадувах.
Не гадаехме, с теб не пресмятахме
аз душата си с теб разтанцувах.
Бях безкористно твоя, отдадена. ...

Кой с глас буди те в нощта?
Кой е той- придобил пълна власт над теб?
Кой на пристан те е взел, в деня ти тежък и горещ?
Кой от тази полосата е пленил целия ти мироглед?
Той е рана кряскаща, зов за щастие в теб! ...

Децата мечтаят за свят озарен,
със слънце в очите и смях всеки ден.
Където доброто живее без страх,
а обич разцъфва във всеки един дом и праг.
Те виждат градини с цветя и крила, ...

Девет рани? Не искам нито една.
Моля се целостта ми да е стои́чна.
Като каменен буфер съм за вълна́,
устоявам — грапаво-нелогична.
Оцелявам случайно, по праинстинкт ...

Официален празник на копачите на криптовалута е Денят на миньора.
Липсва коефициент на естествеността за изкуствените храни.
Науката е от Всевишния, изкуството е от дявола.
Примитивност прави властник, властник прави примитивност.
Човекът да е с физиология, не физиологията да е с човек. ...

Щом те мъчи силна хрема
или те боли корема,
по клиничната пътека,
ще отидеш ти на лекар.
А по улиците градски ...

От някаква уличка тиха, където
по лентички сини се спуска небето,
и храстчета сплели са клони на плитки,
а нощем луната е медена питка
сред ситни звездици, дъхтящи на люляк, ...

Дълго гледах стария човек
в парка птиците да храни.
В джоба на скъсания му елек
шаваше ръката му на рани.
Единствен този джоб му беше ...

Моят син е на четʼри години
и сега опознава света.
Той рисува красиви картини
и мечтае чудесни неща.
Непрекъснато той ми задава ...

Честит да бъде твоят ден –
златна светлина разлята,
от струнен звън благословен
и от песента на вятъра в полята.
Запей, рожденичке, запей! ...

Животът ми – картина на Пикасо:
разхвърляни мечти и цветове,
надежди и илюзии от пясък
и феникси в утайка от кафе.
Съдбата по платното драска смело – ...

Със скърцащ звук по моето сърце
перото на съдбата калкулира.
Поглежда ме от идното лице -
с неясен взор надеждата пулсира.
Дойде денят за плащане, отново ...

На времето духът ми се опълчи,
не се научих (вечно в час не бях)
да вия с бесни глутници по вълчи,
с хиени да се кискам като тях.
Крила приши ми и рога́ ми даде, ...

*
В гражданското
-Ти разбираш ли какво става днес - попитах костюмирано момченце
-Да знам, чичо Пешо изгуби свободата си...
** ...