Пее ми скорецът, мамо,
песен ми свирука.
Зимната одежда, мамо
качих на улука.
Първа пролет, мила мамо, ...

Човекът с портфейла
Един човек с високо вдигната глава
върви с усмивка и с портфейл в ръка.
Заглежда младите жени с надежда една,
да го забележат те както някога. ...

Параноя те гони,
и по-лошо, те стига.
И бушуват хормони,
като в бурята, клони.
Лудостта ти намига. ...

Жената ме нарочи, че съм мързел!
Майтапът й съвсем не бе учтив.
Не знам защо, аз много й се вързах.
Та аз не бях изобщо мързелив!
Понеже аз отглеждах злобно куче, ...

Няма несбъдната мъка,
няма простен давен грях –
пак обещава разлъка
в клоните птичи луд смях.
Пак предвещава летене ...

Част III
101. Столетницата стана на сто двадесет и една, ние - не. - И това ако е справедливост!!! - по повод празненствата на социалистите на Бузлуджа на 2 август 2012.
102. По-добре да бъдеш роб на желанията си, нежели на манията да им се противопоставяш!
103. Чалгата е тишина в миниатюра, тъй кат ...

След толкова Отклонения, някой може да си помисли, че Авторът е Загубил Посоката и се Лута, търсейки Пътя, по който да продължи. Може и да е така. И Авторите са Хора и се объркват понякога. Отклонения е имало, а ще ги има и в бъдеще, но в това няма нищо страшно. Не се плашете!
И така, Ученият бе нап ...

Има няколко неща, които могат да те накарат да умреш от смях. Особено в България, където смехът е кът, а смъртта - масова. Ако изключим умозаключенията по време на заседанията на правителството, разбира се. Те се стенографират за поколенията. Дето ги няма.
Едно от тези неща, които могат да те накара ...

За утрешният ден... не зная,
все още ничий е, далечен.
Роден от чудо, следващ плана,
приготвя ни незнайни срещи.
Дали в лъчи, или в сълзи ...

Тъй тихо заромоли...
май никой не разбра,
кога и заваля!.
Дойде за малко...
Уж , да напои земята, ...

да даваш - без да
получаваш - е - на Бог
да подражаваш
да даваш - без да
получаваш - е - до Бог ...

Посягам с немощни ръце,
да вдигна старите доспехи.
Леки някога като перце
и калени в бойните успехи.
Сега са те в цвят ръждив, ...

Уж безразлично февруари кимна,
предаде се и тръгна. Накъде?
Душата му – ту пролетна, ту зимна,
В градините игликите краде,
та бялата си риза да закичи, ...

Напоследък все ми натрапва паралела между двойките тандеми Путин - Медведев и Радев - Йотова ... в смисъл -
Медведев се слави като ястреб и си позволява да казва много солени приказки ... които самият Путин НЕ може да ги каже ... но това не означава, че нямат единомислие ...
Според мен, същото важи ...

Високите сухи треви
полюшват се леко
пред зимен пейзаж.
Високите сухи треви –
далече зад тях планини, ...

Търкаляше се прасето в кочината си и колкото повече се търкаляше по хубаво му ставаше. Не си знаеше породата, но това не го бъркаше да държи на своето аз. Източно-балканска свиня му викаха, но му се щеше да е така рядко срещаната порода куне-куне
тъкмо британската телевизионна водеща Джонатан Рос ще ...

Недей угасва в бледата мъгла,
аз още чакам своето желание,
държа бурканче, празно,
би могла –
да сбъднеш там последно обещание. ...

За кой ли път ми казваш,
че много ме обичаш,
за кой ли път лъжата
е в твоята уста!
За кой ли път ми казваш- ...

Обичам всяко утро, щом сипва се зората
спонтанно да мечтая за хубави неща.
От слънчевата ласка, понесла топлината,
аз искам в нас да има любов и доброта.
В денят, когато тръгне с енергия и сила ...

Като полет на птица,
като женски парфюм,
като усмивка на цвете,
като пролетен шум,
като таен свидетел, ...

Както влизах във парка да потърся прохлада
от горещото слънце, което пече
и прежуря сърдито без капка пощада -
ярка алена зеница в ясносиньо небе,
неочаквано спрях се - пред мен тя стоеше ...

Трътлявчене по
ледовете ланшни ..
пързул ... я се. Оп!
с галоши по, по-ланшни.
Низвергната от ...

насилието
идва и си ходи - но
мори народи -
и необходимо е -
да спре - и - постижимо

Аз пия, но много бързо изтрезнявам.
Омайвам се, но пак се осъзнавам.
Поддавам се, но вяра много нямам.
Аз любя и пак сама оставам.
Харесвам те, но как ще ме принудиш ...

Зима е!
Алените ми бузки докосват прашинки от снежнобелия сняг.
Студено е, а пътеката е обкръжена от деца и се смеят тихо .
Наоколо снегът се топи, а ние се радваме на изживените моменти - правим снежни фигурки, сгушени в топло червено одеяло.
Прекрасно е да е, да е снежно, да усешаме студа да влиза ...

Я кажИ честно, от сърце,
какво та кефи у мъжете?
Дали е чарът портмоне,
или мъжественост... до коленете...
Че с първото не се класирам, ...

Ела до мен и поседни,
да чуеш приказка една.
Замълчи и притвори очи.
Не си я знаел досега
Живяла някога жена ...

Анализ на текста като литературен критик
Като литературен критик, ще подхвана анализа на предоставения текст, който изглежда е кратък поетичен или есеистичен фрагмент, съчетаващ автобиографични елементи с философска рефлексия. Той е структуриран като поток от съзнанието, прекъсван от драматични пауз ...

Разсънвам се щом слънцето ме буди
и къдравите си коси разплиска,
обичам те, денят ще бъде чуден,
щастлив и непринуден, както искам.
В очите ти пътувам, превалява, ...

Част II
51. Плешивецът е облагодетелстван от природата - той няма нужда от стригар!
52. Животът, разбира се, има смисъл, и той се заключава в безсмислието да му придаваме смисъл!
53. „Мъдрец“ наричаме оногова, чиято глупост превръщаме в норма!
54. Човекът има само две състояния на духа - творческа т ...

Пролетни клонки,
мои розово - бели мечти,
как тръгваме,
през горските пътеки,
обсипани с цветя, ...

Така и така щом веднъж сме започнали с Отклоненията, желанието да продължим с тях е доста силно. В това Отклонение ще стане дума за нашия Автор и публикуващият го вестник "Старческо дело". Този същият, който не трябва да наказвате заради волните и неволни Грешки на Автора, защото той е...
Сега ще ра ...

БАРИКАДА В ДУШАТА
Мойте длани стареят и трудно отчупват си къшей –
изкривени от болка и стиснати в пози налудни.
Който мисли, че с него светът е започнал и свършва,
той у себе си носи товар от лъжи и заблуди. ...