Ти си старата песен, която слушам пак и пак, въпреки че знам текста.
Ти си дългият разказ, който чета отново и отново, въпреки че знам края.
Ти си онзи парфюм, който търся всеки път, въпреки че познавам аромата му.
Ти си снимките в албума, които продължавам да гледам, въпреки че времето е дало своя ...

Засия далечина - обля
догаря - синкаво разля,
гасне в зарево пленен,
топи се восъчният ден.
Тлее - в пурпур потопен ...

Упойващо, красиво пея!
До мене малка чучулига,
а Слънцето тъй силно грее
мен и нея с любов стига!
Разперих в миг ръце нагоре, ...

Тайната лъжа
Беше студен януарски ден във Варна. Евгений караше колата си по мокрите улици, облечен в къса скъсана тениска, разкъсани къси панталони, стари сандали и сламена шапка — напълно неподходящо за сезона.
Докато шофираше, видя човек, който стоеше неподвижно и гледаше в нищото. Беше неговият ...

Ако времето имаше истинско,
пулсиращо сърце,
дали щеше да помни, или щеше
да ни отрече?
Дали щеше да се свива от болка ...

Сега стана актуално да се прогнозира какво ще направи Радев с оръжието за Украйна. Чуван е да казва, че няма да продаваме пряко на Украйна. Но няма и да спре военните заводи. Ще го замерят с камъни две смени работници с добри заплати, без да става дума за дупката в бюджета. Може да се провери, но сп ...

Всеки от нас създава история
с почерк през научен урок.
Празнува победи, преживява падения
с вяра, с надежда, в своя си срок.
Страници трупат се, по пътя поет. ...

Вѣрувам в тебе, човече,
хиляди пъти сгрешил.
От своите страсти увлечен,
терзаещ се, страдал, унил.
Лъжлив и коварен, уплашен. ...

Облаци от розово мълчание
във въздуха – отново се преплитат
и мънички криле от колебание
сърцата си не спираха да питат.
А думите танцуваха пияни ...

Никога не съм го обичала
беше само удобен,
по-добър от онези
излишните.
Удобен, ...

Чаровна е – дори и да е скитница –
жената, във която си се влюбил.
Събира под дърветата жълтици –
летящите, но тъжни пеперуди.
По прашните следи на тишината ...

"Дали тя бе моя или пък неин бях аз?"
Ех, какво знаеш ти, братко мой, Хафез?!
Не пият руйно вино днешните красавици - уви,
уиски си поръчват те и не знаят що е петмез!
И още искат поне на Мерджан-кабрио да ги возиш, ...

Не мога да платя лепта, понеже получавам социална неболестна пенсия.
Подобните сайтове отдавна не ме послушаха да премахнат синорите си.

Нявга можех,
днеска знам
но мерак ми
е голям!
В младостта бях ...

Страната ни… направи своя избор:
Да бъдем сателитче на Москва.
Отново да вървим към комунизма
заедно с рашистката страна.
Оттук нататък… всичко е известно: ...

Морето достойно е само за смели –
за диви делфини и зли ветрове,
за чайки и гларуси, с писък поели
отново да дирят добри брегове.
Морето сурово е често с‘ сърцата, ...

1. Лейди Гнустър с възмущение към лорд Джордж.
- Милорд, кажете ми, моля, какво има готвачката, което аз нямам, та предпочитате нея пред мен в леглото.
- Цици и дупе, милейди...
2. За задоволяването на лорд Джордж се грижише уискито, а за това, на лейди Гнустър, градинарят...
3. Веднъж лорд Джордж и ...

*
липовият цвят
плува в синята чаша
в уханна мъгла
* ...

Ретроспекция
Когато пред настоящият ми поглед в галопиращ ракурс
прелитат съдбовните случки от далечното минало,
разбирам логиката и дълбокия смисъл на новия курс
в ритъма на тънкото сито през що съм преминал ...

Не са удавници и са.
Порода странна, сто по сто.
Родени са за небеса,
а в блато тънат... Що е то?
Градини райски ги зоват, ...

ЧУЖДА ЗИМА
От небето на спомена
заваляха снежинки
и пронизаха залеза
с вледенени криле. ...

Не успях да се сбогувам.
Тръгна без да ме прегърнеш.
Цял живот без теб тъгувам,
Замина-не ще се върнеш
Място трудно си намирам ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава девета
Шокиращата вест
Шубел доведе Танто в столовата точно в 7. Освен него, там имаше само още един човек - невероятно дебел мъж, сладко похапващ си пържола и наливащ се с вино дори по това време на денонощието.
- Ти ли си Танто? - ...

Защо зацикли
таз проклета Демокрация?
Защо е тъй разочарована
от нея цялата ни нация?
Защо едни и същи са актьорите ...

Пролет бе тогава, природата се събуди,
когато се разбунтуваха чест за да имат!
Не се водиха те от егоистични подбуди -
за свободата ни свята готови да загинат!
Изгряваше слънце над нашата родина - ...

Моя първа любов, нарушила мълчанието дълго,
кой ли спомен почука по твоята тъжна душа,
че след толкова време с най-тежките думи ме върна,
там където, се уча с години наред да мълча?
Пишех дълги писма, напоени с мастилено чакане, ...

Не успях да се сбогувам.
Тръгна без да ме прегърнеш.
Цял живот без теб тъгувам,
Замина-не ще се върнеш
Място трудно си намирам ...

Спирка „Помощ“
разказ в стил Робърт Шекли
Не слизай миришеше на ръжда, озон и четири милиарда години неизказани обиди. Небето ѝ беше цвят на натъртено. Червената звезда Блъди мери висеше като спукана цирей, а гравитацията теглеше надолу с ентусиазма на данъчен инспектор. Хълмовете ѝ стърчаха нащърбе ...

В главата ми звучат
акорди непознати,
мислите ми бягат
по пътища познати.
Едно и също мисля ...

И капе кръвта ни по белите листи-
боли, боли, боли,
а в края безславен на пътя трънлив сме
сами, сами, сами.
Дъждът от души на загинали музи ...

Изборите - опит за обяснение на един самопричинен погром
Автор: Иван Бозуков
„Дядо Либен обича своето Отечество, но не всичкото, а само Копривщица...”
Любен Каравелов - „Българи от старо време“
Оказа се, че на току-що отминалите парламентарни избори у нас 45% от гласувалите: ...

Вървяха двама забързано към дъното на улицата с черниците от двата ѝ края. Единия стъпваше като местен, знаеше пътя, а другия разглеждаше наоколо и с това издаваше, че е за първи път по тия места.
Априлското слънце като да ги водеше и им намигаше през клоните, че е прогонило зимата, пролетта е тук, ...

ПРОЛЕТНО ПИЯНСТВО
На перваза пролетта проводи
двойка гълъби – да ми гугука.
В цвят избухнал, орехът безплоден
подир тях потропва по улука. ...

На Дякона словото – чисто и свято,
покълна в душите сред мрак и тегло.
Той запали искрата на народа в сърцата
и вдигна на роба преклоненото чело.
И макар че увисна на черно бесило ...