Знаеш ли, повярвах в чудеса,
Въпреки че ти ме изостави.
Чудото е именно в това,
Че макар кървящо и макар със рани,
Моето сърце все още слабо тупка, ...

Мъгла... къде!? Как, мъгла...
то слънце грее! Къде, о ма никой
ли не вижда. Че как да видим,
то мъглата е голяма, гъста!?
Що така, нали бяха видими нещата ...

Задушница е, светят край гробовете,
свещичките от мъката пречистени,
борбата между старото и новото,
тук спира. Безпредметни всички истини,
превръщат се в две дати – знак безкрай ...

Цъфналата ябълка на двора
винаги ще ми напомня детството -
с усмивките и сълзите на хора,
оставили ми радост за наследство.
В тишината и в шума ги чувам – ...

Аз в очите ти откривам,
най-магическото синьо.
И безумно се опивам
с благодат, че теб те има.
Разпилявам парещ поглед ...

Тук не чакаме бъдещето.
Ние го пишем.
Но не с мечове, а с прах.
Не с надежда, а с вина.
Пишем с кръв, с думи, с мълчание — ...

Не ми е сладко виното на мрака,
притоплено от юлски зной.
Дъждовно-хладен, тебе само чакам,
ноември, в листопаден рой.
В мъглите ти да гмурна злачни мисли, ...

Дискусиите относно произхода на нашата нация не стихват и не стихват.
Човек ще каже, добре де, фактите не са от вчера, нали? За толкова години все трябваше да стигнем до някакъв консенсус, коя от всичките теории около нашия етногенезис е най-вероятната!
Трябваше, ама нали хич ни няма по консенсусите ...

Светът ни често е шумен и крив,
понякога мълчалив, понякога див.
Но в хаоса тихо расте онова -
спокойното „ние“, без излишни слова.
Смехът се разлива по чашите с чай, ...

Морето пак ме вика с глас дълбок,
не шепот тих, а яростен прибой.
И аз съм сам, на този бряг висок,
в лятна глъч на гларуси безброй.
Във вените ми морска сол тече, ...

Не гоня интереси и съблазни,
не се вълнувам от разкош и лукс.
Общувам ежедневно с хора разни
и не заспивам край театър пуст.
Не търся светлините на прожектор ...

От всякакви лъжи навред,
в душата си не виждам ред.
Уморен, дълбоко наранен,
с купища вина и чувство на тъга,
душа обикалям аз света. ...

ЧЕРНО ВИНО
Земята болна спи от дъждове
Набръчка се стърнището от вади.
Гърнетата по черните огради
от влагата се цепеха на две. ...

Тук минутите – дълги от чакане –
са протегнали сенки към залеза.
Нечовешката болка разплаква ме
и тъга ромоли осезаемо.
Треволякът надвива с бездушие, ...

Истински смелият човек (реформатор) е този, който в името на истината е готов да се раздели с грешните си разбирания и богословие, независимо че те могат да са били част от неговите разбирания в продължение на много дълъг период от време. Истинският реформатор има доблестта да се спре от неправилнит ...

Мъглата се разстиля ежечасно
и лее равнодушно пирът сив –
самотна и заспала безучастност,
октомври е студен и заядлив.
Какво от туй, прогнозата отпратих, ...

И пак вървим към пирова победа,
поклонници на чуждоземни идоли.
Отдавна дядо Йоцо и не гледа
по пътя прашен светлината иде ли.
Заменяме словата си с чуждици, ...

Бездарността е супер гръмогласна,
претенциите и́ са бездънен гьол.
Сама се вижда и красива, и прекрасна,
напук на факта, че е с’ задник гол...
И все се чувства недооценена, ...

За мен винаги по-бърз си остава
естественият, натурален интелект,
свързан със съзнанието и чувствата,
одухотворен от многоизмерния Аз,
който не престава никога,да следи, ...

- Мамо, мамо, погледни!
Нещо в храстите пълзи
или движи се комай,
сякаш е килим безкрай.
Сякаш тупка барабан, ...

Явното бездействие съсипва -
писват ми измамите в съня.
Отровните ѝ, женските игрички
пропиват се в сърцето ми - кървя.
Но ти не виждаш нищичко нередно, ...

Градът беше като сцена между два акта — все още подреден, но без актьори.
Ултравиолетовите табели светеха, витрините бяха опаковани с листове хартия, а входните врати на баровете стояха заключени като устни, които не искат да проговорят. На ъглите имаше листовки: „Затворено временно“, „Моля, пазете ...

Много съм писал по тази тема, при това в достъпна форма за неизкушения от материята читател. Но един автор трябва да профанизира, за да изложи нещата с друг - по-елементарен език. А това води до вътрешното му неудовлетворение и желание да опита отново.
И така, уважаеми читатели, ние с вас често смел ...

ЛИСТ ОТ ДНЕВНИК
... все нявга зад отсрещните баири и мен ще ме повика есента,
мелтемът реквиеми ще ми свири, захапал суха сламка във уста,
морето черни ризи ще набръчка, ще се смълчи като след опело,
аверите във килнатата кръчма ще пийнат чаша-две менте мерло, ...

Петдесет свещи в тъмата ще светят,
петдесет години днес ще отметнат.
Сълзи по лицето ще има ли - не зная!
Знам, че обичам и че още мечтая!
Бързах, любих, учих се, трудих и хоп - ...

Тръгвай си, октомври, не бих се разплакала.
Не беше от добрите, признавам...
Прекалено много може би съм очаквала,
но и една от изненадите ти не заслужавам!
Омръзна ми от изпитания! Не, че не съм ...

Когато нямаше айфони,
слушалките прескачаха
прозорци и балкони....
Когато нямаше айфони,
се срещахме очи в очи ...

Някой, някъде посял семка...
една такава пожълтяла!
Тиква – жълта, зряла, за тиквеник
узряла, цигулка... с’ захар
овкусена със канела, но... ...

БЕЗ ОТВЕТ
Дух
и плът…
и душа
помежду им – ...

Създаден с дом. VST компютърно муз. студио и с аудио програма за композиране на музика. Всички ползвани муз. инструменти са виртуални. Хоровата партия е с виртуален хор разработен от мен. Забавлявайте се.

Морето – пристан с утринна прохлада,
отворено към летния безкрай,
предлага ни любов като награда,
в прегръдката на земния си рай.
Аз пак те търся в този слънчев ден, ...

Слънцето вече пълзеше над хоризонта, бавно и безмилостно — като всевиждащо око, което следи смъртните без да мига.
Мирандел и Елейара яздеха в мълчание по прашния път, който се виеше между равнините на Вал`Мира и възвишенията, отвъд които започваше царството на Слънцето.
Колкото повече напредваха, т ...

Ищах пламти в очите ни и днес,
душите ни разгарят се немирно.
Не сме дарени сякаш със финес,
не сме с жакетче – а ла франка стилно.
Балканци сме и доста ни личи, ...

Нищо особено, впрочем. Пеят птички. Винаги се чудеше какви са. Онези, които свиваха гнезда под покрива – лястовици или чучулиги бяха?
Тъжно му ставаше, когато сутрин, докато премиташе двора, виждаше как недоизлюпените се умрели върху плочника – едва отворили човчици. Е кой ли вещер пък там ще ги е н ...