В един безумен свят живея.
По калдъръмен път вървя.
И днес ме духна суховеят,
безкористно сълзите ми отвя.
Пресъхнаха филизите във мен, ...

ДНЕС И УТРЕ
Как и защо сме родени,
природата вече го знае.
Въпросът е прост, реторичен!
Но отговор няма логичен ...

СЪН В ЗИМНА ПРЯСПА
Аз знам, че блудница е всяка есен
и ласката ѝ жадна как очакват –
разпукана обвивчица от кестен,
в улука избарабанил закратко. ...

Говори ми, умолявам те!
Аз целият съм в слух!
И ме разбери ако можеш –
без да се чувстваш длъжна
да ми простиш непростимото. ...

Щом старост беловласа те налегне
и свършила е вече младостта,
ти си постигнал върхове, успехи,
докрай раздал си своята душа...
Приемай старостта като награда, ...

В градината на детството ми пак
деца играят, смеят се и тичат
и пак щастлив е старият ни праг,
цветя цъвтят и портите ни кичат.
Пак къщата блести от чистота ...

Бащата на Спящата красавица се отчаял тотално. Цяла върволица принцове се изредила, но всички само я "тествали" и дотам...
Накрая събрал съвета на кралските мъдреци и им казал да намерят решение на проблема. Тоест, някой принц да я целуне, да я събуди, да се оженят и да се свършва...
Дълго се съвеща ...

Глава 13 от Първото послание на апостол Павел до коринтяните е известна още и като „Химн на любовта“. Написаното в нея е толкова красиво и възвишено, че понякога забравяме какво е неговото практично приложение в ежедневието ни. Любовта е представена по такъв небесно чист и завладяващ начин, че ни е ...

Кавъри Italian
Cuore
The Godfather (Parla Piu Piano)
Ti amo
автор Анита Христова Трифонова sekirata ...

Животът с шифъра си, е загадка -
тайнство, казано накратко.
В мистериозния си реквизит,
крие сложен и непонятен пъзел.
За мнозина е моряшки възел, ...

Днес, както си седях във поза Лотос
под навеса на южния балкон,
видях в мъглата мацка - дългокоса,
облечена във тъмносин балтон.
Тя много ми приличаше на ученичка, ...

Домът не е място —
той е състояние.
Състояние, в което
не се обяснявам,
не се свивам, ...

Светлината след буря
не е същата светлина.
Тя е по‑мека,
по‑топла,
по‑истинска. ...

Вярата не е доказателство.
Не е знание.
Не е сигурност.
Вярата е онзи тих глас,
който остава, ...

СЕМПЛИТЕ ХОРА
Семплите хора в бяло и черно
нямат очи за крилата над тях.
Те са и хрисими, и благоверни,
с поглед послушен, но...лепнещ от страх. ...

По криви, тънки устни рани от червило,
очи зелен кинжал и твърде тежък грим,
щом гали – къса, щом продума – смисъл мним,
а жилото ѝ щом в сърцето се е впило,
облича бяла рокля, с нея под венчило, ...

Констатация
Господа корумпирани,безскрупулни идиоти
добре дошли от наше име в собственото си "съзнание"-
заради вас възникнаха въглеродните квоти,
от които следа можеше и да няма, ...

Нежната нощ си разпуска косите,
жадните устни отпиват дъха.
Топлата сянка прегръща очите ти,
буйно – сърцето забравя страха.
Сладките пръсти по кожа рисуват, ...

И вътре в мен всичко остава,
и ще го напиша след миг.
Очите си само затварям....
И думите идват - сами.
Сред погледи зли и студени ...

Там, където си,
навярно в някой от кръговете на Ада.
Чуваш ли стона ми?
Единственият ми предан.
Ти, който знаеш... ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава четвърта
Злокобната участ на един нещастен беглец
Сокор доведе Гафел преди около два бала.
- Засега ще живее у нас - осведоми младата си 22-вертепна съпруга Малаки, за която се бе оженил едва преди малко повече от вертеп. - Не го гл ...

Животът странно се шегува,
днес е ден,
а утре нощ,
един път делиш
залъка с някой, ...

В тишина намира той утеха
силен духом отдаден срам
знае ли че навън бялата пътека
зад шейната отъпкана
дето няма сняг само дупки и полицаи "легнали"' ...

Розовее вихър цветен –
вишни ронят се със стон,
мимолетен миг са сетен
и пред вечното поклон.
С шепи щедро те раздават ...

Моята малка вещичка,
това си ти за мен.
Моята нежна песничка
и изгрев прероден.
Твоята весела магия ...

Все едно, ще стигнем там
Все едно, не ни е срам
От стъпките оставени
По стъпките, върви и ти...
Защото искаш ли, ...

Навред всичко зеленее напролет,
къде ли не – гледка животворна…
Долу, в градинката под прозореца,
тревите, цветята - свежи, росни...
И разцъфтели са край нас овошки, ...

Ако времето имаше сърце,
то щеше ли да спре,
където стрелките слети във една, прегръщайки се,
празнуваха идната една…
Ако времето имаше сърце, ...

Пустеят в тишина перони
на забравената гара.
Празни, старите вагони
кътат спомени без мяра.
Черният локомотив ...

В коридора – дъх на прах.
Рамки криви, стари стъпки.
По стените – тайна скрита,
история забравена, отминала.
Ти стоиш на прага ням... ...

Пътят,по който минавам,
не е покрит със цветя.
Все по-дълбоко пропадам,
смело към пропастта.
Мрачен,неравен,бодлив, ...

Свива времето обръча здраво
и безмилостно бързо лети.
Изтезава те ритъмът вляво
за невкусени сладки мечти.
Преоткриват очите стихиите, ...

Пътят,по който минавам,
не е покрит със цветя.
Все по-дълбоко пропадам,
смело към пропастта.
Мрачен,неравен,бодлив, ...