Някъде отвъд зората
тръгвам аз на дълъг път.
Тръгвам, мила, ти прощавай!
Отвъдните пътеки ме зоват.
Някъде отвъд зората ...

Някога огън, някога дъжд,
един-единствен и пороен.
Любов за миг, любов изведнъж
и само миг не съм бездомен.

Колкото по-благороден е метал,
толкова от него по-далеч става медал.

Аз съм. Тази, онази... желаната
с обич просяци стават велможи.
Благ мехлем съм и сол съм на раната,
с женска дързост стихът ми тревожи.
Аз съм. Тази онази... горялата, ...

Моят кораб разби се в скалите -
Потъна на дъното на морето.
Кристални перли са ми сълзите -
Сирена морска със скреж в сърцето.
Вълните ме изхвърлиха на морския бряг - ...

(Вдъхновено от песента „Dance Me to the End of Love“ на Ленард Коен)
Прашният латекс на плочите винаги миришеше на старост, на спомени и на изгоряло време. В онази тежка неделя следобед Калоян извади от най-долния рафт на шкафа обложката, чиито ръбове бяха побелели от хиляди докосвания. Иглата на гр ...

Стивън погледна устройството на лявата си ръка. Приличаше на часовник или на компас. Нямаше каишка, но някак си стоеше там, неподвижно. Беше и двете, но и нещо много по-комплексно. Той не осъзнаваше напълно техническите параметри, но най-важно в момента беше, че от това устройство зависи съдбата на ...

Light a cigarette. Take a glass of red wine. I am going to tell you the truth now, and you should know that I am not asking you to stay for it!
Have you ever felt like you don’t belong to life? The feeling of not having a home, or thinking you have multiple, but none of them feels right.
Only two or ...

Зад стария и прашен скрин,
където вечен мрак цари,
живее тайно малък джин
и чудеса безброй твори.
Събира всеки детски сън, ...

Тежат ни неизречените мисли,
тегнат необмислени слова.
Изцапани с кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.
И този белег стяга като примка ...

Животът бил сцена,
на която всички са актьори,
но играят ужасно,
а аз от последния ред гледам
и стоя безучастно. ...

Роди се с юлска песен на щурци
и с поздрава на цветни небеса,
когато слънцето с добри лъчи
изпраща на земята топлина.
И лятото притихна в миг един, ...

Пенливи вълните прегръщат брега,
ту с ласки, ту яростно диво.
Милувки, които оставят следа...
Разяждащи... С обич... Красиво.
Но търсим дори и такава любов – ...

A throne for the 'Messiah' on Zion's peak.
A crown for the 'Messiah' in the Third Temple.
'Abomination of desolation' in the Holy Land.
A throne of flesh and human bones. A throne!
Bless the death! ...

Роди се с юлска песен на щурци
и с поздрава на цветни небеса,
когато слънцето с добри лъчи
изпраща на земята топлина.
И лятото притихна в миг един, ...

Слънцето ще ме събуди
с най-щастливите лъчи
и денят е малко чудо,
още в утрото личи.
Летен ден ще се отвори ...

Моят бряг от октомври до юни
е край топли морета на юг.
Аз не мога без слънце и дюни,
всяка зима отлитам оттук.
Не оставам на никому длъжен ...

В тази версия позволих на ИИ да прави промени в текста.
A throne for the 'Messiah' on Zion's peak.
A crown for the 'Messiah' in the Third Temple.
'Abomination of desolation' in the Holy Land.
A throne of flesh and human bones. A throne! ...

Първоначално тя трябваше да дойде през юни, но каза, че поради важен проект в Киото ще отложи пристигането си за август, което при следващото обаждане по Skype вече беше началото на септември. Работата в Киото, по реставрацията на Императорската градина, се забави и тя пристигна на летището в София ...

С поглед орлов са - казват за някои,
към тях май спадах, като по-млада...
Така си оставам почти и сега -
избирам с впит поглед, навсякъде,
точното мое предпочитание - ...

вариант едно: ''Благословете смъртта!''
Трон за ''Месия'' на върха на Сион.
Корона за ''Месия'' в Третия храм.
''Мерзост на запустението'' в Светата земя.
Трон от месо и кости човешки. Трон! ...

Роден съм и живея в град голям –
изпълнен с хора и надежди.
Разхождам се из него често сам
и все еднакъв ми изглежда.
Видях в сумрака пейчица една, ...

Успокоени,
полягат в сянка клоните зелени
и ветровете
разтварят път в копита на конете,
вълни ...

Редят се в главата ми
спомен след спомен,
и с пръсти ме сочат:
"Ти беше удобен!
Какъв ли не беше, ...

Автобусът отвори вратите,
слязох и дъждът ме потопи
изтичах към навеса на спирката
и спрях, вече бях цялата под вода...
Искаше ми се да не бързам, ...

Не вся́какъв пъ́тник
е го́ден за спъ́тник.

КОРАБЪТ „ЛЮБОВ“
[Verse 1]
– Не е за тебе този мъж! Не е!
На дъното ще се намериш скоро!
Послушай ме! Веднъж ме чуй поне! ...

История ще Ви разкажа
За Старец Свят с душа кристална
Смирено просеше във храма
И го видях смирен, притихнал
Реших да си открадна ...

Мама ежка
бодлодрешка
тича запъхтяна
из пъстрата поляна.
Мъничките й хлапета, ...

Не искам маски. Нито чужд олтар.
Не искам път, начертан със страх.
Щом истината носи ми пожар
ще я прегърна, вместо тихо прах.
Да бъдеш себе си не е покой. ...

Безразлична,безкрайна вселена,
тя ред не съдържа,но взимам
надежда от мечта сътворена,
че в нея малко значение имам.
Протягам ръката си лява ...

Не биваше така да се събуждам.
Уж сто години трябваше да спя...
Този принц защо така побърза
и устни в моите допря.
А после си отиде много бързо. ...

НАПИСАНО ВЪРХУ ПАЯКОВА НИШКА
Аз притихнах. В небето се взирам.
Уморих се от странни въпроси.
И когато изчезна без диря –
значи отговор никой не носи. ...

Здраве ще просим от Бога,
ще почитаме името свято,
за миг ще изпием отрова
и в канони ще вярваме сляпо!
Невинно сърце ще убием, ...

Самотата идва тихо вечер,
когато градът заспи.
Сяда до мен без да пита
и слуша моите мисли.
Няма глас, няма лице, ...

Затворена сред пусти многоточия,
броя и смятам точките. На пръсти.
И сянката ми лудостта надскочи я,
и сто планети все на тебе кръсти,
Такава съм си - странна птичка Божия. ...

Глава шеста. Битка по пътя за Облучина
И пак на път, от изгрев до залез. Пред очите ми пътят върти калейдоскоп от пейзажи... Бързам! Нямам време! Не трябва да закъснея! Ако искам да оцелея в този свят, не трябва да проваля това, което са ми възложили. Трябва да успея! Залогът вече е по-голям от живо ...

Където възрастният вижда шапка в скучен ден,
в очите на детето е съвсем различно:
там слонът в боата спи, погълнат и пленен –
защото с детски поглед се открива всичко!
В една кутия грее приказен простор, ...

Да започнем със заглавието.
Прът.
Хубаво заглавие. Спор няма. Става за римуване.
За друго обаче не става.
С това стихотворение авторът е искал да подчертае, не, да наостри вниманието на лиричния читател. Но към какво? ...

ХАМСТЕРЪТ
разказ
Бяхме се уговорили да отида някой ден у тях да се видим. Живее сама наблизо, но аз все нямах време да я посещавам по-често. Тя е моя приятелка, бивша колежка и преди доста години – моя учителка по история.
Обадих й се по телефона, че днес мога да я посетя. Уточнихме час и отидох. Ап ...