„Всеки път, когато искаш да направиш нещо добро и спонтанно, съдбата ти се изпречва на пътя във вид на нахален кльощав старец със сиво сако и щръкнали розови уши...“
Това беше една от най-популярните поговорки в кралство Бюрократиум.
Девизът на държавният му герб гласеше: „Ако нещо може да бъде попъ ...

Бурята ме събуди.
Дъждът удряше прозореца ми.
Погледнах навън,
а дъждовната вода ми заговори.
— Време е. ...

Тя тръгна в нощта – най-тъмната от всички.
Без посока, без багаж и без страх.
Премина през родния си град.
Град като всеки друг – но не и за нея.
Всеки ъгъл шепнеше спомени. ...

...
Жената на вдовеца е пристигнала
със вчерашните влакове
под булото на вечерта
и светлината на семафорите. ...

От теб, животе, съм пленена,
от блясъка на твойто огледало,
дълбоко в мен трептиш смирено,
и всеки ден е ново начало.
Ти носиш радост в тъжни дни, ...

Бог вижда точно колко си ранена,
и отвъд иконите със златния обков!
И ти, като онази свята Магдалена,
не вярваш вече, че си годна за любов!
Най-грешните от всички прегрешили ...

Вик,
небе,
живот в пелена,
радост, интерес, игра,
зрялост и любов, ...

1982
(студена ноемврийска нощ,навън вали,градът спи дълбоко)
На светлината от нощната лампа личат
белите ти косъмчета по главата.
Малките,тънки бразди,приключващи ...

В живота няма да ме разпознаеш,
колкото и дълго да гадаеш.
На навици не свиквам,
живея ден след ден
и все различното в мен обиквам. ...

Звукозаписът изразява личната позиция на автора по актуален външнополитически въпрос. Ето кратък откъс:
„Гласът ни във връзка с руската инвазия в Украйна е „капка в морето“. Никой от съюзниците ни не се интересува съществено как точно се позиционираме спрямо който и да било от днешните конфликти в с ...

Тъжителката Брюман обвинява съпруга си и приятеля му Корню, че са възнамерявали да я удавят в буре с вода. Оказва се, че опасенията й са били напълно неоснователни. Просто са искали... да изчислят кубатурата й...
Разказът е публикуван в:
Ги дьо Мопасан. „Избрани творби“.
Държавно издателство „Народн ...

Как можем да бъдем свободни, спазвайки установените социални норми? Кога сме непълнолетни? Кога непълнолетието ни е самопричинено? Що е Просвещение? А Просветена епоха? На какво сме подчинени, когато не сме подвластни на нещо външно? Какво е задължително при частната употреба на разума и в какво се ...

Дошло е време - пъпната ни връв
да скъсаме с рашистките идиоти.
С една страна, окъпана във кръв
от хиляди погубени животи
Във днешно време нищо не дължим ...

Само миг -
побрал е Вечност...
Чуден пик
от свежа нежност...
От Любов ...

Обръщам се – животът ми се свършил.
Напред вървя, а няма накъде.
Подобно лешояд – откривам мърша,
завита в изпокъсано перде.
Един ловец зад храстите се крие ...

Мото:
Някъде разлиства се фиданка...
Някъде, под черните слънца...
Черните слънца ме питат "Откъде си?
Има ли живот във твоя свят? ...

Преди първата идея светът мълчеше тихо,
без име за небето, без сянка и лице.
Времето не броеше ни изгрев, ни бездихание,
а кръжеше без посока като затворено море.
Тогава се роди въпросът не от думи, ...

Сутрешната мъгла бавно се отдръпваше от езерото, а слънчевите лъчи проблясваха през сивата ѝ пелена като колебливи мисли. Не беше време за разходки — поне не за повечето хора. Но Ива обичаше именно такива утрини — тихи, неопределени, сякаш светът още не беше решил какъв ще бъде.
Въздухът беше влажен ...

Понеже как се мрази даже и не помня
с душа съм птича и не би я осквернил,
бездушен свят – барутен погреб с къс фитил,
бленувам малка къща... инак съм бездомна.
Желания, копнежи и мечти и скромна ...

С напредването на времето атаките към връх Свети Никола стихнаха и се чуваха само единични изстрели, които турският аскер отправяше към отделни движещи се фигури. Към 11 часа вечерта Вълкан-Джемшид тихомълком надяна кюрка и таджа и слезе в горичката в подножието, където го чакаше Сосандра.
– Ти ли б ...

Само мъгла виждаха очите ми
Затворих ги
Почна да се изяснява
Само шум чуваха ушите ми
Запуших ги ...

1.
Преди години, много години, в онези вече далечни, отминали времена, хората били жестоки и груби, също като чуждия войнишки ботуш, тъпчещ градини с цветя в завладените земи. Понякога толкова безмилостни, че дори Бог се отвращаваше от желанието с което човек убивал човека за едното нищо, ако и да ж ...

Умът ми пак трескаво нейде витае,
за прекрасни моменти мечтае.
Място трудно си намира,
всяка мисъл в миг експлодира.
Гори, поляни мислено рисува, ...

***
Остави ме да мечтая,
да подреждам мислите си в думи
и в тишината да рисувам –
цветята, лъхащи на опиум. ...

Тримата другари бяха направили вече двудневен преход сред гъстите, диви гори. Те спираха само късно нощем за почивка, храна и по малко сън, след което ставаха преди изгрев и отново започваха да ходят, а понякога и да тичат бавно, ако терена го позволяваше. През няколко часа оставаха измокряни до кос ...

Мразя въпроса как си
Как да съм?!
Разглобена
Счупена
Прекършена ...

„Копаница“
1./Пусто е, празно е
няма нищо, има нещо
хладно е, странно е
някак си стана зловещо ...

Саваната полюшва страстно свойта тревна маса
като бошуващи разпенени вълни
разбиващи се с грохот във съседската тераса
надвиснала над нашите глави....
Един поет събира горски кестени и жълъди ...

Реаниматорката Мая се запозна с него на плажа в Бяла. Съзря го как излиза от водата като морски бог. Беше по-красив от всички мъже, които бе виждала през живота си. Строен, с безкрайно гъста гарвановочерна коса, през която не би могъл да мине нито един гребен. С особена - загадъчна и аристократична ...

Март.
И въздухът ми спря.
Неочаквано
и неразбираемо.
През март ...

Животът се осмисля, ако не го запълваш с убедителността на ежедневието.
Не е вярно, че бобът е лоша храна. Вярно е, че наричаш лошата храна боб. Бобът няма нищо общо.
Познавам човеци, които се смятат за умни хора. Но не познавам умни човеци, които се смятат за хора.
Добротата изисква две неща. Може ...

Тросин бил едно чудесно джудже – с плетена зелена жилетка и червен пискюл на пухкавата шапка. Сам си прекопавал градината, можел да рисува, да моделира фигурки от глина и дори да прави курабийки с шоколадови пръчици. Но не можел да се усмихва. Просто не му идвало отвътре.
- Добро утро! – поздравявал ...

Не нося само едно лице.
Под кожата ми шепнат сезони,
хиляди сенки и хиляди изгреви,
родени от спомени, избори, болки.
В огледалото виждам познатия образ, ...

Силна си, плачеш безшумно
и да мълчиш ти е стил.
Стана кафето бездумно,
чисто, без ямб и дактил.
Бавно отпиваш нерадост, ...

Нашата къща от моето детство -
Е прегърната с тръни бодливи.
Спомените на моето семейство -
Когато всички бяхме щастливи.
Потопихме си ръцете в боя́ - ...