Написах се в един-единствен стих
с надеждата, че пак ще оживея.
Кадеше времето прашеца си тъй тих
и в тишината му от страх немеех.
Той стелеше се неподкупен - сив, ...

Вяра, Надежда и Любов...
Добродетели са наши
и в света не толкоз лош -
светлина в тунела дават...
С грешки прости и човешки. ...

Добротата не е във това
наглостта със усмивка да галиш.
Тя не е куп тирада-слова
и клишета, които да хвалиш.
Добротата не търси фурор ...

МЪЖЪТ ОТ ДРИПАВИЯ ДЪЖД
... къде през дрипавия дъжд си тръгнало, добро човече? –
отдавна в цъфналата ръж към теб не припка Джени вече,
хем младостта ти отлетя, и хем не му се вижда краят,
и свърши се – видя се тя! – химерата, че дишаш в Рая, ...

Завъртят ли се нейде
пари върли, пустите,
в орбитите им първи се втурват,
разперени,
фустите.

Есен. Листа и мъгла.
Сивота. Празнота.
Лъч светлина в нощта.
Една жена стои замислена на тротоара,
върти на пръст си кичур, ...

В стаята е само тя – рошава,
с размазан грим, отпива бавно всяка глътка,
и се сеща за добрите дни и хората,
които нявга топлеха душата ѝ.
Отпива, бавно, и си спомня, ...

Гледай ти ведро на света,
един живот Бог ти е дал!
Остави духа си да полети,
лъчи да греят в твоя дял!
Помни и в страданието, че дишаш, ...

Светят във тъмното кирилски знаци.
Като фенери свещения път осветяват
на звездочелата, в битки зачената нация,
към светлината, която зарежда със вяра.
Словото в хляб се превъща насъщен, ...

Малка рекичка течеше в долината и даряваше влага и живот на растенията наоколо. Бавната, кротка вода се влачеше подобно на човешкият живот, криволичеше и по пътя си намираше време да направи вирчета тук и там, да ромоли по бързеите, да е баня на птиците подслон за рибите, да измие клоните на плачещи ...

Среднощ е, не се вижда, но ръми
дъждът ми пише стих като повеля,
два ангела низвергнати, сами
сто облака пред сън ще ми постелят.
А знаят, че тъгата ми не спи, ...

Не очаквай овца да вие като вълк!
Стадо от овце не е глутница.
Ако позволиш да те доят...не се сърди,
че те Прецакват.
И черната овца блее като бялата... ...

Нима повярва, че съм те забравила?
Не съм, любов, все с мене си била.
Едно си имам, много просто правило –
сърцето не признава правила.
Завързаха те с думи посивелите ...

Душата ми е като кротка, тиха бездна,
която пази нежни чувства и мечти.
Като малка вселена нежна и звездна,
чиято светлина в пространството трепти.
И някога, някъде, когато аз изчезна, ...

Продължи напред
Продължи напред без мене ти!
Продължи! Животът е прекрасен!
И недей да плачеш! Не тъжи!
Пак ще съм със теб, ала безгласен! ...

Един младеж очаквал наготово
сами да легнат рибите в тепсия.
Оратор бил и мислел, че със слово
и раци ще си налови. Но тия
надежди сух, че може да остане ...

Есен. Листа и мъгла
Сивота. Празнота.
Лъч светлина в нощта.
Една жена стои замислена на тротоара,
върти на пръст си кичур, ...

Щом в устните ти чашата кафе
по пътя елегантен си се спре,
повярвай ми, че всичките мъже,
на мястото й, искат да са те...
А ако и облизваш сладолед ...

Парцалчета, кристалчета – сняг тих вали.
Коланчета, воланчета – свистят игли.
На зимата в петлиците – бял минзухар,
все още е кралица тя на бал прастар.
В дъха ѝ – студ, виелици, в очите – смях, ...

След тази буйна акселерация
порасна нашата...демокрация!

Ще разкажа днес накратко,
за града на моя Татко,
в който - той се е родил
и детенце там е бил.
Град известен с куп тепета, ...

ДОДЕ ВЪРВЯ В СРЕБРИСТАТА РОСА
... през вихърче от есенни листа,
седемдесет виелици загърбил,
все още светло гледам на света –
дори на старческите свои скърби, ...

''О, магьосник, чудотворец!
О, мъдрецо, стари влъхва!
Чух аз свенлив царедворец,
Че вълшебство край теб лъхва.
Че вълшебство, странна сила, ...

I. Самоличност
„Риболовът забранен е!“ –
Но не за мене,
не за мен.
Аз съм Константин Малик – ...

Аз нямам нищо твое!
Аз нямам даже теб!
Но имам нещо свое!
И взех си го от теб.
Душата ти е моя! Поднесе ми я кат букет, ...

(по София Хоуп)
Светът ни учи да се извиняваме
на другите за нашите вини
Само дето някак си пропускаме
сами на себе си да си простим ...

До днес се мъчих все да съм перфектна,
в калъпи – изкривили същността ми.
Нехайно днес в огнището ще метна
лъжите и измислените драми.
До днес ломих го – хляб за ненаситна, ...

Щом тишината има, колко думи,
тя сигурно, кога ще ги разкаже,
събират се на светли, нежни суми,
сгъстяват се и как ще се покажат,
не знаят, и не искат, как да бързат, ...

Светлината
вече е казала всичко.
Аз пиша за сенките —
за пламъка, който знае, че ще изгори,
за мъглата, която крие пътя, ...

Имало едно време, в едно могъщо царство, един цар.
Той бил млад и амбициозен. Искал да покори света, и да направи така, че всички хора да живеят добре и щастливо.
Затова, отначало започнал с промени в собсвеното си царство. Понеже смятал, че възрастните хора представляват само тежест за обществото, ...

Търсим собствените си причини,
определили мястото ни във света.
С нагласи енергийно непосилни
днес спорим със... осъзнатостта.
Какво му трябва още на човека ...

Времето не съществува,
тук любов царува.
Никой от нас вече не тъгува,
защото истината съществува,
а душата ти в космоса пътува. ...

ЗАКОНЪТ ЗА ВСЕМИРНОТО ВЪРТЕНЕ
В закона за Всемирното въртене
са вписани тъй прости правила –
да се завърнеш някога при мене,
да ти река: – Добре си ми дошла! ...