ОБИЧАМ ВИ!
Къде отивам? Знам ли накъде?
И още ли съм вашият Валерий?
А Времето тече – вода в биде,
и ме отнася в следващите ери. ...

Ежедневки 170
1. Маскирах се, като улично псе... и се сдобих с повече права от хората...
2. Обичам работата си... но ми писна от нея...
3. Жената прави всичко, както трябва... но не с когото трябва...
4. Сънувах, че съм милионер... и се учудих, кога съм фалирал... ...

Зимна нощ... Снежна виелица вилнее - не сняг, а бели ножове се сипят.
Улиците са празни, а светлина - няма...
Надникнах аз през дебелото стъкло
и като мравка сред глутница гладни вълци почувствах се. Нощта ме внезапно погълна...
Мракът зачерни погледа ми... сърцето просто спря... Кожата ми пребледня ...

Пропаднал е духът ми без надежда.
Над рамото ми умората се свежда,
презирайки таз вечна моя тъга.
Без емоция безсмислено се влача,
изгубен сред мъглата и в здрача — ...

по Красимира Илиева
Лятото го живея бавно,
не бързам да го претупвам.
Дружки сме си с него отдавна,
с един рапан го отхлупвам. ...

От истината знам боли,
но повече ще страдам,
ако не я призная.
Ако не върна ума
и сетивата си към ...

Къде да тичам-и защо (?)
да се вреждам за покана?
На трапеза за избрани
и с хляб от чуждо тесто...
Все още кимат:"Ей,ела! ...

Още те мисля и чувствам във тъмното.
Тук съм — където ме остави.
И пак на очи със сълзи съм осъмнала,
от спомена, който в душата ми пари.
Не питай за времето… всичко е временно. ...

Моите копнежи не се връзват с възрастовите стремежи!
Да стана сутрин, без ръчкане в коленете!
Да изправя гърба, без болка в раменете!
Да се погледна в огледалото с поглед надлежен,
от високото кръвно постоянно премрежен! ...

Само твоята прегръдка
в миг лекува всички рани;
прави болката по-поносима
и зарежда ме
с вълшебна нова сила; ...

Събудих се със скапано настроение.Днес е вторник.
Всички вторници до сега в живота са били скучни и понякога каръшки.
С чаша кафе чакам обаждане...
Ах, това обаждане ...
Най - важният човек в живота ми е натикан в ареста вече трети месец - в безобразна,мизерна килия. ...

DA CAPO AL FINE!
Живота е непрекъсната модулация,
изпитания са нашта "специализация"!?
Има "Prima end Sekundа volta",повторение,
тук таме и,артикулационно променение? ...

Смъртта ми – нежелана спътница
ме следва в земната ни необят,
а аз пък – нейна стара пленница
се лутам между тоз и оня свят.
Тя винаги прониква в моя сън, ...

Започвам да разбирам неразбраните
и думите – въженцата спасителни.
Солта от тях ми подлютява раните
и пълни ми душата с въпросителни.
Изобщо не обичам подсладените, ...

Те отново са хванали гората,
но не с пушки и пищови в ръка.
Гасят пожарите й с подръчни средства и вода,
на лицата им със сажди има умора и тъга.
Сега гори България, нашата страна, ...

Бавно вървеше уплашено,
не виждаше нищо от мъглата,
искаше да избяга от тъгата и сълзите и помагаха,
тичаше от време на време до изнемога,
облекчваха и душата и не спираше, ...

Той ли дърпа конците на Бога,
онзи вятър от нещо към нещо,
дебне благия поглед, а строгия
се старае почти да не среща?
Той ли носи оскъдна премяна ...

Краят няма да е весел,
затова пък е правдив.
Вий протяжно, не е песен–
тягостен речитатив.
Да растеш в самоизмама ...

– Не мърдай толкова – каза принцеса Беатрис, мъчейки се да среше косата на сестра си.
– Белогушка ме ближе по ръката – оправда се малката Дария – Гъдел ме е.
– Опитва се да те почисти – пошегува се Шериз Хордис.
– Аз не съм мръсна – Дария се обърка – Къпя се всеки ден.
– Като истинска принцеса – усп ...

Какво се случва, как менят се времената,
че и на мен късмет ми чукна на вратата?!
Е не съвсем то на врата, ми в интернета
награда искат да ми дават. Бря късмета!
Пращат линк, аз да им кликна на стената. ...

По улиците на битието…кривнали,
скиташе надеждата …окаяна и гола,
хората залисани, носове вирнали,
не виждат тревогата в очите ѝ набола…
А тя, мечтаеше единствено за подслон… ...

Копнежът в мен поиска да расте
и после да цъфти, да се раздава,
от изгрев влюбен зов ще изплете,
и ще те плисне с розовата лава,
по къдравата грива ще блести, ...

Сред тишината тихо те зове
сърцето ми - не питаш ли защо?
В мечтите ми се раждат дъждове,
а в погледа - сияйно зарево.
Когато те сънувам, все мълча - ...

Той зачете на глас:
„Казвам се Александър Пушкин и съм пътешественик във времето – първият и последният в историята на човечеството, с едно изключение. Втори беше моят спасител, но той не се брои, защото дойде по принуда. Моята история нашумя на времето, но на по-младите читатели тя може да не е изв ...

Н А Й - В А Ж Н И Я Т Е Л Е М Е Т
Най-важният елемент в Любовта е Доверието,
но,за да се получи то между двама,
трябва,първо в себе си много силно да вярваш,
та,да се не промъкнат Ревността и Измамата. ...

Сън сънувах, от наяве бе по-истински дори,
младостта ми – вироглава, как със зрелостта спори.
Щура, боса, загоряла – младостта, твърди през смях,
че едва ме е познала... Аз веднага я познах.
– Тръгвам – казва. Към полето. Чуй, в среднощните треви ...

Владеех някога света,
морета се надигаха щом дам заповедта.
Сега през сутрините спя във самота,
улиците що владеех аз мета.
Рискувах ли да хвърля зарa, ...

Оригинален текст
из песни героя по имени Африка
из х ... фильма "Асса"
В блистательном, невероятно, по своим временам (1969 г.) дерзком, почти откровенно антисоветским, и при этом безупречно общечеловеческом фильме "Бриллиантовая рука" есть один досадный недосмотр - досадный, потому что существенный ...

Надеждата отгледах, като цвете,
но не в саксия, тя там не расте!
Над нея трябва слънчице да свети
и да я милват с обич дъждове.
И само свободата е достойна ...

— А! Радвам се, че дойдохте навреме и двамата! Тъй като ни остава съвсем малко от този незаменим, но така примамлив за разхищение ресурс.
Орвион се опитваше някак трагикомично да внесе ведрина и оптимизъм в създалата се ситуация, но опитите му бяха меко казано нелепи. На фона на полуразрушената креп ...

Не ми рисувай този огън –
в очите ми се ражда дъжд
и всичко е въпрос на доза
… на доза, на тъга и скръб.
Не ми рисувай и зелено, ...

“Коте”
Малко, пухкаво, кафяво
С носле алено червено.
Опашка дълга и очички
Зелени като борче. ...

Ден беше,
после нощ дойде -
тогава.
Звездите бяха същите,
но други. ...

С шапка от вятър, обяздила впряг,
литнах високо към звездния праг.
С балон от мечти и с компас във ръце
втурнах се смело към синьо небе.
Космосът беше безкраен и нов ...

Със спомени, най-разноцветни,
слава на Бога - в дом чудесен
до сега, уютно живеем ..
Вълнуват те винаги - и днес
с очи милуващи ги гледам … ...

Не знам кога ще се науча
да не поставям под въпрос,
поредния изгубен случай.
Роден си прост – умираш прост.
Навярно никога, защото ...

Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония
Гората жадно разпуква
буйните вълни на голямата река.
Старият дъб разкопча дрехата си.
Избухнаха огньове и ...

Горещо време... пожари, клади,
Господ гневен, жупел, ад.
Къщи, хора, мирис, смрад.
А иначе добре сме, брат.
Топло е времето тежи ни... ...