И тази сутрин Стела се събуди сама. Това повече не можеше така да продължава!
Нямаше сили да се бори със съдбата и с него също. Беше си внушила че той, че само той е мъжът за нея, че само той може да бъде баща на децата и един ден. Мечтаеше си за момиченце с руса плитка, дори си го представяше -едно ...

Тя беше тогава осемнайсетгодишна,
почти като клонче от цъфнала вишна,
което ми пращаше сякаш сигнали –
додето Зората – тепето подпали…
Аз нищо не виждах. И нищо не чувах, ...

Котараци с шарени кожуси
"пеят" вън, когато падне мрак,
февруари вместо да се муси,
хитро се усмихва под мустак.
Нощите ли станаха по-къси? ...

"Северна народна песен" от Иван Дракалиев
Дата:07.Февруари.2026г.
гр.Москва / РФ

Написах тази птича история по повод поредното преброяване на врабчетата у нас преди години. Замислих се дали при определени обстоятелства, в някакъв шантав приказен свят, преброяваните биха имали полза от броенето. им. Резултатът от това ми разсъждение е в звуковия файл.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Не плача, сине, просто дъжд вали.
Облакът потулил ми душата,
с потоп удави земните ми дни,
превърна ги във блато непознато.
В мочурището себе си изгубих, ...

В детската ми душа посадиха
празни надежди някога, преди,
с високопарни слова ме заблудиха
хора, рисуващи розови бъднини.
Скромното ми битие диктуваха ...

изкуството е лъжа
и отваря сложни сетива
и гледам те, блед си като платно
сякаш от восък си излят, сякаш нещо горяло е за теб
и се разпиляло по кожата ти бяла ...

В очите гледах винаги живота
без страх. И за секундичка не съм
се взела насериозно и Голгота
пред себе си не виждах – само хълм.
За скитници, лъжци, или поети ...

Малките неща -
една усмивка, подадена ръка,
слънчев лъч пробил мъглата.
От малките неща -
целувката, в очите блясъка, ...

Природата играе с тайни гени.
Игра на покер с всекиго от нас.
Съдба от неочаквани промени.
И волята е сила от древен глас.
И дочуваш неотзвучалото ехо, ...

Ще си купя картина,
за да имам в рамка
красота,
ще си купя книга,
за да имам в корици ...

( разказче по картинка/снимка )
В късния Октомври бях на рожден ден. Малко прекалихме с хапката и пийката. Къде призори ставам да пия вода. Отварям балконската врата да глътна малко въздух и тутакси чувам някъде долу къде при първите етажи някакво странно сумтене.
До тук добре!
Но кой дявол ме накар ...

Настъпва бавно и нощта
и през прозореца тогава
със разперени крила
бавно тук се появява
Оле Затвори очички ...

Кажете ми..., Кои от нас пресъздават звука на птичките?
Ето само това.., питам вас, Колеги... Вас... вас, всичките?!
Те са творци – красиви, нежни, естествени, божествени...
Запеят ли, спирам... или се събуждам... слушам мелодия,
знаете ли... нищо общо няма с нашата, тъжна "Рапсодия"!? ...

Уших си от усмивката небе,
не го поръбих с дрипави надежди.
Развързах погледа си да гребе
в небе, което истинско изглежда.
ПРИПЕВ: ...

Не!
Не съм поетеса!
„Някой ме бил излъгал, че мога да пиша! Колко долна лъжа!“
Това сподели в група, една госпожа!
Друга пък бързо изплака: ...

Посвещавам на Богинята на Пролетния Изгрев Остара
Пролетно утро,
бленувано в дългите нощи на зимата,
дари очите ми,
за да те виждам. ...

Навярно в някой древен „Гримоар“
ще се намери точната рецепта –
коктейлът трябва да е с кървав нар
и не смъртта, живот да е акцента.
Налей ми, барман, ще е за отскок – ...

Не ми се слуша
И не ми се говори
Настана пак суша
От онази
най-тежката... ...

Някой ден след лятото,
на пуст, далечен плаж
ще тръгна срещу вятъра
олекнал – без багаж.
Морето ще е бурно, ...

Казват че живота бил като река
влачеща водите си на някъде...
към неизвестността...
Казват че извирала като бистро поточе
нейде високо, високо във планината ...

Помня всичко. Сякаш това се е случило вчера.
Сякаш не съм тук - а може би още съм там.
Помня всичко. Може би затова сега го споделям.
Помня. Защо ли? И аз самият още не знам.
Помня мъртвите. И смъртта - с ужасната ѝ усмивка. ...

В тъмата, когато животът замлъква,
и в стаята мрак те обгръща и стене,
когато присъствието е отсъствие,
и гласове пустотата надене,
тогава се раждат най-святите истини, ...

В тъмата, когато животът замлъква,
и в стаята мрак те обгръща и стене,
когато присъствието е отсъствие,
и гласове пустотата надене,
тогава се раждат най-святите истини, ...

Ще поседя край тебе на брега
и огъня ще гледам – как въздиша,
за полет как разтваря той крила –
заложници на есенната киша.
Как птицата, която е пленил, ...

Понякога, когато ходим на кино
с приятелите му,
след филма аз изчезвам,
без да кажа къде отивам.
Винаги е вечер и винаги се чувствам ...

2 Историята на един Арлекин
Той се появи в апартамента, след едно от пътуванията на офицера на север до Москва. След всяко пътуване той носеше подаръци. Някои от тях беше купил, други му бяха подарили. Тази малка фигурка беше момче с рубашка, широки панталони, малки очички и късо носле.Материалите, ...

Нощта ме гали с жилави ръце,
а вятърът е стихнал във косите.
Дочувам глас на онова момче,
вибрира и в душата ми се вплита.
Върви по пътя с пламнало сърце ...

С червено вино почерпи ме,
а след това приспи ме,
в мечтите си ме пренеси,
в люлка от лозов лист носи,
там, дето ярко слънце грее, ...

Неочаквано щедри са нощите,
че даряват на болните взор,
а в последствие лъжат безпомощно
и сълзите превръщат в затвор.
В светлината примигват секундите, ...

Довчера голата поляна
покрива я сега снега,
и знам, че чака на тавана
от лани старата шейна.
Ще я избърша и изтрия, ...

Нима остава младостта далеч,
сякаш хала - все бърза времето...
Нима не пилеем тъй часовете,
без да мислим май - мигът е ценен...
Нима стареем, а ни се живее - ...

Някога, когато теб те срещнах,
бе още рано, още много рано.
Лицето ти, в очите ти погледнах.
Не смеех да докосна твоето рамо.
Сърцата ни туптяха тъй далечни. ...

Вие спокойни си стойте -
аз продължавам.
За мен не се безпокойте,
да не ви натъжавам!
Обичате вие комфорта - ...