Един часовник отброява
времена, епохи и съдби.
Истории потънали в забрава.
с невидими лица, изчезнали души.
Една ръка дописва ...

Технологиите са неделима част от нашето ежедневие. До такава степен са ни завладели, че напълно забравихме що е то живот без тяхното присъствие. От смартфони до таблети и смарт телевизори – палитрата е неизчерпаема. Почти не съществува дом, в който тези верни съюзници да липсват. Днес сме толкова за ...

На 16 декември 2025 г. от 19.00 часа Драматичният театър в град Търговище се изпълни с празнично вълнение по време на Коледния концерт на съставите на Община Търговище. Залата бе препълнена, а публиката посрещна с топли аплодисменти изпълнителите, които подариха незабравима коледна вечер.
В концерта ...

Те са дъх и енергия. Сянка на нашите мисли.
Те зачеват се в мрака на всяко едно намерение.
Там или наранени, или съвършени и чисти
си избират дали ще са нож... или мост на спасение.
Те не са просто звук! Всяка дума добра тихо сгрява ...

Не живот, мечтите изживях,
понякога разкъсващи дори.
Разпознах в смирението грях
и пламък от водата как гори.
Криле ви подарявам аз сега, ...

А всъщност, думата ми е за ии /изкуствен интелект/ и настъпателното му присъствие в естествения Живот. И уж, човекът го използва, а се оказва, че ИИ е използвателят, в ролята на троянски кон за съзнанието. На последващите размисли ме наведе изненадата, когато забелязах, че има специално уточнение сл ...

Аз тези дни запомних нова дума;
попадна ми от малкия екран.
Ще псувам с нея магистрала Струма
и всеки наш мастит политикан.
Съседът ако много ме нервира ...

Музика и изпълнение ИИ
текст Юри Йовев

En las noches infinitas hacia ti viajo de nuevo, las estrellas me susurran que eres mi destino. Y en mis sueños llegas – luz delicada, mi corazón arde cuando estás a mi lado.
Siempre te beso cuando te sueño, en cada silencio escucho tu nombre. Aunque llegue el día y el sueño se detenga, el beso perm ...

Петнадесети декември, десет часа - Президенството -
госпожа Сачева без принуда в ефир сама си призна,
че изобщо не и пука за народа беден и бедстващ,
а вярно служи единствено само на Своя си Генерал,
който пък, пак в ефир забрани на всички мишоци, ...

Глава четиринадесета
„Настъпил ли е краят, всеки опит за възстановяване на приключилото обрича дръзналите да го предприемат на неминуема гибел. Най-доброто решение в такъв случай е безусловната капитулация. Да уловиш момента на края обаче никак не е лесно. Светът привидно си е същият, ама съвсееем, ...

Да, идеи оттук - идват ми непрестанно.
И след това аз ги пускам, отново, пак тук.
Всичко това тъй е бързо. Всичко е спонтанно.
Стих по тази идея.... Ала който е друг.
Думи, фрази - политат и изобщо не питат. ...

Казаха му, че ще види Свободата през крив макарон. И Окото се опита да я види, но нали макаронът беше крив, нищо не видя. И започна Окото да бута макарона и да го тегли, и пак да бута и пак да тегли. Опита се дори да го повдигне, за да го изхвърли със все сила. Но макаронът си стоеше там. И окото па ...

Понякога, само понякога
се връщам в мечтите си пак.
И впускам се в диря на вятъра,
подвластен на пълния мрак.
Понякога, само понякога, ...

И го видях в мъглите,
чух го във ветровете.
Издишах го с въздишката си...
И го пуснах.
Да броди из горите, ...

Оправдаваме себе си, заради своите болки,
но кървящата длан може също да удря болезнено...
Как забравихме, че сме чупливи и тъй неустойчиви?
Мислим своите думи за въздух -
ще преминат, изчезнат... ...

Първи сняг като бяла надежда
покрива земната гръд, натежала
от есенни цветни килими.
Aла колко ли дълго ще трае
белотата му, никой не знае. ...

Мая си поглеждаше часовника и нервно барабанеше с пръсти по бюрото.Чудеше се на музикалния си талант и се усмихваше.Но една мисъл не и излизаше от главата.Този нейният Зари, къде ли е?Защо не идва да я вземе от работа?Бяха се уговорили, но...! Хвана я яд и на песента, и на бюрото, че и на пръстите и ...

В мъглата на сивия ден
проблясва искрица надежда,
свенлив и несигурен плен
сърцето към порив повежда.
Разголени страсти сноват ...

И пак ти казвам добър вечер,
на тебе , сън неизживян,
нима не ти омръзна вече ,
да идваш нощем под дебелия юрган.
И пак ти казвам , идвай рядко, ...

Във блатото на спомена затъва
една убита с камъни любов...
Последен стон,
кристален звън, задавен зов.
Поглеждам я през рамо... ...

В игрите на живота правилата
отдавна нямат собствен стил,
откакто бие дузпа, не Съдбата,
а някакъв, заместник на Ахил.
Човекът може, да си няма име. ...

Скъпо мое малко „аз“ –
малък си, но голям е животът, към който си призван.
Играй, малко момче; мечтай.
Живей и търси Истината.
Ще те лъжат хора, които ще желаят да се кланяш на идолите с тях. ...

Не срутвай моста на мечтата!
Към теб съм нежно устремен.
Безжално бърза е реката,
повлича всичко с нрав студен.
И няма брод, тече водата. ...

И свикнах вече – дъжд и кал, листа.
Бесъница съм. Нощ е пълнолунна.
И вятъра, и мрака ще целуна,
като звезда в мъглата ще блестя.
Сърцето с лудо вино ще опия, ...

Приличаше ми на сън,
приличаше ми на щастие,
на първата песен навън...
Каквото видях в тебе - мое е!
Поисках да бъдеш до мен, ...

Познаваш ли си душата?
Надникна ли в нейният свят?
Зад завесата на сетивата
говор дочу ли, или тих плач?
Преживяваш ден след ден, ...

С пари от европейската програма
в селцето ни строи се стадион.
Кому да светне, че ще стане драма,
амбиции на някакъв галфон.
Тържествено ударил първа копка, ...

Предколедно превръщам се в Снежанка.
Традиционно възкресявам празничния дух.
Елхата, лампички, пет - шест гирлянда
и воала! Лапландия е тук!
Но как да бъде всичко автентично? ...

Една лъжа из умовете броди,
ръцете си разперила доволна.
Преяла с човешките несгоди,
в сърцата им бърника волна.
Лъжата е последният пазител ...

И се пак завъртяха годините
като спряла секундна стрелка.
Всяко бъдеще стана на минало,
всеки спомен – на снежна елха.
Ние двамата бяхме различни ...

Какво спане,
какви пет лева?
Безмилостни са те,
като поема
на бойна тема ...

Ти дойде в живота ми така внезапно
сякаш някой да ме спасиш те прати
Някак много бързо всичко преобърна
светлината в мрака ми ти върна.
Знам, че грешна съм, но има ли безгрешни ...

"Народен Герой"! Ти да видиш!?
Навсякъде като мишок в трици Той шета,
по-смел от Лъв е Героят ни свиден -
за да не избяга Смелостта му Велика, Чутовна и Смешна
от сърцето му Огромно, дръзко, страхливо, Прасешко ...

Ами и аз да се разпиша в тая категория. Взе да ми харесва :)
КОГАТО ПРЕКИПИ ДЪЖДЪТ
Надцакваме се – сякаш на белот
заложили сме сетната си риза.
Изнизва се проклетият живот ...