Наточената злоба се кикоти
пред мъката човешка, няма срама.
Размахвайки ветрило от банкноти
безчувствена актриса пак е в драма.
И все си мисли, че е по- голяма ...
Джуджетата се връщат късно вкъщи.
И виждат вътре истински бардак!
В миг първото започва да се мръщи,
че някой му е бутнал стола пак.
Чинийката си второто разглежда. ...
Ще нарисувам утрешния ден
вместо с бои, с надеждите от вчера.
Всички облаци, надвиснали над мен,
като крилца на пеперуда ще треперят.
Дъждът ще се превръща във сълзи ...
Срок на годност
В първата си публикация писана през 89 та
на отминалото двадесето столетие
описах актуалната днешна вендета,
на която тепърва и предстои,да ни тресне, ...
Красиво е, когато се събуждам,
денят разперва своите крила,
летим, не си говорим, няма нужда,
каква съм днес, каква ли съм била.
Такава съм, каквато се обичам ...
Поели от "Осанна" до "Разпни го"
отиваме към празничния ден
а добротата все не ни достига,
светът не иска да е променен.
Не спират вярващите да воюват, ...
В очите ти намирам пристан свой -
покой след буря и тъма човешка.
И бяга оня непрогледен слой,
отчетен от съдбата ми за грешка.
Ръцете ти са моя благослов, ...
Ако знаех къде пролетта ми несбъдната скита
с уморени нозе по безкрайния пъстрия свят,
ако знаех дали спи в сърцата на славеи свита,
затова от зори ронят трели, които болят.
Ако знаех дали като мене е мъничко луда ...
Пиша пак за теб —
на хартия, покрита с драсканици,
на пишеща машина с липсващи клавиши,
на старото ти писмо със следи от червило,
понякога с химикалка с почти свършило мастило, ...
Водата е по-мълчалива от рибите,
по-солена от сълзите на безоките,
по-дълбока от бездушието
на излизащите винаги "сухи" от нея,
по-безпомощна от камъните които руши, ...
ЧАСТ 8
- Мамо маа… - фамилиарничи посочената – Ама то това с моя ред е възможно, само ако господинът обещае да не ми откаже танца – кокетно се усмихва говорещата и виждайки одобрението ми се обръща към цигуларчето – Супер! А я ми кажи за Плиткаж! Как си с това хитово парче момче? – пита кандидатката ...
Сълзата дали е дъщеря на самотата?
Самотата на едно дете пред стената.
Стена издигната от неразбираемост –
неразбрано или неразбиращо хората.
Хора, живеещи в свят на условности, ...
АКО ИМА НАДЕЖДА
Кой внезапно среднощ по пътеката бяла е минал
и оставил следите си в мокрия сняг да блестят?
А селцето под кротък брътвеж на заспали комини
е сънувало как ще потъне сред пролетен цвят. ...
Днес въпросът е:
как да останеш достоен сред подлите?
как да прокараш искреността сред лъжците?
Как добросърдечен да се докажеш сред ордите,
озлобени и алчни, опропастили ти дните. ...