My heart is bound in chains,
break it with your bloody sword!
And pour poison into its fragments −
scatter your goodness far away!
Vultures walk on skulls... ...

Родих се от приказка,
от шепота на стара звезда,
от капка обич и истина
в сърцето на надежда една.
Нося в джоба си изгреви, ...

Не се сърдете на различните...
те са като вас, но скромни...
Тихи, като брис на летен облак.
Донесъл лято и любов.
Не ги винете... за нашите несгоди!? ...

Какви времена доживяхме днес, Господи,
да търсим подкрепа от чужд интелект.
Изкуствен уж бил, не играе и роли,
за нас се превръща в реален субект...
Но казват, не чувствал... А как ме подкрепя - ...

За какво се жертваме...
за любов ли? Или игра на измами!?
Кой кого ще преметне и изгода ще има.
Пуйки, само фалшива реклама.
Загива любов, но на кой ли му пука!? ...

Прошка
Аз бях ти обещала да простя
за тежката и рядка диагноза,
когато оздравея и блестя
и дойде този ден - метаморфоза... ...

А ти от къде беше? -
"Ти от къде беше?" - ме попита, намигна и напред продължи.
А в мен споменът спеше,
непробудно. Сякаш каза ми - "Спри".
От къде бях дошла? ...

Една вълна се разби в острите назъбени камъни и докато те се окопитят, ги връхлетя още една. Ситни студени пръскиизпълниха въздуха, натежал от мрачните, почти черни облаци, които бяха вече втори ден надвиснали над малкото градче. Беше много рано сутринта, но бурята вече беше помела в едно дъжд, пясъ ...

„Най-тежката обида спрямо някого е изявлението:
„Не желая да споря с теб.“
Разногласието е единственият път към съгласието. Откажеш ли някому възможността да ти противоречи, значи си го „зачеркнал“ безвъзвратно, окончателно и... напълно...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

The grinning masks have grown together with the flesh.
Ah, the Flesh...!
I love it... raw!
Happy masks are always in fashion.
This breed is already born with a mask. ...

Маските ухилени, сраснали са се с месото.
Ах, Месото...!
Обичам го... сурово!
Маските щастливи са винаги на мода.
С маска ражда се вече таз' порода. ...

Урок по география и чат-пат по астрономия
- Какво е това ретрограден Меркурий, нещо не ми е ясно, а често го срещам в разни писания, за зодиите, така де - ме попита любознателната ми нова приятелка
- Ами гадателски истории и термин, за да е по-достоверно. Някой вярва в писанията за зодията си, аз ги ...

Във селото до Тетевен
разхождал ми се млад левент.
Туй село думат го Рибарица,
живяла тук една старица.
Не щеш ли летос, сред мегдана ...

Маските ухилени, сраснали са се с месото.
Ах, Месото...!
Обичам го... сурово!
Маските щастливи са винаги на мода.
С маска ражда се вече таз' порода. ...

Мартин
Излязох от сладкарницата с портокала в ръката и го изядох по пътя.
Беше добър портокал. Вървях бавно, без конкретна посока през първите десетина минути от онова ходене, след което не помниш по кои улици си минал, а само усещането от тях. Градът беше буден и зает, хората се движеха с онова съб ...

Изплаках много нощи, много дни
усмихнах. Да не знаят, че боли ме
и как поне веднъж не измени
сърцето? Не прошепна друго име.
Изписах седем небеса и две ...

People everywhere call me Katanetsa.
I love milk, cheese and ice cream –
I am a dairy technologist.
Everything in my life has been fine so far.
I collect archives, endlessly, tirelessly ...

People everywhere call me Katanetsa.
I love milk, cheese and ice cream –
I am a dairy technologist.
Everything in my life has been fine so far.
I collect archives, endlessly, tirelessly ...

People everywhere call me Katanetsa.
I love milk, cheese and ice cream –
I am a dairy technologist.
Everything in my life has been fine so far.
I collect archives, endlessly, tirelessly ...

Знаех си, че съм родена с душа на котка,
за тридесет и три години изживях шест живота.
Така и не се научих да живея “като хората”,
но на шах вече мога да играя с волята.
Не успях да усвоя обичането с половин сърце, ...

Мнението ми не е от значение –
С години съм неодушевен макет.
Хиените ме дебнат с желание–
На неспособна ми приписват етикет.
От дете отнасям всички негативи- ...

Вали – над планината пак вали…
…от зъберите някъде се рони…
Плачът във капките, плачът не спи –
и вятърът в гърдите ти го помни.
Спасяваш ли секунда… или миг… ...

Когато Дяволът се влюби
Когато Дяволът бос ходеше по счупения калдъръм,
търсеше чужда любов.
И намери я, когато не беше готов.
Излезе му късметът с красива млада жена. ...

Ех, лято е вече - кой не се радва -
приключения, отдих прекрасен...
На море, планина, на въздух, вода -
приятно каляваме здравето...
Слънцето лятно усмихва се рано, ...

Пет десетилетия живях,
във сянката на чуждите стандарти.
Очакванията бяха мой мираж,
но в бездната със тях се озовах.
Със зависимост към чуждите стандарти, ...

ДЪЖД ЗА ОБИЧ
Има толкова видове дъжд –
ни един не е влязъл в справочник –
изтанцувал смълчаната ръж,
или литнал от летния плочник, ...

Небето не е височина.
То е споменът,
който светлината пази
за всичко,
което земята се преструва, ...

Глава пета. Лагера край брода на река Тича.
На сутринта изненади нямаше. Всички новопотачени и четиримата ветерани си бяха по местата, а кесията на камъка стоеше непокътната. Момчетата се бяха самоорганизили по устав — край огъня казаните вече вряха, а обозните коневоди кашевареха кротко, без нито е ...

По нататък … всичко си дойде по местата и свикнахме. През учебния период всеки се потапяше в … не може да се каже, че бяхме се потопили в лекциите, книгите, упражненията … имаше в края на седниците ‚танци‘ , екскурзийки по интересните места … груповите занимания отстъпиха на индивидуални приключения ...

КИКИМОРИТЕ СА СРЕД НАС!
Проблемът на кикиморите е, че никой не ги е виждал и по всички измислени картинки ги рисуват като зли горски бабички. Смешно е. Неотдавна четох история, в която учителката накарала децата да нарисуват извънземно, както си го представят. В края на часа обаче, след като събрала ...

Виждам я навсякъде и във всяка,
моля се да е тя, за да я заговоря.
Да видя пак онази невинност в очите ѝ,
която да угаси адския огън у мен!
Често ми се случва... ...

Не бих казала, че това е точно есе, но не е и журналистика. Това са мои мисли и изводи за простъпките на известните и реакциите на обществото. Не на цялото, а на гласовитата част от него. Та, според мен, наказанията за доказани простъпки, трябва да са чрез средството, или целта на простъпката. Ако с ...

Там, където не съм аз,
за дълго не оставам.
С болка махам след вас
и ... заминавам.
Има нещо мое, ...

„Не ти минаваш през живота – той през теб минава.“
Едвин Сугарев
Извървях го почти този мой живот.
А беше океан от дръзки копнежи.
Бях вятър за мелници… ...

Душата ми – замесена от мекото тесто –
бодеше като трънче на нормите окото.
Аз в края съм на пътя, летя като листо
с безгрижие повело на дните си хорото.
Напивах се с илюзии от въздуха пиян, ...

Отскоро ми хъркат гърдите.
Но нямам горещо челó.
С голямо перде пред очите
наливам във чашата - сто!
Но нещо ужасно ми липсва - ...

Щастието е трудна наука.
180° от него са равни на зъбите ти.
Толкова ги обичах,
когато виждах усмивката ти…
преди да се запозная със захапката ...