ТАБУРЕТКА ЗА МОЯТА СЪСЕДКА
Купих си на сметка табуретка в нашия квартален магазин.
И поканих моята съседка! – че да не живея тъй самин.
Тя пък взе, че седна – и не стана! – черпих я със бира и кафе.
Три пъти я викнах на дивана, стар диван с дамаска – кадифе. ...

Уж всичко си е същото, а не е.
Двулично ни е времето, двулично,
уж дишаме, работим, уж живеем,
уж пишем, а какво ли значи личност?
Отриха бронебойните патрони, ...

Започнах работа в Асоциацията, Асоциация ''FREE LAND'' основана на дарителска основа от доста крупни собственици на недвижимости, задгранични инвестиции...
Харесвах работата си. Е, малко ми беше зорно докато разбера кой какъв е, освен че е грък и каква роля играе в Асоциацията. Всеки се прави на нач ...

След като си дадох сметка,
че съм вече мъж голям,
с мойта - стара тротинетка
към Бургас потеглих сам.
Изчислих - че до морето ...

По своите неписани закони,
животът е за всички лобно място.
Моторни песни бяла пролет рони
от клоните на време непорасло.
Не може никой в мрака да потули ...

Мейн
20.03.2105
– Не разбирам. - казах аз със спокоен тон, за пореден път. Още преди часове бях приела факта, че новият разпитващ, който ми бяха пратили, няма и капка мозък в главата си.
– О, мисля, че чудесно разбирате. Мисля, че знаете много повече, отколкото сте склонна да признаете. - отвърна то ...

Бди над мен, океан,
защото аз съм птица —
унищожена от бурята в перспектива.
Реален сън обича
в полите ми да се затваря. ...

Пазя още от тези обици - от времето, когато с много мои приятели, колеги, близки скандирах по площадите и в Плевен, и в София “Се Де Се“ и пеех “Времето е наше“... Безпартийна съм, а не всичко беше хубаво през социализма и със светлите си идеали за свобода, справедливост, толкова се радвах на промен ...

А Т А К У В А Щ О "О Т С Т Ъ П Л Е Н И Е"
Творчеството е Божа работа
и също като Господ
не може да се обясни!
Почти винаги онова ...

Беше дружба, стана служба,
няма лошо, братко вълк!
Тя издъхна, тази дружба:
дар не съм ти, а съм дълг.
Марина Цветаева ...

.. Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет...'' из народния епос
Летище ''Венезелос'' Атина...
Стоя пред огромното информационно табло в залата с паспорт и билет в едната ръка, и малка чанта ръчен багаж в другата.
В очакване. Къде отивам всъщност. Отново скок в неизвестността пълна с препятствия ...

Тръгвай, момче.
Сложи си онази усмивка. Не от тенекия.
А на шут, който знае, че сцената е негова.
Така.
Вече си плашило. ...

Усмивчицата ти лукава
ме дразни. И ще ти спестя
тирадата: Не съм такава,
такава съм. И ревността,
дори на мен не ми е чужда, ...

Животът - приказка чудата! -
Безкрайна, лъкатушна!
Животът - жмичка на съдбата! -
По детски непослушна!
Животът - свѝше огледало - ...

МНОГО ЗДРАВЕ ОТ ЗЛАТНАТА РИБКА
... щом хилавото слънце замъждука
и листопадът смъкне дрипав шлейф,
си пожелавам тихичко: – Наслука! –
с рибарите на варненския кей. ...

На своето лято красиво в разгара
дишам с волно разтворена гръд,
а в мене танцува и пее в отмала
смело избрало сърцето ми път.
Пролетта на младостта ми нежна ...

Танцувам насън и наяве.
В единият танц съм със теб.
Събуждам се и съжалявам,
прекъснах красив пирует.
Изпуснах ръката ти, паднах, ...

С ракета бяла полетях,
към приказното царство,
там мънички деца видях,
как играеха прекрасно.
Там в капчица роса се крие ...

Страхувай се. Страхувай се, когато плача,
защото всяка моя сълза е пирон,
който от ковчега ми се отковава,
в който ти погреба ме без стон.
Страхувай се.. Много се страхувай! ...

И днес - горещо с тишината.
Мълчим със нея - все така сами...
Защо ли тъмно е в душата...
Далече си и все така мълчим.
Ни ярост, ни тъга - боли те. ...

5.08.2102
Не искам да бъда на това място. Не съм се съгласявала да работя за убийци. Да им слугувам. Това не беше мой избор. За всичко е виновна сестра ми. “Нали искаш да станеш лекар?” - каза тя. “Нали искаш да помагаш на хората?” - каза тя. “От какво се боиш? Ти си сред най-силните от твоя вид. То ...

В кошмарни, зли и безпощадни дни
Животът ми издишаше умора.
Усещах на капана му затвора,
а исках всичко да се промени.
Повярвах лековерно, че сладни ...

Една усмивка само,
и ще се стопят ледовете.
Една усмивка само,
и слънцето отново ще засвети.
Усмихваш ме и мен, ...

Заспивах и се будех, пак заспивах
и кучета ме лаеха в съня.
Завръщах се, копнях и не унивах,
учудена защо не позвъня
на твоята врата и не остана. ...

Прегръща ме, без дъх оставам. Тихо е.
Назад е пропаст и мъгла – напред.
Не искам да ги пиша тези стихове,
тъгата е най-лошият поет.
Нагарчащо тютюнево целува ме, ...

Римският учен и държавник Цицерон твърди, че несправедливият мир е по-желателен от справедливата война. Звучи логично и в унисон с разбиранията на повечето хора от цивилизования свят. В някои текстове от Свещеното Писание обаче, а и в не малко от страниците на човешката история ще открием, че често ...

За какво човек живее?
За да направи нещо,
За да се в живота движи.
За да чувства и да мисли.
Да работи, да се занимава ...

Раните завяхват,
късно или рано.
Не ти нарани ме,
а онази заран.
Обещай след време, ...

Една овца с руно гъсто, черно,
във вестника видя, че е модерно,
когато нещо лошо и се струва,
да обяви, че почва да стачкува
и заяви, не се поколеба - ...

У нас влаковете пътуват
бавно,пасторално и "сигурно",
а не като ония,японските-
влаковете стрели,
с които,докато мигнеш, ...

Замъкът на Елементите не се виждаше — той се усещаше. Първо във въздуха , който изведнъж ставаше по-мек и плътен. После в пулса на земята, в ритъма на пламъците във вените, в сълзите на утринната роса. Магията тук не беше само изкуство, тя бе начин на живот. Живата светлина се пречупваше през криста ...

Обич се спря на
Кобѝлино бра̀нище
и му... пристана!...