Аз падам вече с жълтите листа,
с онази неспокойна есен,
в която с нежната мъгла
се чува приглушена песен.
Дали ще мога да допея ...

Отива ли си залезът завинаги,
когато последният лъч се скрие?
Оставяме ли тези, дето няма ги,
щом сами ще чакаме зората ние?
Гледаме ли в счупеното огледало, ...

ТАБУРЕТКА ЗА МОЯТА СЪСЕДКА
Купих си на сметка табуретка в нашия квартален магазин.
И поканих моята съседка! – че да не живея тъй самин.
Тя пък взе, че седна – и не стана! – черпих я със бира и кафе.
Три пъти я викнах на дивана, стар диван с дамаска – кадифе. ...

Уж всичко си е същото, а не е.
Двулично ни е времето, двулично,
уж дишаме, работим, уж живеем,
уж пишем, а какво ли значи личност?
Отриха бронебойните патрони, ...

Започнах работа в Асоциацията, Асоциация ''FREE LAND'' основана на дарителска основа от доста крупни собственици на недвижимости, задгранични инвестиции...
Харесвах работата си. Е, малко ми беше зорно докато разбера кой какъв е, освен че е грък и каква роля играе в Асоциацията. Всеки се прави на нач ...

След като си дадох сметка,
че съм вече мъж голям,
с мойта - стара тротинетка
към Бургас потеглих сам.
Изчислих - че до морето ...

По своите неписани закони,
животът е за всички лобно място.
Моторни песни бяла пролет рони
от клоните на време непорасло.
Не може никой в мрака да потули ...

Мейн
20.03.2105
– Не разбирам. - казах аз със спокоен тон, за пореден път. Още преди часове бях приела факта, че новият разпитващ, който ми бяха пратили, няма и капка мозък в главата си.
– О, мисля, че чудесно разбирате. Мисля, че знаете много повече, отколкото сте склонна да признаете. - отвърна то ...

Бди над мен, океан,
защото аз съм птица —
унищожена от бурята в перспектива.
Реален сън обича
в полите ми да се затваря. ...

Пазя още от тези обици - от времето, когато с много мои приятели, колеги, близки скандирах по площадите и в Плевен, и в София “Се Де Се“ и пеех “Времето е наше“... Безпартийна съм, а не всичко беше хубаво през социализма и със светлите си идеали за свобода, справедливост, толкова се радвах на промен ...

А Т А К У В А Щ О "О Т С Т Ъ П Л Е Н И Е"
Творчеството е Божа работа
и също като Господ
не може да се обясни!
Почти винаги онова ...

Беше дружба, стана служба,
няма лошо, братко вълк!
Тя издъхна, тази дружба:
дар не съм ти, а съм дълг.
Марина Цветаева ...

.. Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет...'' из народния епос
Летище ''Венезелос'' Атина...
Стоя пред огромното информационно табло в залата с паспорт и билет в едната ръка, и малка чанта ръчен багаж в другата.
В очакване. Къде отивам всъщност. Отново скок в неизвестността пълна с препятствия ...

Тръгвай, момче.
Сложи си онази усмивка. Не от тенекия.
А на шут, който знае, че сцената е негова.
Така.
Вече си плашило. ...

Усмивчицата ти лукава
ме дразни. И ще ти спестя
тирадата: Не съм такава,
такава съм. И ревността,
дори на мен не ми е чужда, ...

Животът - приказка чудата! -
Безкрайна, лъкатушна!
Животът - жмичка на съдбата! -
По детски непослушна!
Животът - свѝше огледало - ...

МНОГО ЗДРАВЕ ОТ ЗЛАТНАТА РИБКА
... щом хилавото слънце замъждука
и листопадът смъкне дрипав шлейф,
си пожелавам тихичко: – Наслука! –
с рибарите на варненския кей. ...

На своето лято красиво в разгара
дишам с волно разтворена гръд,
а в мене танцува и пее в отмала
смело избрало сърцето ми път.
Пролетта на младостта ми нежна ...

Танцувам насън и наяве.
В единият танц съм със теб.
Събуждам се и съжалявам,
прекъснах красив пирует.
Изпуснах ръката ти, паднах, ...

С ракета бяла полетях,
към приказното царство,
там мънички деца видях,
как играеха прекрасно.
Там в капчица роса се крие ...

Страхувай се. Страхувай се, когато плача,
защото всяка моя сълза е пирон,
който от ковчега ми се отковава,
в който ти погреба ме без стон.
Страхувай се.. Много се страхувай! ...

И днес - горещо с тишината.
Мълчим със нея - все така сами...
Защо ли тъмно е в душата...
Далече си и все така мълчим.
Ни ярост, ни тъга - боли те. ...

5.08.2102
Не искам да бъда на това място. Не съм се съгласявала да работя за убийци. Да им слугувам. Това не беше мой избор. За всичко е виновна сестра ми. “Нали искаш да станеш лекар?” - каза тя. “Нали искаш да помагаш на хората?” - каза тя. “От какво се боиш? Ти си сред най-силните от твоя вид. То ...

В кошмарни, зли и безпощадни дни
Животът ми издишаше умора.
Усещах на капана му затвора,
а исках всичко да се промени.
Повярвах лековерно, че сладни ...

Една усмивка само,
и ще се стопят ледовете.
Една усмивка само,
и слънцето отново ще засвети.
Усмихваш ме и мен, ...

Заспивах и се будех, пак заспивах
и кучета ме лаеха в съня.
Завръщах се, копнях и не унивах,
учудена защо не позвъня
на твоята врата и не остана. ...

Прегръща ме, без дъх оставам. Тихо е.
Назад е пропаст и мъгла – напред.
Не искам да ги пиша тези стихове,
тъгата е най-лошият поет.
Нагарчащо тютюнево целува ме, ...

Римският учен и държавник Цицерон твърди, че несправедливият мир е по-желателен от справедливата война. Звучи логично и в унисон с разбиранията на повечето хора от цивилизования свят. В някои текстове от Свещеното Писание обаче, а и в не малко от страниците на човешката история ще открием, че често ...

За какво човек живее?
За да направи нещо,
За да се в живота движи.
За да чувства и да мисли.
Да работи, да се занимава ...

Раните завяхват,
късно или рано.
Не ти нарани ме,
а онази заран.
Обещай след време, ...

Една овца с руно гъсто, черно,
във вестника видя, че е модерно,
когато нещо лошо и се струва,
да обяви, че почва да стачкува
и заяви, не се поколеба - ...