У нас влаковете пътуват
бавно,пасторално и "сигурно",
а не като ония,японските-
влаковете стрели,
с които,докато мигнеш, ...

Замъкът на Елементите не се виждаше — той се усещаше. Първо във въздуха , който изведнъж ставаше по-мек и плътен. После в пулса на земята, в ритъма на пламъците във вените, в сълзите на утринната роса. Магията тук не беше само изкуство, тя бе начин на живот. Живата светлина се пречупваше през криста ...

Обич се спря на
Кобѝлино бра̀нище
и му... пристана!...

ПОЕЗИЯТА, ТАЗИ АДСКА БЕЗДНА
… не ми е дадено да знам какво ще стане с мене утре? –
дали във кошчето за SPAM ще хлътна в нечии компютри,
дали за риба ще клеча? – със спининга край язовира,
или – връз своята бохча – с аверите ще пийнем бира? ...

С притворени очи, сама
и както всички, тягостно,
какво не - и аз очаквам ...
А колко често, крещящо
очакване, разпалва ме ... ...

Напразно се измъчваш, докторе —
не е за тебе мойта болест!
Не е! И ти да беше бог дори,
едва ли би я махнал. Орис.
Съдба поетова — проклятие: ...

БЕЗ ПРАВО НА РЕПЛИКА
Затворих последната страница.
Оставих свещта – да угасне.
Дори безразсъдна и странница –
животът ми беше прекрасен. ...

Часовникът е станал украшение,
със сушави минути е препълнен.
Не до тебе, време, а до мене е,
посях си чудо... Чакам да покълне...
Увисва на корниза зло безвремие ...

ДЕВОЙКАТА ПОД ВАРНЕНСКИЯ ДЪЖД
... девойката с измокрената рокля, прилепнала на бялата ѝ гръд,
на пейката ми след дъжда се кротна и ме попита колко е часът,
додето гледах младото ѝ тяло – досущ един Мислител на Роден,
помислих си, че времето е спряло – не толкова за нея, а за мен, ...

Шоколад, горчив като отрова,
приготвена с любов... за хора,
готови за благо лично
да се възкачат. Пари и смрад.
Залъгалки, близалки, фалш... ...

Ще те срещна ли някога, мило мое аз?
Ще те прочета ли в страниците, които ти сама изписа?
Ще видя ли думите ти, изписани от пръстите в мастило?
Мечта, закодирана в теб и мен, още преди да се родим.
Понякога оставена на нощното шкафче да затъне в прах. ...

Все още лятото с боси крачета
през моето детство усмихнато бяга,
след топлият дъжд в локвите шета
и тича напред да достигне дъгата.
Със седем желания и малки мечти, ...

Не намираме време за другия,
само нощем си ходим на гости.
Ти заспиваш до свойта съпруга,
аз отново лирически постя,
сублимирам във рими и стихове ...

Сериозно занимание
Работата сериозна -
Съзнателна, старателна -
Тя на живота смисъл
Дава - съдържание. ...

Родени като мен в годината на дракона,
завинаги са в плен на приказното, яркото.
В безкрая на звездите търсим красотата
и в нея се потапяме, за да забравим,
от грозното и жалкото да се опазим. ...

Какво ми казваш непознати Страннико?
Че лутал си се дълго по Земята ни?
Че си проучил древните предания,
и че разкрил си тайни непознати?
През долини и хълмове си бродил, ...

За истината свята днес живея,
защото даже бог от нея се отрече
и вярата е косъмът тънеещ,
лъжата многобройни кожи свлече.
А тази истина е моя теорема. ...

Морските момичета обичат
шепота среднощен на вълните.
Там, където бавно си съблича
плахата луна сребро от дните.
И звездите зреещи обичат ...

— Няма да ти давам обяснения защо взех подобно решение, Иренвейл. Може би е едно от най-трудните в живота ми. Защото означава, че майите отстъпваме, че бягаме и се крием като плъхове от опасността, за да спасим собствените си кожи. Изоставяме невинните, които зависят от нас. Но аз съм отговорен на п ...

Бунтуваш се сякаш,
но не получава се някак.
Бунта ти сит е!
Гледаш новините.
Все лошо звучат, ...

На мама
За втори път вратата се отвори
сама. Невероятно е, нали?
И сякаш тишината се престори
на теб. За да не страдам и боли. ...

Не съм плътта, която е отгледана от време,
нито пък съм мисъл течаща в непознато.
Не съм роден. Смъртта не ще ме вземе.
Това, което съм в безкрайното е влято.
Не искам нищо, щом съм съвършен, ...

Разполагаш с огромна база данни,
но майка родила ли те е, кажи,
поел ли си своята първа глътка въздух,
някога разревавал ли си се от щастие,
шамаросвал ли те е баща ти, че пушиш? ...

Смъртта лекува всички болести,
самата Тя продукт на всички тях,
на Земята смъкна Бог и ни показа,
как се мре за всеки земен грях.
Какво от всичко не разбрахме, ...

Макар да беше ретрограден
от релсите съвсем изваден.
Застана Тошко днес начело!
Да води смело – наше село!...
Към еврото! Успеха и прогреса! ...

Вòди ме в тълпата глуха
страшна нечия ръка,
с хорския кипеж – река,
вятър призрачен задуха.
Валерий Брюсов, „Парка, бъбреща неясно“ ...

Ти винаги ще имаш своето кътче —
в сърцето ми, в душата, в мисълта.
Но животът — безмилостен — препуска,
не спира, не пита, не чака сълза.
С този стих изписвам "Край". ...

В ЧАКАЛНЯТА КЪМ ДРУГИЯ ЖИВОТ
Сам-сама съм останала в мрака.
Не зная дори ще пътувам ли.
Щом погледна назад, не очаквам
изпращачи или сбогуване. ...

– Това е безсмислено – изръмжа генерал Арен Сот, тъкмо когато каретата подскочи в голяма дупка на пътя. Херцог Хордис можеше да чуе ругатните на кочияша отвън.
– Вече говорихме с тях на Събранието, каква полза да го направим още веднъж? – продължи генералът – С още няколко думи само ще размътим още ...

Как ми се пише за любов,Бога ми,
за истинска любов, от която опиянен
да бъда в транс,изгубен но блажен.
И пак сълзи,горчи и дъх на ярост.
Наказан ли ...безчувствен и ограбен!? ...

Земята пак се завъртя,
че друга работа си няма.
Препуска като бясна тя
сред гюрултията голяма.
А тихо свещите горят ...

Степен вятър лицето ми гали,
весело пърха в косите ми.
Шепне бързо думи нечути
и литва над нивите ширнали.
Накъде ли забързан, угрижен лети? ...

Причината бяха хората. Поводът беше една невинна детска сълза, която тупна глухо на земята, но удари със страшна сила.
Сълза, родена от отчаяние.
Деветгодишната Ана стоеше боса върху напуканата пръст, заобиколена от обгорени треви и смълчани дървета.
Ана беше изгубила майка си в последната буря - не ...

Обичаш ли ме, ще се боря.
Със зъби и нокти се държа.
Ще те пазя без условия.
Ще съм ти чадър в дъжда.
Обичаш ли ме, ще съм твоя. ...

Искам да тръгна на далечен път
и асфалтът пак да тича пред мен,
устремен със мене да бяга светът
и в път да ме брули вятър студен.
Да отпусна душата край тихия бряг, ...

XIII ПРАЗНИЦИ НА ЖЕНСКИТЕ И ДЕВИЧЕСКИ ХОРОВЕ „ПРОФ. ЛИЛИЯ ГЮЛЕВА“
6 – 8 ЮНИ 2025
О Б Щ И Н А Т Ъ Р Г О В И Щ Е
С Д Р У Ж Е Н И Е „ З Л А Т Н А Л И Р А 1973“
БЪЛГАРСКИ ХОРОВ СЪЮЗ, СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ КОМПОЗИТОРИ, СБМТД ...

Покорна съм. От тишина по-тиха,
забравила билò и не било.
Прегръщам нежно няколкото стиха
за да запълнят празното легло.
Тъмата ли? Ръце кръстосва. Пусти, ...

Боцкащи от сламчици стърнища,
капки кръв от маковете алени,
враните преяли стръвно нищят
дрипи на плашила непогалени.
Нощем из небето метеори, ...

Камбаните звъняха ли звъняха. Из целия Фаварос се носеше тяхната смутна и провлачена песен. Кралят е мъртъв. Това пееха. Тъмни облаци се протягаха към слънцето. Небето скоро щеше да заплаче. Навярно единствените искрени сълзи, които щяха да се пролеят този ден. Каретата с тленните останки на краля б ...