Светове прегръщат се във вихър...
И Минало, и Бъдеще едно са,
и страшна буря е със рев на тигър,
Фортуна неизбежно се ядоса.
През времена препусках аз, до тук. ...

Каква емоция във вас инструментът скалпел създава? Нищо и никакъв предмет, с функция рязане! Рязане, за достъп, за отстраняване, рязане за лекуване... ама не винаги! И всичко зависи, от това, кой го управлява? Дали добронамерено, или злонамерено? Дали, да лекува, или да осакатява! И пак да обърна вн ...

В зениците се сбират очакване, тъга,
светликът сякаш гасне, проблясва без следа.
А времето е спряло за миг на колене,
посърнало от горест, привело рамене.
Там бял самотен гълъб безпомощно кръжи, ...

Агнѐц
възкръсва
в нас самѝте!
И
нас самѝте ...

Заклевам те да бъдеш като мен,
да се чувстваш толкова малък
Да бъдеш и ти заблуден,
а животът ти жалък.
Заклевам те и ти да се влюбиш, ...

Родих се сега
под щастлива звезда –
детенце обичано,
в рими обличано.
И мечтите ми волни ...

Богатството създава блага, за да осигури спокойствие. Ако не осигурява спокойствие, това не е богатство.
Когато оценяваш другите, гледай се в огледалото. Ако не виждаш добре, първо почисти огледалото, после себе си, накрая оценявай.
Всичко, което мислим и правим, е дело на живота. Смъртта - също.
Лю ...

Заклевам те да бъдеш като мен,
да се чувстваш толкова малък
Да бъдеш и ти заблуден,
а животът ти жалък.
Заклевам те и ти да се влюбиш, ...

Не вярвам в тебе. Знаеш го, навярно.
Ти неведнъж изричаше лъжи.
Кажи ми, как на тез лъжи да вярвам -
та пак лъжата, да ми натежи?
Навярно прекалено съм критичен... ...

Денят, окъпан в утринна роса,
намята цветна мантия върху земята.
Тревиците протягат крехки стъбълца
към светлото око на синевата.
Избухва в аромати, в пищен цвят ...

Авторска песен по авторското ми стихотворение "Понякога"
Без Ай.

Ще те сънувам
като цветно ухание
на люляк в пролетен ден,
като лунно сияние,
спиращо пътя си в мен, ...

Нарадваха се хората на поредния ден
и всеки остана от него впечатлен,
но не видях аз в него нещото специално,
той е просто ден, пак тривиално...
... ...

Бързам, бързам – не успявам.
Цветница, а закъснявам!
Скоростта ми нещо куца,
къщичката ми – каруца.
Вместо двеста конски сили, ...

БЕЛИ ВРАНИ
Не чакам знаци от съдбата.
Дори не искам и да знам
какво ми предстои нататък.
Тук идваш и си тръгваш сам. ...

СЛЕД ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ
С небрежен жест – привичка твърде стара,
той угаси мъждукащия пламък.
В живота сляп за него бях цигара...
А мислех, че за гладния съм залък... ...

1. Лейди Гнустър държеше Много на полагащото й се уважение от персонала. Най-вече относно градинаря, който бе пренуден по няколко пъти дневно да й го демонстрира...
2. Пияният лорд Джордж пита градинаря.
- Ти уважаваш ли ме?
И същият... го уважи...
3. Лейди Гнустър сложи 5 саксии с фикуси в спалнята ...

Каква табела посрещала минувача при навлизането му в Селото на баба? Как жителите на последното обяснявали просперитета му? Как кметът посрещнал новия заселник в селото и какво му обяснил?... - Отговорите са в звуковия файл.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Дошла от другата реалност,
в самотния ми ден пристана ти.
Разтвори сивата баналност
с божествените си черти.
Светът със нас се завъртя ...

Имало едно племе, мъчило се то, мъчило, та до народ пораснало от скитане се уморило, та парче от рай си откършило! С мечти го обградило, с мечти го застроило, къща да има, със сърце го бранило, от мишки и плъхове, държава го кръстили, да се знае, Тук народ има! Минали години, живот потръгнал, та и м ...

Великден наближава
и агънцата се тревожат,
и всяко се надява
да го пропусне щедро ножът...
Великден е свещен ...

При трудно заспиване помага броене на партии рециклирано реновирани и фрагментирано коалирани.
Безредие може, безродие тоже, безводие даже, безвотие не може.
Нови избори - стари несвестнейшества.
Стари безпомоществуватели - нови спастрители.
Allez, напред към назад. ...

Цветя, пчелички, птици - идилия,
красота в полето изобилна...
Полските цветя със свежия мирис,
тъй пленителни - кой не обича -
под път и над път са все усмихнати ...

Друго измерение друг свят
Телефоните не могат да подаряват
радостните изживявания от живата среща,
те са като групите, които подгряват
енергията на звездата за любовта на феновете горещи. ...

Лъжовна ли е клетвата, с която
сърцето клето, либе, ми гориш?!
В това дъждовно, буреносно лято
в душата ми като порой валиш.
Копнежът ми се стича надълбоко ...

Нямаш ли собствено мнение,
влизаш в режим обяснение,
глъхнат мечтите ти тихо,
щяха, опитаха, биха...
Чувстваш си през изумление, ...

Щом скитам се нейде изгубен, самотен...
попадам „случайно“ на теб...
и чувствам, че думите стават излишни,
когато си близо до мен...
Разменяме двамата плахо усмивки, ...

Той няма близки. Няма и другари.
Мълчи си. Не разказва своето минало...
Но привечер, във кръчмичката стара
изпива сам-самичък чашка вино.
Човешка ласка, обич той не търси ...

Към средата на декември
Гошко бързо се реши,
с цял един кашон консерви
към звездите да лети.
Почна щанги да тренира ...

Угаснаха цветята. Стана тъмно.
Главици вдигат към небето горе...
От там за кой ли път ги дебне тътен.
Тъгата ги обхващаше до корен.
А бурята докрай се разразява. ...

Увехнаха цветята. Стана тъмно.
Главици вдигат към небето горе...
От там за кой ли път ги дебне тътен.
Тъгата ги обхващаше до корен.
А бурята докрай се разразяваше. ...

Аз знам коя съм, откъде съм тръгнала,
а ум не ми и трябва. За какво е?
Очаквам чудо, свърна ли зад ъгъла,
стои си там, сияе... Само мое.
Коя не съм? – Поклонница на славата. ...

Цени, нагоре,
души, надолу,
тръпнещи,
по сласт на власт!
Разбъркани съдби, ...

И се завърнах
от мечти
обвит в мъгла на спомен
протегнах ръка
към сърце ти, ...

Като перла в мида се побирам,
истинска, бляскава, но плаха.
Като охлюв в обвивката си се барикадирам —
във всяка сянка дебне заплаха.
Бях в необятните морски дълбини, ...

Цени, нагоре,
души, надолу,
тръпнещи,
по сласт на власт!
Разбъркани съдби, ...

Част 7
Пристигаме в София.
Закарват ме почти до в къщи.
Сядам на масата.
Вадя пликовете. ...