Божествено тяло демонът имаше,
пораждащо порив вьв всеки за грях,
и щом той отминеше, хората спираха,
губейки думи и чувство за свян.
Жените го гледаха, втренчено, влюбено, ...

Цигарата догаряше в тишината, пламъка рисуваше женски ръце, които галеха лицето ти. Димът превземаше мислите и желанията ти, мечтите и чувствата ти. Ти слагаше окови на всяка една от дланите прокраднали се до теб, поставяше катинар на сърцето си и бодлива верига в погледа си.
Господ те беше дарил с ...

И този път цигарата догаряше...
И този път ми каза: "Ще боли!"
И този път любовта към теб оставаше...
И този път си тръгвам със сълзи...
И този път ме люби страстно, ...

Остани с мен. Нощта е дълга, а аз не искам да бъда сама. Застани между мен и тишината. Тази нощ е важна за мен.
Остани - аз още те обичам, още имам нужда от теб, още ми липсваш, още те искам.
Какво да направя, мили, нали това е любовта, а аз мога да те обичам - не вечно, но винаги!
Остани и загаси з ...

Дотук не свършва всичко,
Не изтривай тъй бързо спомена за мен.
Ще дойде слънчев ден
и ние ще се съберем.
Аз не ще забравя тебе, ...

Абре, комшу, да ва пусти
дявули рогати земат -
уж простирам прани фусти,
а от снощи сеир гледам:
Куна с нос увесен броди ...

Пусни дъжда във твойта къща,
лъчите слънчеви - сатен!
Спри да се цупиш, да се мръщиш
и радвай се на своя ден!
Нагоре погледни щастливо ...

Докоснах с пръсти свободата -
ефирна, мека тръпнеща коприна
и ток премина бързо по ръката -
усетих как дойде... и си замина...
Продадох си душата - не повярва. ...

Клоните на старата череша
грееха, отрупани от цвят.
Сякаш с гребен вятърът ги среса
и накара ги да полетят.
Пръснаха се горе във небето ...

Симфония на вътъра
из въздуха се носи -
на сцената, в театъра
и нежно ме докосва.
Поклащат се дърветата ...

Боли, когато в теб се взирам
и лутам се във мисли:
"Защо не мога да те имам,
защо така е пусто?"
И как пред всички да призная, ...

Ще ме чуеш ли, ако те повикам във вятъра -
достатъчно ли е тихо навън,
за да ни е удобно в телата ни?
Достатъчно ли е всичкото време на света,
за да разберем, че ни е писано да бъдем, ...

Ах, как ми липсваш в този миг,
да ме погледнеш с твоите очи,
в прегръдките ти силни аз да изгоря
и от любов голяма да крещя.
Мечти ли? Да, красиви са! ...

Не мислех, че във тебе ще се влюбя,
но ето случи се това.
Обичам те, а ти не искаш
дори да знаеш за това.
Когато погледа ти срещна, ...

Ако изтръгна още рими,
ако опиша всички болки,
ако се срина на земята,
ще повярваш ли в думите ми?
Ако изтръгна без стон душата си, ...

Когато те срещнах за първи път в съня си,
аз обикнах момичето с честните сини очи.
Ала когато наяве ги видях отново,
те ме накараха да пиша лирика!
И всеки път, когато в моите стихове ...

Българите май сме на изчезване...
Все по-рядко родна реч се чува...
Ако по статистика изследваме -
всеки друг в България царува...
Как така? Тук всички равноправни сме! ...

Деди, деца и внуци
Горди сме със праотец,
дето е участвал в Българското опълчение
и наследството му - за любов живец,
пази ме четвърто поколение. ...

ЕСЕ
“От човека зависи бъдещето на човека”
Всяко действие има своето следствие, така можем да обясним фразата “От човека зависи бъдещето на човека”, казана от Жан-Пол Сартр. Най-общо трябва да се замислим върху това как се влияе на обграждащия ни свят нашето съществуване, какви са моралните ни задълж ...

Ако с мислене можех
да пренасям по атом материя -
отдавна да бях те пренесъл
в себе си цялата!
В обратна посока ...

Тя, мойта Куна ий леко проста,
(ма поносимо де, кат' грип),
а пък и аз прощаам доста,
щот' сам мноу пиекан тип.
Та затуй нидиейти мноу ...

Вярваш ли, че любовта я има,
вярваш ли в нереалните неща.
Искаш ли да си щастлива,
да откриеш нейде любовта.
Можеш ли да го забравиш, ...

Моето сърце е бездна,
тъмна,черна и дълбока.
Моето сърце е рана,
пареща, боляща от тревога.
Моята душа е болка, ...

Чуйте вие, хора! Тя победи, кралицата на Зимата е коронясана! Тя вече е сред нас, студ, мраз, вятър, мъгла - надигнете се, приветствайте вашата Кралица! Слънце, скрий се, никога вече не изгрявай, звезди, скрийте се, ден - скрий се! Нощ, зима, студ, вълци! Нейните поданици! Очите й - без капка милост ...

Самотен кей на пуст и мрачен бряг.
Една звезда проблясва във простора.
И наблюдава тихо в мрак една вълна как
блъска се в брега със несломима воля.
Самотен кораб като призрак в мрака, ...

И какво?! Свърши привличането -
онова лудото, необузданото,
онова - дивото, безпричинното...
И сега си е всеки в правото.
И какво?! Увехнаха розите, ...