Дълг
Тежката врата се разтвори и оттам се появиха три фигури, едната влачеше краката си по студения мраморен под. Загледах се в тях. Двете сестри от Легиона водеха мъж на средна възраст. Човекът беше навлечен с дрипи и си личеше, че е прекарал време в каторгите, долу в подземията на замъка. Ниана и ...

Не понасям тълпи и ме дразни шумà.
Очилата си черни не свалям и вечер.
В моята единствена крепост - дома,
свивам се сигурна, горда, далечна.
Гордостта си преглъщам на тъмно, сама, ...

Ще помня онзи ден, във който
лозата, старата, сама проплака.
И птиците запяха тихо, с болка,
в перата си донесли вятър.
Тогава тишината ме изпълни. ...

Желая да стана манИкенка,
но съм плоска кът дъска.
Но к`во от туй?
Те, днешните, ги харесват така!
Искам да си клатя бедрата, ...

По вените ни скитат старости
(наследството ни от предците),
да спомнят как от всяка младост
остават сенки под очите.
Да дишат със дъха на болести, ...

Ах, как искам дъжд да завали!
Ах, как искам дъжд да ме заплиска!
Та сърцето ми да преболи
и в душата ми да се избистри!
В мене, като в тъмен небосклон, ...

В разгара на всяка битка настъпва разломен час – победеният изпада в неподозирано състояние! Мъдреците на войната наричат този момент “последната тишина на битката”. Тогава съзнанието на победеният е изправено пред изпитание: или да приеме загубата, или да преправи спомена за претърпяното поражение. ...

По книгата на З. Норбеков
Едно магаренце, с риж цвят, Шухлик,
преминало през хиляди препятствия
само да стигне звездния си миг
и в пътя труден да открие щастие. ...

Много е кратък един живот,
за да успеем да се разминем.
Не е вечна,
нито последна тази любов,
само вградена среща във стихове. ...

Задъхана
от огън,
и пареща,
и дива...
Изтръпнала ...

Изчакай, докато стане време за поне още едно обичане,
загледан в моя прозорец.
Но недей да хвърляш тъмно по него,
защото стряскаш задрямалата в мен светлина.
Ще те пусна в моята стая, само ако обещаеш, ...

Тротоарите нашепват ми нахално
да забравя твоите очи,
казват, че сгрешила съм фатално,
а луната ми намигва и мълчи.
Тя единствена видя страстта ни, ...

Защо, когато всичко свърши,
в душата ми остава празнота
и болката се настанява
като пътник през нощта?
Сълзите стичат се безмълвно ...

Убиец
Черната вест обиколи селото за броени минути. Митко е мъртъв! Цветан беше убил сина на Георги! Никой не можеше да го повярва. Как? Защо?! Тези, които разнесоха новината, не знаеха. Към площада пред кметството започнаха да се стичат съселяни. Хората идваха с надеждата, че някой нещо не е разбра ...

С очите си опитвам се да виждам,
за мен, необяснимите неща.
В сърцето си старая се да чувствам
цялата твоя необятна красота.
Времето минава покрай мен, ...

Наблюдение
Сега не е така... горещо.
По-малко мога. Малко знам.
Не ме разстройва дребно нещо.
Не съм самотен, щом съм сам. ...

На Аргира - За Буквите наши!
За Буквите наши...
Напред!!!
И на щик!
Мръзнете, Апаши! ...

Усещам гърбом как ме доближаваш.
Дъхът горещ усещам по врата.
Желаеш силно да ме притежаваш,
със нежност да обгърнеш ме сега.
Шепнеш ми задъхано любовни думи. ...

Самотен. Страдащ. Безразличен.
Замислен. Гледаш със очи
през нищото – меланхоличен.
А всичко в тебе ми крещи.
Нова цигара. Глътка. Някакво уиски. ...

Пламе'на, 23 Май 2005
Да е здрава и обичана!
Да е в Щастието вричана!
"Да я има! Да е тук,
на годините напук!" ...

Искам да знаеш, че много те обичам!
Това е моята изповед.
Това е моя живот.
Това сме аз... и ти.
Не искам никога да стигаме до края... ...

Когато говориш,
започва зачатие
на водни потоци
от сухи отверстия,
пустинята трепва, ...

На перона чакам моят влак -
бави се, не идва още
и може би е нужно пак
информация от диспечера да взема.
Но всеки път, когато питам, ...

Изгрев е.
Злато струи.
Гледам. Мечтая.
Слънцето вижда ме.
Изпраща ми лъч, ...

Преди болеше... Болеше, когато всеки ден се карахме за щяло и не щяло. Болеше, когато виждах какво изпуснах от живота, защото ти не ми го даваше. Болеше, когато разбрах какъв си всъщност, а аз те мислех за различен. Болеше, когато осъзнах, че не искам да съм като теб, а вече малко или много бях.
Пре ...

Самотно е в леглото.
Отново остави ме сама.
Като самотно птиче в гнездото,
само че аз съм истинска жена.
Бързаш, накъде отиваш? ...

След години приказки ще има
за момиче, влюбено във теб,
за стихове, изписани със рима,
за любов, извезана във ред.
Момиче, влюбено до лудост, ...

Не трябваше ли вече
да си ходиш?...
Уж за малко се отби.
Не се ли заседя?...
Наобичах се ...

Времето със замах унищожава
всичко, дето на пътя му стои
и целия разгром то притежава,
и знае това, което предстои.
Само то ни предвещава всичко ...

Обичам земята след дъжд:
изглежда ми сякаш по-чиста
и се носи нежен, свеж аромат,
а тревички закачливо ми мигат.
Обичам земята след дъжд ...

Аз ти казах за другия,
ти ми прости.
За любовта си мислех - изгубих я,
живеех в толкова лъжи.
Преди всеки мой ден минаваше ...

Убий ме, глупава любов, убий
затова, че още обичам го така.
Цялата ми памет ти изтрий,
замахни с тежката си ръка.
Изтръгни сърцето ми туптящо ...

Отдавна у дома не съм била.
Да ме посрещне кучето, скимтейки
от радост, че съм се завърнала,
най-свидната врата прекрачвайки.
Первазът с цъфналите мушката ...