в памет на Винченцо Мисана
В момента във физиката има фикс-идеята да се окомплектоват 4-те фундаментални физически взаимодействия: електромагнитни, слаби, силни и гравитация, в едно единно поле - полето на Великото обединение. Над този проект работиха рамо до рамо Алберт Айнщайн и Леополд Инфелд в П ...

Все по-рядко звъни телефона,
намаляха и всички писма,
поотслабнах, вталих панталона,
пуснах бяла, въздълга брада.
Остаряваш, тук някой ще каже, ...

Из спомените на немския комунистически писател и ГДР-ейски функционер Вили Бредел:
> „[На комуниста] Джони Детмер му отрязаха главата на 15 май 1934 година. Любопитното е, че нацисткият съдия общуваше с него чрез преводач: този хамалин от хамбургското пристанище говореше само на долногермански прост ...

Човещина ли? Къде такава в лицемера?
Предлага я с корист, когато си слаб,
когато се опитваш достойно да оцелееш,
„разбира“, „съчувства“. И е „сестра“, и е „брат“!
Лицемерът приведен върви по пантофки, ...

Нужна си ми мила,
събуждаш мойта сила!
Имам две жени да защитавам,
едната да си ти, се тъй надявам!
Нужна си ми, за утеха. ...

Нажежени до хиляди градуси,
раменете ми нежно потръпват.
Ти окръжност си, аз съм твой радиус,
завърти ме, но бавно пристъпвай!
Обиколка любов – обещание… ...

Тя е!
Да, Тя е! Само да не беше толкова счупена!...!
Щях да я залепя. Щях!!!!!! Всичко бих дал, всичко...
възможното и невъзможното, мислимото и немислимото - себе си.
Само да не беше толкова счупена. ...

Нормалното приехме го за лудост,
лудостта – за „новото нормално”,
нежността сменихме я със грубост,
пошлото нарекохме гениално…
Изкуството превърна се в изкуствено ...

Тук всичко е потънало в забрава,
и притокът на кръв не ми достига.
Когато тръгна – също го изстрада
сърцето ми – тъгата ми намигна.
Сковава се нощта недоверчива ...

През какви ли врати не преминах.
Първо беше червена вратата.
Много скърцаше - явно простинала
от един духащ западен вятър.
После синя врата се изпречи, ...

Беше близо дълго време,
обеща, че ще си тук.
Жалко, че била съм бреме
и съм ,,правила напук”.
Докъдето искаш тичай, ...

Зениците на сетивата
горят с незрима светлина.
Като портал към Необята,
разкрит от падаща звезда,
от полета на пеперуда, ...

Лятото замина, без да ми прошепне
думите последни из топлите устни.
С отсъствието негово – душата ми вехне,
а нощите мои остават безлунни.
Лятото замина някак неусетно, ...

Помниш ли,помниш ли
бялата къща
с червеният покрив и
зелената трева.
Помниш ли,помниш ли ...

Вкарани в европейския пакет
какво, кога и как да мислим,
със звучното име "балкански субект"
трудно възприемчиви и непколебими.
Но Европа-та стара все още не знае ...

У природа
от порода
с два сезона
пак ревю
deja vu ...

Сутринта, докато чаках градския транспорт (за софииския става въпрос) се случи инцидент. Възрастна, трудно подвижна жена, пострада и си счупи ръката.
Помогнах й, вдигнах я, заведох я в болница, но не това е темата. Не пиша, в случая, за да получа (виртуално) потупване по рамото!
Темата дори не е сам ...

Няма ненаказано добро
Нима има не изстрадано зло ?
Само тез които и бузата обръщат
Само тях ли болката поглъща
Всеки ден , всеки има избор да направи ...

Разказ №13
Най-съдбоносното предсказание
„Работата с предсказанията е твърде особена - или са всеизвестни, или просто... не значат нищо!“
Разказвачът
I. ...

Помниш ли, когато
смяхме се гласно и
гледахме се страстно и
всичко беше тъй прекрасно?
Помниш ли, когато ...

Не чакам любовта да ме намери.
Сама излизам, ходейки в дъжда.
В тълпа, насън, във тъмни химери
озъртам се за грейнала следа.
По притока на кръв ще я усетя, ...

Моето време беше заклятието на началото. Аз не бях един от многото, а бях един от нищото. Всяко ново изречение започваше с въпросителен знак. Вървях в пътеките на тъмнината и постепенно се отчуждавах от света. Казах, че съм бранител на входовете към отвъдното — не защото бях или мислех, че съм, нито ...

Както над свръх-лукс бутилка
върли алкохолици,
се кандилкат, въртят се, драпат,
с тирбушон мощен в ръката,
тъй и ний, лудешки ...

поезия и
музика едно са и
свишедобро̀ са

Когато отлетят децата от родното гнездо,
разбираш, че в дома настъпва тиха есен,
настаняваща се удобно в твоето кресло,
започваща да ръси дъжд от сълзи бесен.
Вятър разпилява на парченца сърцето - ...

Чуя ли зад мен кола,
гледам като лунатик.
,,Няма ли да видя пак
синия ти металик?”.
Клаксонът да ме разсмее, ...

Защо ли те обичам море се питам сега,
така далече сме един от друг, съдба.
Когато не съм до теб в мен има тъга,
сигурен съм че и ти се чувстваш така!
Обичам те наистина мое Черно море, ...

Голяма
от храма
измама -
че има мама.
Но мама няма - ...

Добротата обезтелесява. Зловещо е да си добър, щом наоколо те дебнат. Не те дебнат с добро, знаеш го, но въпреки това решаваш, че моралът ти изисква да постъпваш, да се отнасяш, да обичаш... правилно.
Въпросът е кое е правилно?
В разбойническата държава правилно е да си разбойник, а не васал.
Българ ...

Момичето с онази рокля
на клош и точици червени,
върви по улиците мокри
на спомените скрити в мене.
Пътеката една и съща: ...

– Много ми е лошо. Сигурно ще умра! – каза Cмъртта.
Радостта се усмихна.
– Защо се смееш? – попита я Любовта.
– Защото, когато Смъртта умре, ще настане само любов и радост.
– Колко си недосетлива! – с надсмешка й отвърна Любовта. Ние сме абстрактни същества и никога няма да умрем. Всички говорят за ...

Северът ги посрещна с безкрайно разпростряла се над равнината, бяла тишина. Не с виелица, не със студ, а с покой, толкова тежък, че въздухът сякаш не се осмеляваше да диша.
Вятърът носеше снежен прах, който се извиваше около тях като далечни, полузабравени спомени. Небето беше мътно-сребристо, слънц ...