Като слънчеви кълба,
Сякаш искат нещо
Да ми кажат те сега,
Но не смеят и мълчат.
Две очи – там има болка, ...

Чаровна плюшена играчка,
Ликът ти стопли мойта стаичка –
Таванска, мрачна, много мъничка;
Мъждука нейде бледа лампичка.
Със слънчева усмивка на уста ...

> Ден първи
>
> Искам да те накарам да страдаш, както страдах аз
> Искам да те боли, както мене ме боля.
> Искам за мен да копнееш, както по тебе аз копнях. ...

На Би...
Ела с мен в тази лунна нощ
Ще отидем сред звездите -
Просто две невинни деца...
Искаш ли...да открием света ...

Плачи сърце! Плачи!
Една любов за тебе
не достигна.
Плачи! Не ти остава
нищо друго. ...

ПРОСЯК
Събира в износен, продупчен каскет –
от сутрин до вечер, през сълзи –
събира по два, по един и по пет –
подхвърлено с досада милосърдие. ...

Кажи ми мамо, моля те
защо не е останал в мене детски спомен.
Знам, че съм играла с много кукли
защо единствено със тях съм разговаряла.
Разкажи ми мамо, моля те ...

„Днес ще бъде предимно слънчево” - казват по радиото. Да – така ще е. Така е. Защото усещам енергийната подкрепа на хората, към които се обърнах. Усещам щастието от това, че има резултат от моите усилия. Подавам ръка на хора, които не познавам, но зная, че им помагам и съм щастлив от това. Пиша тези ...

> Защо ми караш да чувствам виновна
> като искаш от мен това, което не мога да ти дам?
> Защо ме правиш по-греховна,
> отколкото съм всъщност и аз незнам?
> ...

> Когато пиша стихове се чувствам някак пречистена,
> освобождавам се от злобата, страха и болката,
> от илюзията безпощадна, измислена, скрита нейде в душата
> ми.Така ставам по-чиста и добра.
> Намирам някакво блаженно успокоение. ...

Поех по трудната пътека на живота,
тръгнах без страх изпълнен от самота,
сега вървя през тъмните дебри на света,
срещайки се с куп празни лица,
с хора без души и сърца. ...

> В тихи прашни листове заспивам всеки път.
> Те за мен по-скъпи са и от роден кът,
> защото на воля тичам сред пулсиращите редове
> от думи.Потъвам в дълбините на книжно трепетно море
> и чувам в просъница как отчаян стих зове ...

> Крия се в книги пълни с прах,
> спомням си се такава каквато бях
> - някогашното миличко дете,
> което никой не успя да разбере.
> ...

Странник скитащ из гората...
Гората – тъмна, мрачна и зловеща.
Той самия – мрачен и замислен,
пропускал сенките край него да минават.
Вървял така година-две – ...

Ти, която реброто отне ми
и ме прати пред Божия съд,
имай мъничко милост към мене.
Сътвори ме! Не от кал, а от плът…
Ах…да… и върни ми дъха!

Исках да се превърна в мъничка снежинка - да мина тихо покрай твоите очи, да ме погледнеш и да замръзнеш от непозната красота, но проклетата съдба ме превърна в лъч светлина, изгорил твоята душа!
Нараних те аз жестоко и тежи ми днес таз вина!
Не можех да забравя любовта и болката, която тя ми беше п ...

Защо си мислиш, че не те обичам,
защо си мислиш, че се подигравам с теб,
защо не можеш мъката да видиш,
защо не можеш да ме разбереш.
Ако можеш да ме видиш само миг ...

Ако можеш, научи ме да вярвам,
от миналото как да избягам,
от натрупаните хиляди лъжи,
обидите как да забравя.
Ако можеш, научи ме да прощавам ...

Есен е.А нейде в простора
кротко лежи сладка умора.
Упоявате с мириса на дюли
с пърхането на отлитащи крила,
а малгични оранжево-червени цветове ...

> В царството на диаментени мъгли
> и златни слънчеви лъчи,
> сред замъци от прозрачни ветрове
> и кули от искрящи снегове
> живееше едно момиче, ...

Разхождал се човекът с Бог
разговаряли си тихо
и тогава като на екран голям
показал Бог стъпките човешки.
Те понякога се движели усърдно, ...

Свърши представлението.Всички ръкопляскат, стават от местатата си и си отиват доволни или разочаровани.
Актьорите бавно напускат сцената. Свалят грима и усмивките от лицата си.
Тъжно е.Допреди минути си бил жив и огнен там на сцената, на сега витаеш в хорските глави като умрял спомен.
Там на сцената ...

ОБИЧАМ ТЕ!
Обичам те, както се обича живота –
съзнателно и подсъзнателно –
от цялата си душа.
И повече. ...

Боли
Боли, когато някой ти се сърди!
Боли, когато някой те обижда и крещи!
Боли, когато те отблъсква,
вместо да те приюти! ...

На дъщеря ми Мария
Обичаш, зная, да те изненадвам
с любимите, очаквани неща,
не искаш много и на празник само,
вълнуваш се далече преди тях. ...

Бъди нечия друга, щастлива съдба,
Нечия друга...нечия чужда жена...
Бъди нечия друга...тъжна мечта,
На друг живот дай смисъл и красота.
Нека друг да целува твойта ръка, ...

Тихо и плавно, като самотен кораб в морето, нощта доплуваше над града.
Имаше нещо тайно и зловещо в това как неусетно тя се настаняваше в хорските домове.Те я приемаха като нещо обикновенно и нормално, като пролетта, която окичва дърветата в безброй благоуханни цветчета, като птиците реещи се в небе ...

Премръзнал си.
Стъпкваш всичко по пътя си.
Падаш и ставаш опасен.
Бесен си на тези, които
подхвърлят ти патерици. ...

Ще те обичам
още малко
и ще си отида.
Запомни ме,
в твоите ръце ...

В зеленикавите ти очи,
под очилата
смутена мисъл се таи.
Незнам дали наистина бащата
на душевното ми ДНК си ти, ...

Не искам съжаление.....
Кажи ми откровено: - Повече не те обичам!
Ще се опитам да те разбера и дори да ти простя.
И даже да признаеш, че не искаш да ме виждаш,
не ще помисля никога и с нищо да ти отмъстя. ...