СВЕТЪТ ДА БЪДЕ МЯСТО ЗА ЛЮБОВ
... понякога си спомням как се диша в лишен от злоба, по-добричък свят,
отключвам си писателската ниша – и всеки друмник срещам като брат,
и – щом постеля привечер му стелна, наливам във чашлето му мерло –
и е прекрасна утринта неделна! – над цялото край нас световно зло! ...

Обичам да се смея. Много. С глас.
Приглася ми разрошеното лято
и смеем се за дреболии когато
тъгата се промъква между нас.
Рисуват ни и в профил, и в анфас ...

На борове мирише,
на черни борове - идеята за нощ.
И в тази графика се вписвам -
силует
от върхове с иглички разчертан - ...

Свободата казват е благо възвишено,
ала е една утопия е тя всъщност.
В света днешен, човеко, ти си унизен и скован, в плен на тая пуста Свобода,
умираш всеки ден като птица без крила.
Повторения безброй от всички страни чуват се навред: ...

Обичаш ли се?... тогава не мрази,
Той, Господ, тях ще ги накаже.
Кажи си: добър бъди, но не само с думи!
Обичай се и обич давай, затуй сме ние -
на този Свят. А каквото трябва... ...

Любовта ѝ беше буря. Не просто летен дъжд от целувки по покривите, а истинска буря – с гръмотевици от нежелани чувства и емоции, с вятър, който премяташе душата ѝ наобратно, със светкавици, които осветяват и най-скритите ѝ страхове. Тя обичаше като луда. Очите ѝ блестяха, сърцето ѝ туптеше, а разумъ ...

Ръцете на мъжа са силни,
когато гали с тях жена,
но в самотата са безсилни
и в призрачната тишина.
Юмрукът твърд руши стените, ...

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
21.
Събрала разпиляното си его-
приседнала Лилит очи склопи.
Сърцето й забързано заби, ...

В тъмната нощ те проблясват в мрака,
едни мънички звездички, те летят.
И сякаш ни показват пътя, те са знака,
а после на други ще показват ще отлетят.
Като светулките поетите пишем слова, ...

Вглъбена често във детайла,
пропускам по-голямата картина.
Гриженето мисълта замайва,
неценното най-ценното ми взима.
Отнема важното тревогата крещяща ...

Сияй лицето
на Бог в небето
от сърцето
на детето.

На всяка жена
дори и у сълзата
е само дъга.

Неделя — Денят на Слънцето
Фаза: Citrinitas — Пробуждане
Днес светлината не ме заслепява.
Не пари в очите ми.
Днес я пия — с оная жажда, ...

Аз не съм роден в Канада.
Нямам вуйчо във Париж,
ала стигам до Гренада,
през Ахтопол и Мъглиж!
Драпам като Мата Хари! ...

И тоя хазарт обичам:
между Смъртта и Живота
да съм разигравана карта.

Рисувам те, косата ти рисувам,
очите и душата ти бълбука
на листа, с четка дълго те целувам
и влюбен си на листа, грееш тука,
и вихриш цветовете с чувство тихо, ...

Както казва народът,
с опит за тълкувание:
‘Eдна птица не прави пролет‘ -
общи усилия трябват ...
Да! ‘Всяко зло е за добро‘ - ...

Условности? Добре и за какво са?
Крилете ни отрязани болят,
след всеки опит – жалък, нескопосан,
да запълзим, щом другите пълзят.
Душите ни изплакват, но насъ̀не, ...

НОКТЮРНО ЗА ЛЕТЯЩИТЕ ЖЕНИ
Не знам защо душата ми се рови
в отдавна отлетелите ми дни –
във всички мои минали Любови,
печално срутени на съсипни. ...

Всички се събраха в просторната Малка зала и впериха любопитни погледи във високата дама, носеща името на една от най-страшните болести на Земята в продължение на векове.
– Мда! – измърмори тя, оглеждайки опустошените маси. – Въпреки че съм подранила, явно съм закъсняла! – и се засмя със сух, грачещ ...

Дядо Станьо ми казваше:"Ти,внуче,гледай Европа!Европа,дядовото,пак ще ни насади!Ти само наблюдавай,европейската култура,е част от нашата балканска култура, но не чак толкова!"
Ако запомних,това което запомних,бяха въпроси,които задавах на татко...
Той ще ми рече:"Дядо ти Станьо е оцелял във войните ...

Дани нетърпеливо напред-назад вървеше,
и с хиляди въпроси обсипваше баща си:
- Ама наистина ли баба ще лети?
И не се страхува? А знае ли английски да говори?…
Вълнуваше се много от срещата си с баба. ...

В мисъл за теб захласвам се… от зори до месечина…
Копнея да те видя… Да видя твоите очи, а за усмивката ти, ах усмивката ти…
Поглеждам те и си казвам надежда има… Прегръщам те и си казвам ето го моят дом… Да те целуна не мога, но с очи ти казвам:.. Любов❤️

Препуска животът забързан
към утре, към нови мечти.
Замръкват край него смирено
в сумрака потънали дни.
Търкулва се слънчева пита, ...

ВЕЧЕ Е ЛЯТО
Лято е, лято е…! Вече е лято!
Толкова дълго го чакахме! Ето го!
Слънцето грее по-силно и топъл е вятърът.
И ще е по-хубаво, знаем от предното. ...

(В памет на Георги Рупчев)
Бяха времена, когато кражбата беше нормално явление, защото с една заплата как се живее? После се оказа, че кражбата е престъпление, понеже вече нямаше какво да се краде. Освен идеи, но старите вече бяха умрели, тези - на средна възраст - уморени и затъпели, а на младите н ...

Там, в ателиетата, където светлина
се раждаше на пластове и думи,
сега се стеле в пепел, сив и тежък прах,
на забрава, отхвърлена жад и умора.
И сянката на бледо самочувствие ...