Макар да знаеше, че е излишно,
една емоция, заключена между клепачите,
не се сдържа и се катурна скришно.
Скри я непрогледната мъгла.
Последва я една въздишка глуха
Ковчег положиха в студената земя.
Тъгата върза думите ми със въжета
... за да не бъде чута.
На Силвия (08.01.1964 – 12.12.1994)
© Ирен All rights reserved.