Блатото
Брей, че блато чудновато
всички жаби си мълчат.
Сякаш целите от злато,
а над тях слънца кръжат.
Чак до гуша са във тиня,
бедни, гладни и нещастни.
Чакат висша милостиня
от продажни родни власти.
И да крякне някоя сама,
бързо другите пристигат.
Мачкат нейната глава,
бяло знаме бързо вдигат.
Сетне пеят химн божествен
на тирана си честит.
В порив робски, най - естествен,
на доволство дават вид.
Ех, че блато чудновато
сред папури и треви.
Свободата - слово непознато,
робът сладичко си спи.
© Хари Спасов All rights reserved.
