Девойко, мари девойко,
златни ти кóси де сплитат?
Ангелски глас де ти чуят,
чуят, га птици отлитат?
Ръце ти бели, да вземат,
в чужда ръка, трепетлики.
Душата да ми отнемат,
кóга те свати завикат!
В красна земя на Орфея,
гайди в Родопа да свират,
песен да литне, с повея,
в сърцето обич припира!
Девойко, мари девойко
вино налей ми да пия,
тенка си като ръкойка,
любя те кат аджамия!
Девойко рано излези,
в темна зора да те видам.
Кога луната залези,
аз до сърце ти, да придам!
27.01.2018 г.
© Летен облак 2018 г. София
© Владислав Недялков All rights reserved.