niabg13 (Евгения Калъчева)
44 25
May 27, 2010, 3:34 PM

Елмазено 

  Poetry
582 0 2

Презимува светът ми във лед,

тихомълком изгряха звездите,

след пороя от болка и след -

тишината - аз вятъра питах.

 

Беше топло, студът отшумя,

а мечтите се раждаха с всеки

полъх тръпнещ на свежа трева,

с всяка фибра на никнещо цвете.

 

Колко слънце! Сънувам ли? Не.

Просто вятърът днес е обречен,

да ме сгрява, да мисли за мен,

да е нежен и милващо весел.

 

Как се чувствам, не зная сега,

само знам, че в душата ми има

нещо топло със вкус на сълза

и безкрайно елмазено синьо.

© Евгения Калъчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??