Oct 8, 2014, 10:35 PM

Ерика

  Poetry » Other
584 0 6

                          /Вдъхновено от един сериал/

   

   

Бог ни е създал такива,

каквито всъщност

сме сега...Макар еднакви

но различни !?

По сърце, душа...

И с цвят на кожата

различен...

С наклонности различни да.

Но всички той

с любов дарил ни!

Научил ни е на това.

За всеки влак,

да има пътник.

За всяко клонче и листец.

За тъжните надежда топла!

За влюбените огнена любов?

За слабите подкрепа силна...

Това е Божия любов!

Различни хората

са на земята...

Но в този свят несъвършен!?

Роден е всеки за любов.

И нека в пъстротата 

на света!?

Да бъдем всичките едно.

И както Бог ни е

дарил с добро!?

С добро да споделим света!  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за коментара!Исмаил !!!Поздрави!!!
  • !
  • Много се радвам момичета че споделихте стиха ми и коментирахте!За мен е чест!Ще ме извените само за една лека забележка обичам да си чета и чувам името Не Ангеле а Ачо .Защото за мен Ачо звучи по неглеже и приятелски.Поздрави от сърце !Усмивки!!!Стойне ,Лени:0 ,Пламе !!!
  • Браво, Ангеле!
    Много хубав стих
    с много хубаво послание!
    Подкрепям и те оценявам
    високо!
  • Харесах!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...