Графит съм на стената в този град
Графит съм на стената в този град,
жестоко време ме изографиса,
не зная и чертите ми какви са,
дали съм стар и грозен, или млад.
Край мене – минувачи, шарен свят
и рони звън трамвайната мотриса...
Ти, странен град ли мене тъй ориса?
А в моя град липите ще цъфтят...
Дали един съдбата ми ще слиса?
И ще си каже: — "Ах, какъв обрат,
поет бе той и в стихове изписа,
копнежите си, за да не умрат,
а днес ни скръб, ни радост го потриса
и вместо съ̀лзи дъждове валят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
