И нека във делата ме води Любовта
И аз, и ти, и той... сме просто хора.
Тук търсим своят път... (както в гората),
но други често съдим без умора...
Изземвайки на Господа правата.
Затуй във храм ще вляза сутринта
и пред олтара ще склоня главата,
за грешки свои искам да се извиня
и благодаря -
за всичко, що отрежда ми Съдбата.
Във този божи дом съм малко странен гост,
че може би го рядко посещавам...
Да бях на маса, щях да вдигна тост
и да разкажа, че вече не на силните,
а на смирените се възхищавам...
Трепери пламъкът на мойта свещ...
от развълнуваното ми дихание...
Не знам молитви... ни църковна реч.
О, Господи... прости ти моето незнание...
Аз тихо тук, при теб ще постоя...
Наум ще се помоля... със вълнение -
„Не искам много... нека моята Душа
Живота да приема със радост, благодарност и смирение.
И нека във делата ме води Любовта,
във всичките ù измерения..."
© Ирен All rights reserved.
