Животът кара те да стискаш
сламката като удавник в океан...
Да стискаш толкоз силно вярата,
страхът да не останеш сам!
Животът изстисква от всички...
Дори и капката пот!
Защото обича да изпитва
твоята чиста любов!?
Животът е жив, когато туптиш...
И с него посрещаш неволи!
Несгоди, но също и радост,
усмивки, сълзи и още безброй
изненади.
Той казва – човек си!
И иска да стискаш,
да пазиш сърце и любов,
и мечти.
© Ангел All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
